Запознайте се с директора
На върха е самотно
Неведнъж сме чували от училищни директори, че работата им е самотно занимание и неведнъж сме виждали положителните ефекти на срещите между директори, на които те могат да обменят опит и да споделят това, което ги вълнува.
Получава се така, че едни от най-важните хора в училището не получават вниманието и помощта, от които имат нужда и остават в периферията на подкрепата, насочена към подобряване на образованието. В същото време развиването на лидерски качества и мениджърски умения е във фокуса на почти всяка една професионална област, но твърде рядко в контекста на училищната среда.
Вярно е, че училището не прилича напълно на която и да е стопанска или нестопанска организация и не бива да се правят директни аналогии между него и различните видове организации, тъй като училището носи спецификите на публичния сектор, но то все пак е легитимна организация и като такава се нуждае от силно и компетентно ръководство. На директорите, обаче не винаги се гледа като на хора в подобна роля.
Много повече от администратор
Голяма част от дейността на българските директори е свързана с деловодство и администриране на огромен обем документация. С изграждането на умение за работа с тази документация се изчерпва и повече от половината от задължителната подготовка на директорите. Същевременно те не са подготвени за огромна част от реалните предизивикателства, които ръководната позиция носи със себе си като мотивиране и развитие на служителите, въвличане на родителите и други партньори в училищния живот. Самите директори също често не разпознават себе си като основните генератори и носители на училищната визия и култура.
В същото време, резултатите от множество световни изследвания говорят в полза на ключовата роля на директора. Възгледите и мненията, които директорът споделя и демонстрира са в топ три на най-въздействащите върху нагласите на учителите фактори. Ефективното училищно лидерство се отразява позитивно и на постиженията на учениците, когато директорът знае как да подобри качеството на преподаването. Директорите могат да влияят на мотивацията на учителите и учениците чрез лидерския си стил и чрез въздействието, което оказват върху атмосферата в училището (Doe Virginia Gov., Connecting Principal Performance to Student Academic Progress Explanation).
Пионерите от близо и далеч
В подкрепа на всичко вече казано, бихме искали да ви запознаем с историите на четири директорки, които овладяват занаята по трудния начин, а резултатите, които постигат говорят за тях много повече, от която и да е статия или репортаж.
Започваме с два примера от страната: Лена Парова и Емилия Иванова, навярно са вече познати имена на редовните читатели на Капитал и priobhsti.se. В хода на кариерата си двете директорки са се изправяли пред много различни предизвикателства, но са ги преодолявали с еднаква лекота, смелост и творчески размах. Какво точно имаме предвид, можете да разберете от материала на Люба Йорданова:
В началото на 2015 Надя Лопез е на предела на силите си: физически и психически. Стресът, натрупан през последните пет години, в които директорката на Мот Хол Бриджес се е посветила на това да превърне училището в място, където децата от един от най-бедните квартали на Ню Йорк могат да намерят подкрепа и да повярват в по-доброто си бъдеще, вече се отразява на здравето ѝ. Резултатите на учениците са все така ниски спрямо държавните изисквания, въпреки положените усилия и Надя Лопез е все по-малко сигурна, че действително е способна да постигне промяна за децата от квартала. Тогава една случайна среща променя всичко. Уличният фотограф Брендън Стантън спира на улицата Видал, един от учениците на г-жа Лопез с молба да го снима за фейсбук страницата си, а на въпроса „Кой е човекът, който ти е повлиял най-много?“, момчето категорично отговаря „Моята директорка, г-жа Лопез.“ Снимката и изказването на Видал придобиват светкавична популярност, а Надя Лопез се превръща в медийна сензация. Освен отдавна заслуженото признание, директорката на Мот Хол Бриджес получава и финансова подкрепа в размер на над един милион долара от различни дарители. Парите от кампанията са вложени в стипендии и посещение на университета Харвард.
Повече за историята на Надя Лопез и нейното училище, можете да научите тук:
https://www.theatlantic.com/video/index/385925/why-principals-matter/
Много малко неща можели да разстроят Лорейн Кларк след годините работа в полицията. Специализиралата се в разследването на сексуални престъпления и закрилата на децата сержант Кларк, знаела че когато някой се държи нападателно с нея, това е атака срещу професионалната ѝ роля, а не срещу личността ѝ. Само че когато членовете на училищното настоятелство и родителите на повереното ѝ едва месец по-рано училище, подели кампания за нейното премахване от длъжността, Лорейн приела нещата лично. Но още по-лично приела задачата да промени училището, за чието плачевно състояние била несправедливо обвинена след провеждането на годишната инспекция. За по-малко от три години под ръководството на Лорейн Кларк, Арк Блеклендс променя статуса си от „под допустимите стандарти“ на „демонстриращо изключителни резултати“.
„Невъзможно е само това, което вярвате че е невъзможно“, твърди директорката, според която няма неспособни учители, а неадекватно подкрепени учители. Лорейн не освобождава нито един човек от екипа, който работи в началното училище при нейното встъпване в длъжност и дава да се разбере, че истинската ефективност и значимите резултати идват тогава, когато екипът си даде сметка, че отговорността е обща и по равно разпределена.
Още за тайната на успеха ѝ, можете да чуете от самата Лорейн Кларк, в долния линк:
Александра Ангелова
