Комуникация с родителите, която подобрява общуването и участието им в училищния живот.Част 2

С цел да сподели идеи с родителите как могат да подкрепят децата въщи, Г-н Морисън решава да изпраща вкъщи всяка седмица по едно листче „Полезен съвет на седмицата“ (фиг. 1).

Фиг.1 Примерен съвет и коментар на родителя.

Всеки понеделник той дава на учениците листче с конкретен съвет, който да прикрепят в тетрадките си. След това обсъждат написаното, за да могат учениците да се чувстват по-комфортно, когато го споделят със семейството си. Тези съвети очертават начините, по които родителите могат да подкрепят своите деца в образователния процес и включват теми като: стратегии за работа у дома с фокус върху четенето, писането, математическите умения; предложения за структуриране на работното пространство; създаване на навици и рутина за писане на домашни; предложения за забавни проекти, които да бъдат реализирани у дома. Родителите са насърчавани сами да предлагат теми, които намират за полезни.

Посредством тази рамка учителите могат да генерират идеи и да подкрепят родителите в идентифицирането и изпълнението на изпробвани работещи практики вкъщи и в общността. Измислянето на бързи и простички стратегии, с които да адресираме често срещани родителски и училищни проблеми, може да подобри комуникацията както между учителите и родителите, така и между родителите и децата. Когато решим да предлагаме на родителите идеи, които да изпробват, това ни провокира да доразвием някои задачи, да ги анализираме на база на получените резултати и да търсим тяхното приложение и вкъщи.

Например четенето на кратък абзац няколко пъти е лесна и бърза стратегия, която родителите могат да използват, за да помогнат на детето да подобри уменията си за гладко четене. Учителите могат да направят чеклист със стъпките за изпълнението на тази стратегия и да ги споделят с родителите.

Даването на полезни предложения е друг начин, по който учителите могат да демонстрират своята отдаденост и да подкрепят ангажирането на родителите. Тези идеи ще допринесат и за едно още по-смислено общуване вкъщи.

Ако решите да използвате стратегията „Полезен съвет на седмицата“, можете да подадете тази информация и посредством имейл, да използвате уебсайта на класа и да направите специална секция, да закачите съобщението до вратата на класната стая или друго място за полезна информация, да го впишете в специална тетрадка на ученика.

Всеки месец от учебната година всички училища в областта, където се намира и училището на г-н Морисън, се фокусират върху определена ценност или човешко качество и включват темата в уроците. Това може да е тема като: уважение, достойнство, доброта и т.н. В духа на дейностите на училищата в областта, г-н Морисън създава „План за управление на поведението“.  Той използва 4 думи, с които да характеризира очакванията си за поведението на учениците и създава „Проучване за поведението у дома“. Всеки ден учениците оценяват сами своето поведение, използвайки този чеклист. След това го попълва и учителят като пише дали е съгласен или не с това, което ученикът е попълнил. Следва обсъждане.

Г-н Морисън решава да включи и родителите като използва техниката, наречена „мост на поведението“. За да включи и родителите в процеса на оценяване на поведението и да насърчи отговорността на учениците, той решава да дообогати проучването и да добави още един въпросник – „Поведението у дома“, което да съпостави с „Поведението в училище“. Учениците започват да попълват и двата въпросника в понеделник сутрин (фиг.2).

Фиг.2 Проучване за „Поведение в училище“ и „Поведение вкъщи“. Показатели

Учениците и г-н Морисън попълват въпросника „Поведение в училище“ ежеседмично, а заедно с родителите си попълват „Поведение вкъщи“ /всяка неделя. След това децата споделят с г-н Морисън теста от вкъщи и  съответно с родителите – теста от училище. Ако има съвпадения, получават награда или поощрение.

В допълнение този начин на комуникация вкъщи-училище дава на учениците посланието, че техните родители и учителят им работят в сътрудничество и има консистентност в изискванията към тях и похвалите.

Овластяването на родителите означава да им предоставим знания и умения, които ще подобрят взаимоотношенията родител-дете. Когато използваме споменатата техника, е лесно да създадем еднакви очаквания както от родителите, така и от учителите. По този начин детето ще получи ясно еднозначно послание за това какво се очаква от него. Когато е наясно с поведението си, детето ще може много по-лесно да го промени в желаната посока. А компонентът на самооценяване ще повиши независимостта и чувството за отговорност у ученика. Усещането за това, че носи отговорност, от своя страна, ще допринесе ученикът да подобри поведението както в училище, така и у дома.

Добре е учителите да адаптират техниките за управление на поведението, така както ще е най-подходящо за самите ученици. Например, някой родител може да пожелае да адресира конкретно поведение у дома, което да е различно от това, върху което учителят е заложил да работи в класната стая. В този случай учителят би могъл да подкрепи родителите в разписването на индивидуален план за поведение в домашна среда.

