Училището – мястото, където се учим да управляваме емоциите си

Facebook icon
Twitter icon
Google icon
e-mail icon
13/03/2019 - 09:30

Снимка: Photl

Да си представим детството като градина. За да е защитена и безопасна за детето, тази градина има нужда от ограда, в която детето може да играе, учи и прави избори, в съответствие с възможностите си. И пак същата тази ограда може да служи на детето като бариера пред потенциалните рискове отвън. 

Децата са консервативни. Те имат нужда от ясна рамка за позволено и забранено, вътре в която да се чувстват защитени и отвъд която за тях е непознато и объркващо. В този смисъл е важно такава рамка да бъде ясно очертана като граница на позволеното т.е. безопасното.

Важно е да разбираме, че това не ни „застрахова“ от ситуацията, в която децата „провокират“ рамката, като опитват и успяват да я преминават. В крайна сметка това е абсолютно естественият и необходим стремеж на детето да изследва света, да учи и да се формира като самостоятелна личност.    

Понякога ни се струва, че децата не реагират докато не се ядосаме и разкрещим, а след това отговарят и/или реагират грубо или предизвикателно, или дори физически агресивно. Как да реагираме като учители или родители в такива ситуации? Най-ефективно е да отговорим с емпатия.

Първо е важно да осъзнаем, че това са признаци, че нещо не е наред. Децата понякога не познават друг начин, по който могат да ни покажат, че не се чувстват добре в дадена ситуация или че не сме взели под внимание тяхната гледна точка. Детският мозък се развива и неврологичните връзки, които ни позволяват да контролираме емоциите си все още не са напълно развити до края на юношеството. Не бива да забравяме, че и ние като възрастни, макар и с вече развита мозъчна структура, не винаги успяваме да овладеем добре чувства като гняв и яд.

Развитието на мозъка не е свързано само с възрастта. Макар че следва някакъв общ план на промяна с възрастта, опитът и преживяванията на детето, играят важна роля за развитието на мозъка и изграждането на връзки между отделните му части, които отговарят за умението за самоконтрол. Въпреки че с възрастта това умение се развива, всеки работил с деца е наблюдавал разлики между децата в една и съща възраст. Детето може да знае общоприетите правила на поведение и да ги осмисля логично, но въпреки това да не може да сдържа импулсивно и агресивно поведение в дадена ситуация.

Много често учителите и родителите се изкушават да опитат да разрешат ситуацията като извадят детето, което е разгневено, ядосано и дори агресивно от нея, обикновено физически извън помещението, за да се успокои. Това понякога работи, но не решава проблема с повтарящо се такова поведение. Най-добрият начин да подкрепим децата да развият тези неврологични връзки е да реагираме с емпатия, особено когато са гневни или агресивни. Също така да изграждаме и следваме предвидим установен ежедневен ред, който подкрепя развитието на умението за самоконтрол:

  1. Да помислим за решение, което е добре и за двете страни – такова, което да съдържа пресечна точка на „интереса“ както на детето, така и на възрастния.
  2. Да помислим от гледната точка на детето. Това естествено ни води към неговите чувства и нужди. Заедно с това да имаме предвид и нашите нужди и чувства.
  3. Да предложим на детето да сподели как планира и смята, че може да се разреши ситуацията. Разбира се, предложеното от детето решение може да не е реалистично и ли приемливо, но вече сме отворили вратата към разговор търсене на споделено решение за предотвратяване на ситуацията в бъдеще.

Развитието на уменията за контрол на емоциите в ранна възраст са важни не само за бъдещото развитие на детето, но и за социалното му взаимодействие с родителите, членове на семейството, учители и връстници. Умението да разбират и управляват своите чувства е важна предпоставка за успеха на децата в предучилищна и училищна възраст. То е свързано с това как детето се възприема от учителите и връстниците си от гледна точка на социални умения, както и до колко ще бъде приемано и харесвано в предучилищна или училищна класна стая.

Каним Ви да се присъедините на 29 март 2019 г. към практическо обучение „Училището – сигурна среда за децата“, организирано от Център за приобщаващо образование.

Информация за записвания и програма тук.

 

 

 

 Десислава Колева и Елисавета Таракджи, Център за приобщаващо образование 

Ако ви е харесала тази статия, запишете се за нашия бюлетин