Учителски истории за доброто – част 1

Снимка: ОУ "Иван Сергеевич Тургенев", гр. Разград

Не знам дали видяхме доброто или просто се видяхме такива, каквито сме, но наистина това предизвикателство имаше сплотяващ ефект за класа. Като класен ръководител и преподавател на 5 А клас мога отговорно да заявя, че в седмицата, в която моите ученици търсиха доброто, всъщност те самите бяха добри. Дните минаха спокойно и неусетно и самата аз се усетих много по-добра. А отстрани, по описанието на моя таен наблюдател, съм изглеждала така: „с една красива усмивка ни поглежда и ние тогава всички се радваме, че я правим радостна по този начин“.

Ето как стана всичко:

Следвайки Вашите насоки обявих на моите ученици, че имам идея да търсим Доброто. Написах го на бялата дъска в главна буква и попитах защо е така. Всички бяха съгласни, че това е нещо важно и значимо, и явно ще е сериозна седмица. Затова главната буква остана и в заглавието на дневника, който изработихме. А след учебните часове в петък поканих психолога на училището, госпожа Мила Златева, да поговори с децата именно за доброто с главно „Д“. Тя е наш приятел и помощник в много от часовете по литература, когато разсъждаваме по въпроси и търсим отговор на поредния житейски въпрос или класов конфликт. Така че нейното присъствие не притесни никого и разговорът премина от това какво е добро и зло към непоисканото добро и неговия смисъл до размера и стойността на доброто. И това беше денят СТАРТ на нашата седмица на Доброто.

Ден 1

В часа на класа изработихме Дневник на Доброто. Аз им показах моя дневник, който бях направила предварително за модел. В него имаше розови /за момичетата/ и зелени /за момчетата/ страници, в които всеки ден да се описват добрите дела. Въпросът обаче беше: „Ами ако не прави нищо добро, ако има лоши постъпки?“. И тогава се роди идеята за още една /синя / страница, която озаглавихме „Това не трябва да съществува“. На корицата изписахме „Дневник на Доброто“. Всеки имаше задача да си нарисува символ на доброто и да си напише мото или красива мисъл. Така се появиха усмихнати сърчица с крилца, четирилистни детелинки с калинки, панделки, капани за сънища, анимационни герои  и др. Посланията бяха: „Доброто е в нас“, „Бъди различен от другите“, “Бъди добър и ще ти се случи нещо добро“, „Следвай мечтите си с Добро!“, „Бъди това, което другите не са“, “Бъди добър, за да ти отвръщат с добро“ и „Хакуна Матата!!!“.

Разделихме се по двойки на приятелски начала и всеки получи по едно розово и по едно синьо листче. На розовото всеки трябваше да напише три неща, които най-много харесва в своя приятел, а на синьото-едно нещо, което иска да промени в него. Оказа се, че няма особени желания за промени, освен в двама – единият  да спортува повече и да внимава как говори, а другият – да не се отказва толкова бързо от трудните задачи. Листчетата залепихме на първа страница в дневниците. След това изтеглихме томбола кой кого ще наблюдава, но тайно. Никой не разбра кой ще го наблюдава и това беше най-вълнуващото.

Последната страница от дневника оставихме за дома. След разговори с родителите или други членове на семейството всяко дете трябваше вечер да записват Доброто според: мама, татко, батко...

Според мама Доброто е:

• Да подариш на някого опора, да докоснеш душата му, да видиш красивото в него.
• Доброто е онова чувство, което може да направи някого щастлив. Доброто е усмивка.
• Доброто е най-хубавата черта на човека.
• Доброто е в душата на човека. Добро е, когато попиташ някого как се чувства.
• Доброто е не само да помагаш физически, но и духом.
• Важното е да чувстваш доброто в себе си.
• Доброто е неразрушима сила, върху която се гради животът. То е вечно. Злото е действие – ражда се и умира, има начало и край.

Според тате Доброто е:

• Да отделиш от времето си за другите.
• Да помогнеш на човек в беда. /Тук тате разказва за негов колега, преживял тежка катастрофа, на когото той и колегите му са дарили кръв за животоспасяваща операция/.
• Добро е да услужиш с пари на някого, дори и ако не ти е върнал предишния заем.
• Доброто е дар, който не може да се купи с пари. Той се носи в сърцата на хората.

По идея на госпожа Златева направихме видеоклип, в който всеки казваше по свой си начин „Доброто“. Клипчето пуснахме във фейсбук групата на класа, за да видят нашите родители какви ще ги вършим цяла седмица. Събрахме много лайкове и пожелания за успех в чудесното начинание. Всички родители казаха, че вярват в нас и в нашия успех.