Учителите биха могли да овластят родителите като организират обучения, уъркшопи и уебинари, на теми, предложени от родителите. Ако има възможност, може да се провеждат и индивидуални обучения с родителите след часовете или в удобно за двамата време. Учителите могат да помолят родителите да посочат уменията и знанията, които искат да придобият вследствие на тези срещи.

Друг начин да се насърчат родителите е да бъдат поканени да споделят своите умения и опит в група с други родители, да чуят това, което вълнува другите, да научат от чуждия опит.

В допълнение не бива да забравяме да използваме и технологиите. Има много начини, по които може да се използва сайта на класа за предоставяне и обмяна на информация и ресурси. Заедно с други колеги, учителите могат да заснемат кратки видеа как дават инструкции и какви техники за управление на поведението използват в клас, които могат да послужат на родителите у дома. Уебсайта на класа/училището може да се използва за популяризирането на предстоящи събития като: „Вечер, посветена на родителите“, „Фестивал на четенето“, „Семейна олимпиада“ и т.н.

Г-н Морисън решава да направи „Вечер, посветена на родителите“, в която да отправи към тях своите благодарности. Три седмици преди събитието изпраща на родителите имейл да запазят в своите календари датата. Две седмици преди „голямата вечер“ родителите получавт ръчно изработени от учениците покани с повече информация. А седмицата преди събитието г-н Морисън се обажда по телефона на всеки един от родителите, за да им напомни, че ги очаква с нетърпение.

Няма да се изненадате, когато кажем, че всички 23-ма родители идват на срещата. Има почерпка със сладки и солени бисквити, чай и безалкохолни напитки. За първите 10 минути родителите са поканени да си вземат нещо за пиене и да се запознаят с останалите. След това учителят кани учениците да представят своите красиви постери, които са подготвили на тема: „Какво значи моето семейство за мен?“. Учениците в групи от по 4-ма показват изработените материали и разказват за силата на семейството. Вечерта продължава с аплодисменти и много смях. На следващия ден учителят изпраща по децата благодарствени картички.

Заздравяването на партньорството с родителите изисква непрекъснати усилия. Включването на повече дейности и по-честото общуване позволява да се изгради връзка на доверие (deFur, 2012). Започвайки с нещо дребно, добре е всеки път успехът да бъде отпразнуван. Показването на признателност към родителите за повишената им ангажираност ще ги мотивира да продължат да бъдат откликващи и да участват все по-активно.

Не бива обаче учителите да забравят да обръщат внимание и на своите малки победи и да се грижат за себе си.

Семейните празници и събития са много добър начин да се покаже признателност към родителите, да се заздрави връзката и да се отбележат съвместните успехи. Училищни празници – например „Празник на четенето“, биха предоставили възможност за учениците да демонстрират наученото и да бъдат на сцена, а за родителите да аплодират тези постижения.

Учителите могат да изпратят покани с поле за отговор и с молба родителите да ги върнат обратно – целта е по-прецизното планиране на събитието. За да се популяризира събитието може да използват имейли, текстови съобщения, бюлетина на класа, уебсайта.

След като се потвърди колко души ще присъстват, учителят може да даде роли на учениците – да подготвят материали, да напишат сценарий, да изпълнят конкретна задача, която да представят пред родителите, да подготвят реч. Родителите от своя страна могат да помагат на децата в подготовката у дома. След фестивала е добре учителите да изпратят благодарствени картички или имейли до семействата, които са присъствали.

Други събития и дейности като „Клуб на книгата“, „Дни на отворените врати“, „Панаир на науките“, „Творчески фестивали“ и др. могат да се използват за да се засили комуникацията учител –родител. Основната идея е родителите да се почувстват добре дошли и ценени.

Въпреки че подготовката на подобни специални събития за учениците и родителите изисква допълнителни усилия от страна на учителите, те са доста ценна инвестиция в затвърждаването на общуването и гаранция за приятни спомени. Организирането на 2-3 събития годишно е много добър начин учителите да се срещнат и запознаят с родителите и семействата на своите ученици в различен от училищния контекст, в неформална среда. А взаимодействията извън класната стая неминуемо ще се отразят на това, което се случва и вътре в нея. Учителите е добре да подберат подходящи за възрастта дейности, които да предоставят възможност на цялото семейство да се включи и да се забавлява. Тези събития могат да бъдат използвани и като трибуна, на която учениците да представят наученото до момента и да демонстрират нови умения. Важно е учителите да включат максимално учениците в планирането, популяризирането и подготовката на предстоящия празник.

Отсъствието на родителите не означава непременно отказ да участват в училищния живот, нито показва, че са нехайни към образованието на своето дете. Необходимо е учителите/ресурсните учители да се опитат да включат родителите по различни начини и на различни нива и да отчетат особеностите на работата с родители на деца с допълнителни нужди. Самите родители ще изберат най-удобният вариант за тях.

Включването на родителя може да се изразява и в простички неща като това да осигурят на детето си тихо местенце у дома, където да напише на спокойствие домашните си. Тези родители трябва да бъдат също толкова поощрени от учителя, колкото и онези, които отделят много време за да бъдат с детето на терапия или да го водят на логопед и психолог всеки ден.

