Приобщаване на деца-билингви на възраст 3-6 години и подготовка за I клас

ОУ” Антон Страшимиров” с. Бохот се намира на 15 км от  град  Плевен. В него се обучават деца от селата Бохот, Брестовец, Тодорово и и от град Плевен, които са от ромски произход.

Училище с модерна, безопасна, приобщаваща и атрактивна среда. Учебно съдържание, което е адаптирано към индивидуалните характеристики на децата и е интересно, достъпно и разбираемо за тях. Ученици, в чиито погледи е будно детското любопитство, които мислят, търсят, дискутират, анализират и умеят да представят наученото. Учители – партньори, които направляват процеса на обучение, а не са единствен източник на информация. Родители – активни и осъзнати партньори на учители и училище, подкрепящи своите деца.

Описание на практиката

Oт една година работя в подготвителна група на ОУ „Антон Страшимиров“, с. Бохот. Дълго време по стечение на обстоятелствата не бях практикувала професията си. Влизайки в групата, нямах никакви очаквания какво ще заваря, а по-скоро изпитвах страх дали ще се справя. Всички деца бяха от ромски произход и повечето от тях не са посещавали до момента детска градина и за първи път се намираха в учебно заведение. Едни разбираха български език, други не. На болшинството им беше трудно да говорят и да се изразяват. Изглеждаха ми плахи, несигурни и недоверчиви.

Дадох си сметка, че за да можем да комуникираме, първо трябва да спечеля доверието им, да ме допуснат до себе си и да ме „харесат“ и най-вече да наблегнем на изучаването на българския език. Основната ми цел беше да стимулирам развитието на речевата и комуникативната компетентност, за да могат адекватно да използват езиковите средства, откривайки личностния смисъл на езиковото изразяване. Доброто владеене на български език е основа за социализацията на децата, за комуникативно-речевата идентичност и комплексно ориентиране в света, подпомагаща интелектуалното развитие. Само чрез добре овладян език може да се подготвят учебно-познавателните умения за обучение в първи клас.

С много любов, нежност и прегръдки успях да им покажа, че са обичани и ценени от мен, и така спечелих доверието им. Бях забелязала, че трудно привличам вниманието им и още по-трудно го задържам. За да бъда ефективна в работата си с тях, реших, че трябва да правим неща, които  им харесват. Започнах да наблюдавам какви играчки и игри харесват, любими предмети и дейности. Следвах естествените им интереси и ги надграждах, като предлагах игрови стимули и осигурявах ресурси за игра (камъчета, капачки, щипки, кутии, пластилин, пясък). Децата бяха моя „жокер” какво и как да се случва. От наблюденията си установих, че и те, както всички подрастващи, обичат много да се движат, да изследват, да бъдат изненадвани, да се цапат и мокрят…След всичко, което ми „подсказаха“ за себе си, реших и се стремя в преднамерените педагогически ситуации да са включени много движения. По възможност да се провеждат на открито, за да могат децата да общуват със заобикалящата ги среда и природата, да откриват, изследват, докосват и усещат.

Знам, че нервните окончания по дланите на детето стимулират мозъка и по-точно центъра на говора в него. Затова се опитвам ръцете им да са винаги ангажирани в дейности, в които са включени пръстите. Карам ги да докосват различни по структура, големина и консистенция предмети, да сглобяват елементи, да връзват и развързват възли, да закопчават и откопчават дрехи, да късат и сгъват хартия, да пускат предмети във вода и да ги вадят. Любимо занимание им стана да разпръскват по пода дребни предмети (камъчета, копчета) и после да ги събират и групират. Винаги когато е възможно, се стремя да включвам всичките им сетива и рецептори (визуално и тактилно възприемане, говор, слух, вкус и обоняние).

Снимка: Стела Тодорова, учител в Подготвителна група на ОУ “Антон Страшимиров" с. Бохот

Друго, което ми помогна в работата, е, че аз бях „влизала в техните обувки“. Преди време ми се наложи да живея в друга държава без да знам езика. Спомних си колко притеснена и несигурна бях, когато не разбирах,  и как не смеех да говоря от страх да не кажа нещо неправилно, да объркам словореда или правоговора. Дадох си сметка, че децата вероятно изпитват същото, когато са в училище. Хрумна ми, че ако влизат в роля, те ще се отпуснат и няма да се притесняват да комуникират. Раздавах на всички по една кукла за театър и така те от Роси, Ани, Ники се превръщаха в Прасчо, Кума Лиса, Вълчо… И наистина бариерата падна. Децата усетиха, че каквото и както кажат, няма да сгрешат те, а героите им. Сутрин, още преди закуска, слагахме куклите на ръце и влизахме в „Страната на приказките”. Първо ги карах да описват своите герои – какви са, с какво са облечени, какво обичат да правят, с какво обичат да се хранят. После обсъждахме непринудено с какво са се занимавали предната вечер или през почивните дни, на какво са играли, как са помагали на родителите си вкъщи. Просто провокирах говорната им активност и те го правеха с лекота. Любима дейност ни е да си измисляме приказки и така освен развитието на комуникативните способности, активираме творческото мислене и въображението. Когато бъркат произношението, правоговора или някое граматическо правило, аз поправям не детето, а героя му. Така децата не се притесняват от забележките и много по-ефективно възприемат моя речеви модел.

