“Аз съм човекът” - бинарен урок в ПГАВТ „А.С.Попов“, гр.София.

Урокът е част от една серия съвместни инициативи, в които този път освен наши колеги учители историци и филолози и училищния психолог, поканихме и старши- експертите от РУО София по история и цивилизация, г-жа Григорова и по български език и литература, г-н Станислав Георгиев. С тях ни свързва добро партньорство от години, имаме съвместни екипни дейности, както в клас, така и извън клас. На бинарния урок присъства и училищното ръководство, но особено важно за нас бе участието на родителите.

Тук трябва да уточня, че гостите не бяха само наблюдатели, а и активни участници, в онова което се случва.Темата на урока „Аз съм човекът“ бе възможност да обединим, обобщим и надградим знанията за Античността и Ренесанса. Урокът се проведе с ученици от 9.клас.

Обяснихме на учениците замисъла си за провеждане на урока и поканихме да присъстват всички родители, които желаят.

Предварително с колегата ми изготвихме материали за по-атрактивно и интересно провеждане на урока: свитъци със загадки, които освен текст съдържаха и изображения, които да подпомагат творчески решения и откривателство. Подготвихме електронни продукти за мултимедия, както и таблички за проверка на разбирането и за обратна връзка при отговорите. Изработихме критерии за оценяване и ясни инструкции за работа по време на урока.

Учениците имаха за задача да измислят предварително всякакви загадки на тема Ренесанс и Античност, за да могат след това по време на урока да са подготвени за такъв тип задача, но с променени параметри.

Урокът бе организиран като поредица от загадки, които всеки екип от ученици да разгадава. Учениците трябваше не само да търсят отговори на загадките, но и да създадат свои по предварително зададени параметри.

Загадъчно се държаха още със своята поява и гостите, повечето от които учениците не познаваха предварително. Те бяха представени от старши-експерта г-н Георгиев с две изречения “Бил съм, което си. Съм, което ще бъдеш.“

Накрая учениците трябваше да намерят отговор на тази загадка  и точно тогава гостите бяха представени с истинските им имена и роли.

Родителите подпомагаха учениците в измислянето на загадките, а и доста се озадачихме от оригиналните загадки на няколко от участниците.

Накрая организирахме своеобразен урок по пряка демокрация с черни и бели мъниста, които да отразят какво е било представянето в решаването на загадките и гостите гласуваха анонимно с предварително раздадените им мъниста. В духа на конструктивизма, разбира се, общата оценка бе одобрение и настъпи голямо оживление накрая, когато всички казаха нещо позитивно.

Няма по-прекрасно нещо от това дете с искрящи очи да застане пред теб с въпроса:“Добре ли се справихме, г-жо?“ и родител да стисне с благодарност ръката ти и да каже:“Обичате децата ни, продължавайте да ги учите и обичате!“

Някакси, без да сме го замисляли предварително заглавието на урока ни „Аз съм човекът“ придоби по-голяма дълбочина и сила след този емоционален финал, в който всички се почувствахме наистина ОБЩНОСТ, в която всеки е еднакво важен, ценен, подкрепен и с принос за успеха.