"Усилията да се стремиш да направиш нещо за колегите си, не ни натоварват, а ни зареждат с положителна емоция"

Facebook icon
Twitter icon
Google icon
e-mail icon
16/05/2019 - 09:15

 

Как да търсим решения спрямо нуждите на училището си с Модела "Едно училище за всички"

 

Представяме Ви интервю с г-жа Вяра Хартарска, заместник-директор и учител по математика и ИТ в 104 ОУ „Захари Стоянов“, гр. София.

Госпожа Хартарска е координатор на екипа за работа по Модела за изграждане на приобщаваща училищна среда в 104 ОУ „Захари Стоянов“, което е партньор в Програма „Едно училище за всички“ от самото ѝ начало през 2014 г. Училището вече има богат опит в работата по Модела и използването на Инструмента за самооценка и анализ на училищната среда.

Работата на целия училищен екип с Инструмента за самооценка е първата стъпка от прилагането на Модела. Тя включва оценяване на текущото състояние на училището по отношение на четири области от училищния живот – Училищно управление, Педагогически практики, Детска закрила и Партньорство с родителите – и характерните за тях индикатори, по които се следи нивото на покриване на приобщаващите принципи.

Госпожа Хартарска споделя опита на своето училище, научените уроци и ползите, които тя забелязва. По-подробно тя се спира на опита на екипа в работа по индикатор 1.5 от област Училищно управление – „Училищното ръководство осигурява непрекъсната грижа за подобряване на психо-емоционалния климат в екипа, предоставяйки възможност на учителите за включване във формати, инициирани, консултирани и реализирани от самите учители или от външни за училището специалисти (ако форматът изисква специфична експертиза).“

В продължение на колко учебни години използвате Инструмента за самооценка? Колко време и ресурси отнема и по кое време на годината работите с Инструмента? Как вземате решения за организирате процеса на самооценка?

 

Вяра Хартарска (ВХ): Инструментът за самооценка, включително и във варианта му за апробиране, използваме от учебната 2015-2016 учебна година. Организираме попълването му през м.май или началото на м.юни. Колективът ни е голям и организацията на първото му попълване беше голямо предизвикателство. Сега нещата са прости и всеки е запознат с начина на организация и провеждане на самооценката. Всеки учител има своя книжка, която получава за периода на самооценка и попълва самостоятелно. После по предварително определени екипи се правят обсъждания и в книжката на ръководителя на екипа се поставя обсъдената оценка на съответния индикатор, като при необходимост се поставят и важни бележки от обсъжданията.

 

Самооценката, силните и слаби страни на училището се определят на среща на председателите на екипи. На срещата се аргументират и обсъждат предлаганите оценки от различните екипи, обобщават се резултатите и се подготвят предложенията за приоритети за работа през следващата учебна година.

На Педагогически съвет в края на годината всички се запознават с обобщените резултати от самооценката и предлаганите критерии. Именно тогава се избират приоритетите за работа през следващата учебна година и всеки може да избере приоритет, в работата по който би искал да се включи.

При първото попълване имахме затруднения при избора на приоритети и както винаги, искахме да свършим повече от възможното. След една година работа, направихме изводи от допуснатите грешки и оптимизирахме броя на групите, начина за включване в групите за работа по приоритети, времевото планиране. Колегите имат опит за работа с Инструмента за самооценка и организират сами по различен начин работата в групите.

 

Какви ползи виждате за екипа и за училището от този самостоятелен преглед и оценка? А какви трудности? Промени ли се начинът на планиране на годишните задачи в резултат на тази самооценка?

ВХ: Определено начинът на планиране в училището се промени. Промени се и формата на Училищната стратегия, начинът на изготвяне и формата на плановете за дейността на училището. Ползите са многостранни, от формулиране на ясни приоритетни направления за работа и формулирани общи цели, реална оценка за силните и слаби страни, комуникирани училищни документи, възможност за обмяна на опит и мнения, до  творческа комуникация и опознаване на нови страни в колегата до теб.

 

Какво е най-ценното, което научихте за училището и за екипа си в процеса на този специфичен начин на работа?

ВХ: Може би, че не трябва да работиш във всички посоки, в които ти се иска, или считаш, че е нужно, а да планираш, като търсиш баланс между необходимите ресурси и поставените цели, естествено като винаги се съобразяваш с  Училищната стратегия. Винаги съм знаела, че работя в екип от изключителни хора и това е една от причините да не променям работното си място вече толкова години, и не само аз, а и много други колеги. Това са хора, които притежават енергията да се подкрепят и да си помагат, да работят с жар и да обичат учениците си. Това, което е впечатляващо при самооценката и всяка година ми доставя огромно удоволствие, е свободата и креативността на обсъжданията при формиране на самооценката на училището, желанието да се търси усъвършенстване в една или друга посока, без да се спестяват съществуващите проблеми.

 

Има ли Инструментът аналог (подобен инструмент), който да дава възможност училището само да се "огледа" и да планира своето развитие на базата на някакви обективни данни и наблюдения?