Споделям тази практика, защото за децата в моята група се оказа много ползотворна, забавна и ефикасна. Приложима е не само за деца, които не владеят добре български език, а за всички, най-вече тези, които са свити и срамежливи и се притесняват да говорят пред другите.

Искам да споделя игра, която нарекох „Аз ще опиша – ти нарисувай”. Измислихме я заедно с децата и е породена от желанието им да рисуват.

Предварително разпечатвам или аз рисувам картини. Изображенията на тях винаги са свързани с плануваните за деня теми на педагогическите ситуации. След това се избира едно дете, което ще бъде художник. На останалите раздавам листовете с картини. Художникът  излиза на дъската и се обръща с лице към нея и с гръб към групата. Дават му се разяснения, че друго дете ще му описва какво има нарисувано на неговия лист и че то ще рисува под неговите команди, като целта е картината му максимално да се доближи до оригинала. До момента на играта не показвам картините на никой. След като децата приключат, сравняваме нарисуваното на дъската с оригинала. Понякога се получават комични ситуации и се забавляваме много. Така се изреждат всички деца по двойки (описвач и художник), или до изчерпване на интереса.

По този начин, докато децата се забавляват, се активира речевата активност,  усвоява се рецептивният и експресивен език, научават се да описват предмети и назовават характеристики.

Снимка: Стела Тодорова, учител в Подготвителна група на ОУ “Антон Страшимиров" с. Бохот

Пример от нашата практика:  По Математика имахме да затвърдим броенето, а по Околен свят тема за пролетните цветя. Нарисувах пет пролетни и едно лятно цвете, като ги разположих в различните части на листа. Докато сравняваме рисунките, започвам да им задавам въпроси – колко са цветята, кое цвете е излишно, по какво си приличат другите и ги карам да ги опишат.

Придобити умения: така децата усъвършенстват знанията си за цвят, форма, големина. Учат се да групират по даден признак, докато затвърждават знанията си за пролетните цветя. Определяйки кое е по-малко или по-голямо, се учат да използват сравнителна и превъзходна степен на прилагателните. Позиционирам цветята в различни части на листа, за да се ориентират къде точно са разположени образите (ляво, дясно, горе, долу). Така затвърждават знанията за пространствените отношения между предметите и овладяват основни когнитивни операции. В тази игра “детето художник” се учи да слуша с разбиране, да следва инструкции и да изпълнява команди. Докато държи и рисува с маркера, се работи и за зрително-двигателната координация. В процеса на пресъздаване на картината се развива въображението и творческото мислене.

Както във всяка игра, така и в тази, децата проявяват отзивчивост, съпричастност, доброжелателство и позитивно отношение към съвместно извършени дейности. Учат се да дават оценка и самооценка, да се доверяват на партньорите, да се радват за тях и придобиват все по-голяма вяра в собствените си сили.

Игра “Сляпа баба с цифри“

В групата има деца, които нямат желание да изписват цифрите, за това реших да ги провокирам, а и да разнообразя работата на другите, които пишеха с желание. Задачата им беше да моделират цифри от пластилин, като преди това в него бях сложила есенции с различни аромати, за да включа в дейността повече рецептори (в червения на ягода, в жълтия на лимон, в кафявия на бадем и т. н). Всеки изработва по една цифра с цвят и аромат, като го моля, ако може, да запомни на какво мирише неговата. След това връзваме очите на едно дете и го карам да помирисва всички цифри и ако може, да открие неговата по аромата. След това му се дава една произволно избрана цифра и само с пипане на пластилина да отгатне коя е. Така се изреждат всички деца и разпознават цифрите с допир и обоняние. Споделям тази игра, защото е лесно приложима, забавна за децата, не изисква сложна предварителна подготовка и материални ресурси. Освен цифри могат да се моделират геометрични фигури, букви и всякакви други елементи.

Снимка: Стела Тодорова, учител в Подготвителна група на ОУ “Антон Страшимиров" с. Бохот