НИЕ, децата от група „Мечо Пух“, и големите уроци за живота

„Повечето от онова, което ми е било потребно, за да се науча как да живея, какво да правя, как да се държа, съм усвоил в детската градина. Мъдростта не е горе на върха, където блести заветната диплома, а там, в пясъчника на детската площадка.“

Не случайно започвам с цитат от американския писател Робърт Фулам. Защо ли?

• защото когато за първи път /преди около 13 години/ прочетох този невероятен текст, бях съвсем в началото на педагогическата си кариера като учител в детска градина и останах поразена от това каква дълбока истина има в тях. Истина, която сигурно всички знаем, но колко от нас са се замисляли?;
• защото искрено вярвам в думите написани в текста;
• защото смятам, че това са най-важните неща, на които трябва да научим децата /Дели всичко. Играй честно. Не удряй хората. Оставяй нещата там, където си ги намерил…“/[1];
• защото вярвам, че един от най-добрите подаръци, които можем да направим на децата е да им дадем добър начален старт в света на емоциите;
• защото се убедих и все още се убеждавам, че е по-важно да възпитаме щастливи, уверени в своите възможности деца, които да се превърнат в успели емоционално интелигентни хора.

Не, че не е важно да се развива рационалната интелигентност, но… ако в детската градина, не ги научим да броят до 50, или да пишат всички букви на азбуката…, то това ще го направят колегите след нас…, но да превърнеш едно малко неуверено човече в човек способен да се изправи и да се справи с предизвикателствата на живота…ето това е вече нещо ГОЛЯМО!

Всички знаем колко важни са първите седем години от живота на всеки човек. Все още в този период има голяма пластичност в развитието, способност за промяна.² Нека ги използваме пълноценно наред с постигането на образователните стандарти да формираме и социални умения, да развиваме емоционалната интелигентност, да даваме поне толкова любов и разбиране, колкото знания.

Много бих искала да споделя с вас някои идеи от моята практика, с които се надявам да ви бъда полезна.

В момента работя с подготвителна група 5-годишни, която се състои от 25 деца като 3 от тях са на допълнителна подкрепа. Както в предишните три випуска, така и в този (особено в него) използвам разнообразни форми, за да формирам у тях социални умения, да създам от събраните деца в групата-екип, в който всяко дете да се чувства значимо и полезно, но и да умее да разбира, да уважава  другите и да се чувства част от екипа.

Игри и упражнения, които правим сутрин. Те съдействат за сплотяване на групата, групово взаимодействие.

„Импулс“

Децата са в кръг, хванати за ръце и със затворени очи (в началото, особено когато са по-малки, можете да я правите и с отворени очи). Водещият пуска „импулс“, т.е. стиска леко ръката на един от участниците до него. Целта е импулсът да се предаде през всички и да се върне обратно за възможно най- кратко време.

/Скоростта на изпълнението е показател за груповата сплотеност и за готовността за работа в групата./3

Снимка: Петя Ячева, учител в ДГ „Калина“, гр. Плевен

„Здравей приятелче“

Децата са в кръг, хванати за ръце. Посоченото дете се обръща към дете от лявата си страна, поглежда го в очите и му казва „Здравей, приятелче!“ и така продължават, докато се изредят всички деца  и поздравът се върне до детето, което го е започнало.

В по-късен етап можете да включите освен вербален поздрав и тактилен, като например погалване по бузата.

„Пожелания“

Децата са в кръг. Дава се възможност на което дете пожелае да отправи своите пожелания за деня. /напр. “Пожелавам един усмихнат ден!“/

С голямо удоволствие играят и игри, активизиращи груповата динамика, стимулиращи контактността с други деца, оказване на взаимопомощ. Една от тях е:

„Салата от обувки“

Децата са седнали в полукръг на столовете си. Предварително са събули обувките си, които са натрупани по средата на стаята. Децата си затварят очите, а учителката размесва обувките им. По даден сигнал, децата си отварят очите и се опитват по най-бързия начин да ги обуят.

След като са играли играта няколко пъти, им се предлага да се разделят по двойки. Пак затварят очи, след сигнал започват да търсят вече не своите обувки, а тези на партньора си. Целта е взаимно да се обуят. Победител е двойката, която най-бързо се справи.

За да усложните играта, можете да разпръснете обувките из цялата стая, докато децата са със затворени очи.

Играта предизвиква много положителни емоции и активизира наблюдателността към партньора.

Снимка: Петя Ячева, учител в ДГ „Калина“, гр. Плевен

Децата с особено желание участваха и в създаването на правилата на групата. Самият факт, че сами са ги предложили ги стимулираше да ги спазват и дори да ги припомнят при нарушение  от страна на някое дете.

Убедена съм, че всички игри и упражнения, които прилагаме в групата, подобряват екипността, комуникативните умения, изграждат тяхната емоционална интелигентност и превръщат групата в място, което с удоволствие посещават .