Как да изградим мостове към родителите

Когато говорим за включване на родителите, темата за резистентните родители не бива да се подминава с леко око. Не би трябвало учителите да се отказват да достигнат до родителите и да ги ангажират по всички възможни начини, дори и когато първият опит е бил неуспешен.

Общуването и изграждането на доверие може да изискват много упоритост от страна на учителите, особено когато родителите са имали негативен опит като ученици и продължават да свързват ходенето в училище с нещо неприятно. Важно е учителите да разберат, че това няма нищо общо с личното отношение на родителите към тях.

Подчертаването на силните страни на детето и задаването на отворени въпроси, дава добра отправна точка за учителите да инициират открит диалог с родителите. Оттам насетне ще бъде много по-лесно да се обсъди удобен начин за провеждане на следващи срещи. Някои родители може и да не отговорят при първата покана, но учителят трябва да продължи да ги включва в комуникацията, в имейлите, които изпраща, да ги кани на предстоящите събития. Рано или късно тези усилия ще дадат своя видим резултат.

Директорите също трябва да са наясно с усилията на учителите. Участието и подкрепата на директора ще повиши възможността за успешна, конструктивна комуникация между училището и семействата на учениците. Когато всички са включени осъзнато в този процес – учителите, учениците, директорът и родителите, няма как резултатите да закъснеят.

Разбира се този текст не изчерпва възможните варианти за включване на родителите в училищния живот. Всеки учител би могъл да идентифицира най-работещите стратегии като се позове на индивидуалните особености на своя клас и динамиката на процесите в него.

Обратно към Част 1. Комуникация с родителите, която подобрява общуването и участието им в училищния живот.

Използвана литература:

Alberto, P. A., & Troutman, A. C. (2013).Applied behavior analysis for teachers(9th ed.). Boston, MA: Pearson Education.

Carlisle, E., Stanley, L., & Kemple, K. M.(2005). Opening doors: Understandingschool and family influences on family involvement. Early Childhood Education Journal, 33, 155–162.

Dearing, E., Simpkins, S., Kreider, H., &Weiss, H. B. (2006). Family involvementin school and low-income children’s literacy: Longitudinal associations between and within families. Journal of Educational Psychology, 98, 653–664.

deFur, S. (2012). Parents as collaborators:Building partnerships with school- and community-based providers. TEACHING Exceptional Children, 44, 58–67.

Dunst, C. J., & Dempsey, I. (2007). Family-professional partnerships and parenting competence, confidence, and enjoyment. International Journal of Disability, Development and Education, 54, 305–318.

Egbert, J., & Salsbury, T. (2009). Out of complacency and into action: An exploration of professional development experiences in school/home literacyengagement. Teaching Education, 20, 375–393.

Epstein, J. L. (2004). Meeting NCLB requirements for family involvement. Middle Ground, 8, 14–17.

Fishman, C. E., & Nickerson, A. B. (2014). Motivations for involvement:A preliminary investigation of parents of students with disabilities. Journal of Child and Family Studies. Advance online publication. doi:10.1007/s10826-013-9865-4

Hawes, C. A., & Plourde, L. A. (2005). Parental involvement and its influence on the reading achievement of 6th grade students. Reading Improvement, 42, 47–57.

Individuals With Disabilities Education Act, 20 U.S.C. § 1400 et seq. (2006 & Supp.V. 2011).

No Child Left Behind Act of 2001, 20 U.S.C.§ 6301 et seq. (2002).

Nokali, N. E., Bachman, H. J., & Votruba-Drzal, E. (2010). Parent involvement and children’s academic and social development in elementary school. Child Development, 81, 988–1005.

Patall, E. A., Cooper, H., & Robinson, J. C. (2008). Parent involvement in homework: A research synthesis. Review of Educational Research, 78, 1039–1101.

Patterson, K. B., Webb, K. W., & Krudwig, K. M. (2009). Family as faculty parents: Influence on teachers’ beliefs about family partnerships. Preventing School Failure, 54, 41–50.

Richards, H. V., Brown, A. F., & Forde, T. B. (2007). Addressing diversity in schools: Culturally responsive pedagogy. TEACHING Exceptional Children, 39, 64–68.

Schisler, R., Joseph, L. M., Konrad, M. and Alber-Morgan, S. (2010). Comparison of the effectiveness and efficiency of oral and written retellings and passage review as strategies for comprehending text. Psychology in the Schools, 47, 135–152.

Souto-Manning, M., & Swick, K. J. (2006). Teachers’ beliefs about parent and family involvement: Rethinking our family involvement paradigm. Early Childhood Education Journal, 34, 187–193.

Staples, K. E., & Diliberto, J. A. (2010). Guidelines for successful parent involvement: Working with parents of students with disabilities. TEACHING Exceptional Children, 42, 58–63.

Wong, S. W., & Hughes, J. N. (2006). Ethnicity and language contributions to dimensions of parent involvement. School Psychology Review, 35, 645–662.