ВХ: Училището е прилагало в определени години по различни инициативи. Още през 2012 година при работата на училището в международен проект “Споделени решения за превенция на отпадането“, съвместно със Столична община и фондация Пайдея, имахме възможност да работим с данни, обединени от една тема, събирани от различни източници. След анализа им бяха направени сериозни промени в училището.  104. ОУ „З. Стоянов“ е едно от училищата, участници в проекта „Полицентрично инспектиране на мрежи от училища” – 2017. Сами провеждахме редица анкети и проучвания в училищната общност и ползваме техните резултати.

Опитът ни за работа с редица инструменти за самооценка ни помогна да разработим критериите за самооценка за определяне на качеството на предоставяното образование. Като едно от пилотните училища за инспектиране от Национален инспекторат по образованието (НИО), имахме възможност да се запознаем и с областите и критериите за инспектиране и със становището на НИО за качеството на предоставяната от нашето училище услуга. Несъмнено тези данни ще бъдат използвани също при планиране на училищните дейности.

 

От няколко години полагате усилия за това да подобрите психо-емоционалния климат в екипа. Защо това е важен приоритет за Вашето училище? Как планирахте работата? Защо това е важен въпрос според Вас? Промениха ли се с времето разбиранията Ви за това как може да се подобри психо-емоционалният климат в екипа?  

ВХ: Въпросът за този приоритет изскочи при една от самооценките и не беше толкова от различия в степента на изпълнение, а при обсъжданията стана ясно, че е важен за хората и има нужда да се разгледа по-обстойно. До момента в тази насока действията бяха основно от страна на ръководството. На всички е пределно ясно, че променената роля на учителя като медиатор и вдъхновител изисква от него повече вътрешна енергия. През първата година екипът беше доста голям и работейки на две смени много трудно имаше възможност да комуникира. Разбрахме какъв е удачният брой участници за работа в екипа по приоритета, като практиката да използваме консултанти в различни моменти е добра. Работата се планира, както обикновено - анкета, анализ, фокус група, план изпълнение и т.н. Първата година имаше малко недоверие към приоритета, поради особеното му звучене, но то беше преодоляно след като видяхме първите положителни резултати от работата си. Втората година вече всички се смеят и казват: „Това е по 1.5“ Работата по приоритета през тези две години ни показа, че психо-емоционалният климат в голяма степен зависи от самите нас и от свободния рационален диалог в училище. Разбира се, върху тази идея има още много да се работи, но времето е пред нас. Предполагам, че ще остане като приоритет за работа и след приключването на проекта.

 

Какви ползи според вас виждат учителите от това да работите за по-добрия психо-емоционален климат в екипа си? Какви са трудностите, които срещате? Как ги преодолявате?

ВХ: Лично аз работя в този екип от тази година и още не мога да кажа какво виждат другите като подобрение, защото изходното анкетиране предстои в края на учебната година, но наблюденията на екипа по приоритета са, че усилията да се стремиш да направиш нещо за колегите си, не ни натоварват, а ни зареждат с положителна емоция. Хубавото е, че към малобройния ни екип се присъединяват различни хора, които ни подпомагат с идеи и при провеждането на различни дейности. Случва се колегите да споделят, че дадена инициатива е била много интересна или полезна за тях или да видиш снимки, качени в облака, с положителни и шеговити отзиви. Групите ни от участници са още малки и ни се иска наистина в тях на различни места да има различни хора, а броят на участниците да расте. Най-голямата ни трудност е прекомерната натовареност на учителите и високите изисквания към качеството на труда, което води до преумора и липса на време. За момента усилията, които полагаме са насочени към техники за себепознаване и изграждане на култура за позитивна вътрешна нагласа и различни идеи за съвместно прекарано време.

 

Каква е според Вас разликата между подкрепата, която получавате в Програма „Едно училище за всички“ и традиционните еднократни обучения за квалификация?

ВХ: С Център за приобщаващо образование работим вече много години и за нас те са част от екипа ни.  Програмата ни даде възможност не само да придобием нови знания, но да станем част от една общност за споделяне на идеи и енергия, успя да даде възможност да променим нагласите в екипа ни към приобщаващото образование и да видим цялостен подход към съвременни методи на квалификация. Работата по проекта е обединена около една обща и ясна цел, като действията, квалификациите, споделянето на опит и практики, добрата обратна връзка са насочени към постигането на тази цел. 

Определено работата по програма „Едно училище за всички“ успя да преобрази нагласите в екипа и да ни подготви за предизвикателствата на съвременното образование и ЗПУО.

 

Десислава Колева - Станисловски, специалист "Обучение и развитие" в Център за приобщаващо образование

Ако ви е харесала тази статия, запишете се за нашия бюлетин

"Усилията да се стремиш да направиш нещо за колегите си, не ни натоварват, а ни зареждат с положителна емоция" | Приобщи се! Виртуален център за приобщаващо образование.

Грешка

The website encountered an unexpected error. Please try again later.