Как можем да отговорим на нуждите на учениците, които учат различно от връстниците си?

„Да очакваме от всички деца на една и съща възраст да учат по един и същ начин, е все едно да очакваме от всички деца на една и съща възраст да носят еднакъв размер дрехи.“

Маделин Хънтър

Всеки може да учи и да напредва спрямо собственото си ниво на знания и умения. Важни са няколко неща:

1. Темата на урока да бъде интересна.
2. Учебният материал да е поднесен по правилния начин, който съответства на индивидуалния стил на възприемане и учене.
3. Средата да е моделирана така, че да позволява активно учене и участие.
4. Проверката на знанията да се случва по начин, който дава възможност на ученика да покаже в най-голяма степен наученото.

Как отговаряме на нуждите на учениците, които учат различно от връстниците си?

Преди всичко започваме като ние самите се учим да разбираме и уважаваме тези различия.

След това разчитаме на любознателността на детето. От нас зависи да адаптираме средата и методите си на представяне на учебното съдържание, така, че да дава възможност на ученика да участва в учебния процес и да направим ученето по-лесно. Целта е да „заобиколим“ и компенсираме слабите страни на детето, така че то да може учи и да се развива.

Тези техники наричаме акомодации и модификации[1]. Термините може да срещнете основно в американската литература и практика, но бихме искали да Ви запознаем с тях, тъй като те много ясно и точно описват възможностите за дейности в подкрепа на учениците.

Акомодациите се отнасят до начините на учене („Как децата учат?“), а модификациите до това какво преподаваме на детето и какво очакваме то да научи („Какво децата учат?“)

Акомодациите представляват адаптиране на иструментите и начинините, по които се преподава материали, така, че да бъде достъпен и разбираем за детето. Също така включват всички помощни пособия, които могат да бъдат използвани от учениците. Акомодациите се отнасят и до промяна в методите на изпитване на учениците, което би им позволило да демонстрират по-лесно знанията си на контролни и при устна проверка на знанията.

Типове акомодации

Отнасят се до:

• Презентиране на урока и даване на инструкции от учителя;
• Проверка на знанията;
• Работна среда;
• Време за изпълнение на задачата.

За да подкрепим детето да учи по-лесно можем да адаптираме начините, по които то учи, например:

• да го преместим на преден чин, ако лесно се разсейва и не се концентрира там, където седи в момента;
• да разрешим на ученика да попълни теста си в друга стая, където ще може да се концентрира по-добре
• да му дадем възможност да седи на по-различен стол, ако ще се чувства по-спокойно така;
• да дадете повече време за теста на ученик, който се справя по-бавно;
• да му позволим да слуша аудио книга, вместо да чете даден текст;
• да позволим на ученик, който пише трудно, да направи звуков запис на урока, вместо да го запише в тетрадката си и т.н.;
• да го поканим да разкаже наученото, вместо да го изпитваме писмено;
• да му дадем за домашно да направи постер по темата, вместо да прави писмено домашно;

Акомодациите не намаляват нивото на очакваните резултати. Те не изменят нито учебния материал, нито променят изпитванията.

Модификациите се свързват с малка промяна на съдържанието, съобразена с нуждите на детето, която му помага да разбере урока и да се представи по-добре при изпитвания. Темата на урока е същата, но обема на съдържанието, което се очаква детето да усвои, може да варира.

Типове модификации:

• При даване на задачи;
• Учебна програма/ съдържание.

За да подкрепим детето в усвояването на учебния материал можем например:

• да адаптираме материала, спрямо силните страни на детето;
• да набележим само най-важните точки от урока, които детето трябва да научи;
• да съкратим обема на материала за четене, без да променяме съдържанието;
• да изискаме от ученика да представи доклад от 2 страници, вместо от 5; да отговори на по-малко или различно формулирани въпроси;
• да дадем на ученика друг материал, според неговото ниво, напр. той да учи събиране до 10, докато с останалия клас работи до числото 20;
• да използваме друг стандарт при оценяването на това конкретно дете.

Необходимо е също така да обясним на разбираем език на останалите деца от класа, защо работим по този начин с техния съученик и да създадем подходяща и спокойна среда, в която учениците да не се чувстват ощетени или привилегировани.

Важно е добре да преценим кога да използваме тези компенсаторни стратегии и внимателно да ги съобразим с индивидуалните потребности и възможности на конкретния ученик. Ако имаме колебания, винаги можем да обсъдим това с ресурсния учител, психолога или логопеда в училище, когато има такъв, или да поискаме подкрепа отвън.

А Вие преподавате ли така?