Ден 2

Направихме среща с Галина Маринова и Диана Йорданова – психолози в Център за обществена подкрепа към сдружение „Жанета“ в Разград. Гостенките ни четоха приказка, в която герои бяхме всички ние и подскачахме всеки път, когато в приказката се споменеше за някой от нас. След това Галя поиска 4 доброволци, които изведе в коридора, а Диана прочете на останалите една доста тъжна история за момче, което се мести в друго училище и е тормозено от друго дете. Влязоха четиримата доброволци, които разиграха сцена между "момчето", негова "съученичка" , "класната" и "психоложката" на училището.

Последва дискусия за това кой е крив и кой прав и как може да се помогне. Направените предложения записвахме на дъската и дискусията се разгаряше още повече. Часът свърши без да вземем единно решение по проблема, защото мненията и предложенията бяха много. Но всички бяха единодушни, че е много трудно да вземаш страна в спор, да се опитваш да даваш съвет и особено да си учител или психолог, от когото се търси разрешаване на такъв проблем. Гостите сами предложиха да ни посетят пак и то няколко пъти, защото такива като нас не са виждали!!! Предизвикаха ни обаче, при следващата ни среща ние да ги изненадаме с нещо и затова сега ние мислим за продължение на пиесата, в която на сцената ще излязат „повиканите родители“, които ще вземат отношение по въпроса и ще се помъчат да помогнат за разрешаване на конфликта.

Ден 3

Педагогическият съветник – госпожа Куманова влезе в нашия клас, но не защото някой се беше провинил, а да си говорим за доброто. Похвалихме се с нашите дневници и разговаряхме за страха, самочувствието и увереността, за гнева и лошата енергия, която той носи. Стигнахме до извода, че доброто е по-силно, но пък е по-лесно да правиш зло, а доброто е добро, когато не само говорим за него, но и го правим!!!!

Ден 4

Още един Урок по добрина имахме. Този път с доктор Силвина Александрова от Ветеринарна клиника „Вива вет" си говорихме за доброто, което хора правят на животни и за това как животни помагат на хора. Говорихме за поведението ни спрямо животните и за тормоза над тях. Обсъждахме дали, кога, защо и от къде може да си вземеш домашен любимец. Разбрахме, че ако не си готов да поемеш отговорност, не трябва да се ангажираш с отглеждането му вкъщи.

Научихме как и с какво можем да помогнем на бездомните животни. Имаме даже и план да посетим приюта за кучета, където ще си направим снимки с изоставените животинки и чрез социалните мрежи, приятели и познати ще се помъчим да им намерим дом.

Гледахме клипче как се тренира куче-водач на незрящи. Разбрахме, че има кучета-водни спасители, които са специална порода, с ципи между пръстите на лапите, за да могат да плуват. Научихме, че за 30 минути едно куче-планински спасител може да свърши работа за 30 души.

Ден 5

Пак се върнахме към дневниците и направихме обобщение на Седмицата на Доброто. Оформи се идеята, че не сме направили кой знае какво, но пък ни е било хубаво! Всички цяла седмица са се подготвяли добре за всички часове и всички госпожи са били доволни, един е носил закуска на друг, някой дал стотинки назаем, друг пък се усмихвал всяка сутрин и казвал „Добро утро“. Цветята не останаха неполяти, а лелките имаха по-малко работа при почистване на класната стая. Никой не посмя да рита малки книжни топки между чиновете, а бялата дъска блестеше след всеки час. Едно момче беше болно, но не може да използва това опрадание, защото неговите приятели му ходеха на гости и му носеха информация за всичко, което се случва в училище, включително и за дадените домашни.

Един юнак беше забравил да даде на родителите си декларацията за съгласие за подпис и предпочете да излъже, че не иска да участва в инициативата. Съгласих се с неговото „желание“. Въпреки това той оставаше за всички срещи и в последния ден си призна, че просто е загубил формуляра и поиска нов.

От сините листечата пък аз лично разбрах, кой си пише домашните в междучасието и кой използва „лоши“ думи в коридора. Оказа се, че един обича много нездравословните храни и не иска да ги замени с ябълка, защото това било глупаво.

Пак по идея на госпожа Златева, която непрекъснато ни подкрепяше в начинанието ни, направихме блиц интервю с всеки един от класа и с нашите гости.

Беше наистина чудесна седмица! Бяхме наистина добри, защото всъщност ние сме наистина добри!!! И ще продължаваме да бъдем!!!