Важното е да сме заедно

Развиването на емоционалната интелигентност у днешните деца е от особено важно значение за съвременния начин на живот. Многото социални проблеми – бедност, неравенство, агресия искат противодействие, което се състои във възпитаване у децата на качества като толерантност, хуманност, доброта и емоционална отзивчивост.

Родителите са първите, които развиват социалните умения на своите деца. Когато семейството не съумява да развие тези качества, детската градина се явява първото място, на което децата се сблъскват с различията и се учат на доброта и съпричастност. Детската градина е мястото, където различни деца се събират заедно и основната цел е те да станат приятели, да могат да общуват пълноценно, да бъдат добри едни към други, а впоследствие и към заобикалящия ги свят.

През четиригодишния престой на децата в детската градина разучихме много игри, в които те демонстрираха разбиране, сътрудничество, емпатия, овладяха начини за споделяне и проява на доброта и толерантност.

В първа група започнахме с:

„Групова прегръдка“ – всяка сутрин всички желаещи деца се присъединяват към обща прегръдка. Така се предават добри чувства, топлина, съпричастност. В началото не всички деца се включваха, но постепенно броят им се увеличи и накрая всички с радост даряваха прегръдки.

Снимка: Олимпия Миран, учител, ДГ „Чучулига“, гр. Пловдив

„Подари усмивка“ – всяко дете да се усмихне и да подари своята усмивка на другите деца. Това е физическа проява на добронамерено общуване и предаване на добри чувства.

Разучихме играта „Каня те за приятел“ – тази игра винаги се започва от учителя, който с жест казва „Каня те за приятел“. Детето отговаря „Приемам!“ Поканеното дете застава пред учителя и започва да води колоната. Ръцете се поставят на раменете или на кръста на детето. Играта може да има музикален фон. Никога не се кани първо лидерът или аутсайдерът на групата. Може първо да се покани дете с някакъв проблем този ден. Това е игра за приятелско общуване.

С тези първи крачки поведохме децата през лабиринта от различни взаимоотношения между хората, прояви на сътрудничество, внимание и доброжелателно отношение един към друг.

Следващата учебна година продължих работата си в тази насока. Разучихме игрите:

„Слънчево зайче“ /играе се по двойки/ – приготвят се картинки за децата, наполовина на техния брой. Всяка картинка се разрязва на две. Всички половинки се раздават на децата в групата. Целта е всяко дете да намери половинката на своята картинка. Учителят предварително е формирал двойките с цел да не се събират деца приятели, а по-скоро обратното. Указания: „Слънчево зайче е надникнало в очите ти. Затвори ги. То се е спряло на твоето лице – нека детето срещу теб погали лицето ти. После е на челото ти – другото дете погалва челцето на детето, по носа, по бузите, по брадичката. Погали го внимателно, за да не избяга зайчето. След това по главата, шията, по коремчето, по ръцете, по крачетата“. Другото дете ги погалва внимателно. После децата си разменят местата. Играта предизвиква усмивки, добро настроение.

„Блато“ /играе се на групи от по 10 деца, които правят плътен кръг/ – всяко дете има лист А4, който слага на земята пред себе си и стъпва върху него. Това са камъните в блатото. Целта е децата да се движат по камъните /листовете/ без да излизат от тях, защото ще паднат в блатото. Ако има паднали, групата ще понесе някаква санкция. Играта е за екипност и добри взаимоотношения.

В трета група, започвахме сутрините си с:

„Разкажи за доброто“ – споделяне от децата на добри постъпки на близки хора или такива, за които са разбрали от някъде. Така търсят доброто около себе си, във всяка ситуация и цялата група се зарежда с положителни емоции още от сутринта.

Всеки понеделник сутрин провеждахме „Добрата вест“ – децата носеха добра новина, която са открили заедно със своите родители през изминалата седмица – изрезка от вестник, списание, разпечатка от интернет.

Чрез тези игрови похвати децата усвоиха умения за демонстриране на емоционална съпричастност и емпатия към заобикалящия свят.

 „Балони“ – по 6-7 деца в група се хващат за ръце в кръг. Пуска се един балон. Целта е да не падне балонът на земята. Децата нямат право да се пускат, а могат да ползват главите си, ръцете, краката. Може да се играе състезателно между отделните групи. Това е игра за екипност, добронамереност, за забавление, за положителен емоционален заряд.

Снимка: Олимпия Миран, учител, ДГ „Чучулига“, гр. Пловдив

„Всички мои приятели, които…“ – игра, в която едно дете се изправя и казва:

• Да станат всички мои приятели, които… са гледали филма „Замръзналото кралство“.
• Да плеснат с ръце всички мои приятели, които ……обичат кучета“.
• Да скочат всички мои приятели, които…..имат тъмна коса.“

Децата могат да се редуват по часовниковата стрелка. Важно е всички да кажат думите: „Всички мои приятели, които…“ Играта развива усещането за това, че сме част от общността, инициира връзка между децата, развива уменията за общуване.

В четвърта група използвахме в ежедневието си всички разучени до момента игри, и усвоихме нови:

„Оплитане – заплитане“ – необходимо е достатъчно пространство според броя на децата, които участват. Групата се разделя на 2 или повече подгрупи. Броят на децата в една подгрупа не бива да надвишава 12. Всяка подгрупа образува кръг. Добре е децата да са близо едно до друго. За целта, преди да се даде старт, децата трябва да минат крачка напред. При сигнал „Старт“ от учителя, всяко дете хваща за ръцете, който си избере от кръгчето, като няма право да се хваща за децата , които са от двете му страни. Всички се оплитат. Целта на играта е децата да се разплетат без да си пускат ръцете. Разплитането изисква много общуване, взаимна подкрепа и отборна работа.

„Зоологическа градина“ – за играта се изисква достатъчно голямо и безопасно пространство. С преброяване 1,2,3… се разделя групата на 3,4,5 отбора. Учителят задава на всяка група да бъде определено животно. Първа група е котка, втора – вълк, трета – куче и т.н. заедно се определят звуците, които издават животните. Вълкът вие – аууу, кучето лае – бау-бау, котката мяука – мяу-мяу и т.н. Всяко дете трябва да запомни какво животно е. Размесват се хубаво групите. Децата държат очите си затворени по време на играта. Целта е да намерят животното като тях, като само издават звук, докато се разхождат из стаята. Учителят ги съветва да ходят бавно и да държат ръцете си напред, за да не се ударят в нещо. Победител е отборът, който първи се групира.

Емоционалната интелигентност се възпитава. Тя е ключ към всяко човешко същество. Тя е в усмивката, в обичта между хората, в протегнатата ръка и подкрепящо рамо на приятел. Чрез представените игри се цели моделиране на постъпки, които да се превърнат в естествен начин на поведение.