Програмата „Училището има смисъл“. Въвличане на общността в мотивация на децата да учат

Целта на програмата е:

• Да се намали риска от отпадане на ученици от икономически и социално затруднени общини в България, като се покаже връзката между училището и професионалната реализация;
• Да се разшири кръгозора на децата, да им се даде възможност да открият своите интереси и да формулират своите мечти;
• Да се повиши мотивацията на децата да виждат в училището съюзник, който им помага да постигат целите си.

Какво правим?

Чрез изграждане на партньорство между училищата и професионалната общност, учители и професионалисти работят заедно, за да демонстрират на учениците в 6-ти клас пряката връзка между знанията, получавани в училище и компетенциите необходими в дадена професия.

Защо шести клас?

В началото на проекта бяха проведени редица фокус групи с деца, родители и учители, които да задълбочат наблюденията и изводите ни за нагласите и приоритетите на децата почти в края на основното им образование.

Има множество причини, поради които насочихме изследователските и професионални си усилия в търсене на подходяща подкрепа в този труден за децата преходен период.

От една страна, тези причини са свързания с функционирането на образователния процес в нашата страна. Законът не позволява до четвърти клас да се повтарят класове, което означава, че в пети клас всички натрупани дефицити стават видими. В пети клас децата срещат редица трудности – адаптация към изискванията на повече учители, нов и все по-сложен материал, който, ако им липсват основни умения от предните години, се оказва неусвояем. Много деца от рисковите групи се изправят пред възможността да повтарят и вероятността да отпаднат. Наблюденията показват, че при децата, които имат трудности в пети клас, в шести те се задълбочават. Същевременно наблюдаваме, че в шести клас се оформят представите на децата и родителите каква да бъде стратегията им в седми клас, така че след това да могат да продължат по избрания от тях път.

От друга страна физическото и психическо съзряване на дванайсетгодишните, дълбоко променя сферата им на интереси и стремежи. Именно тук, липсата на мотивация и изместените приоритети създават сериозна предпоставка за напускане или формално присъствие в училище.

Как се случва?

Всички деца от шести клас се срещат извънкласно с професионалисти от местната общност. Първият срок се запознават с различни професии. Вторият срок се разделят по групи и започват фокусирано да работят с един представител на дадена професия.

Посещенията при професионалиста се провеждат заедно с учител, който преподава предмет от съответната научна област. Работата на учителя е да свърже практическите занимания с учебния материал. Детето разбира, кои от знанията му са приложими и какви нови знания трябва да натрупа, за да осъществи мечтите си.

Първо училището се свързва с професионалисти от местната общност, които биха искали да се включат в програмата. Дори директорите бяха изненадани, колко много хора пожелаха да се включат безвъзмездно и дългосрочно да работят с децата. Според броя на децата се определя и нужния брой професионалисти. Групите варират между 5 и 10 деца.

През първия срок децата на групи от по 10-15 посещават всички специалисти, за да се запознаят с професиите, от които могат да изберат. През втория срок се разделят на групи по интереси. Всяка група се ръководи от учител, които преподава предмет, близък до професията, която неговите ученици ще посещават. Всяка седмица децата имат допълнително занятия извън часовете в рамките на около два часа. Едната седмица заедно с професионалиста работят на терен върху конкретна задача, следващата седмица само с учител в училището продължават теоретична работа по нея. И така целият втори срок, което е около 12 занятия – 6 при професионалиста, заедно с учителя и 6 само с учителя.

Защо включваме всички деца?

Необходимо е да се работи с всички деца, а не само с тези, които имат някакви трудности. Според учителите, от многото програми и проекти за деца със затруднения няма само положителен ефект. Учениците разбират, че допълнителните занятия, само за тях, ги стигматизират като изоставащи и отказват да ги посещават или ги посещават с нежелание. Всички деца имат нужда да бъдат мотивирани, да срещнат нов значим друг в живота си, да се огледат и да осмислят плановете си.

Защо включваме местната общност?

В сферата на образованието, приобщаването включва изграждането на връзки между училищата и заобикалящите ги общности. Много професионалисти са готови да инвестират в мотивацията на децата да продължат образованието си и да подпомогнат изграждането на една жизнена и активна местна общност.

Как да ангажираме местната общност?

Оказа се, че местната общност е готова да инвестира в децата без убеждаване. Всички от професионалистите, с които се свързахме се съгласиха, защото за първи път някой искаше от него да сподели знания, умения и да даде част от времето и емоцията си на децата. По време на цялата програма нямахме нито един отказал се професионалист, за сметка на това, постъпиха нови кандидатури за включване.

Работи ли?

Да, защото учителите имат възможност да покажат на децата как знанията могат да им влязат в употреба.

Да, защото децата разполагат с всички необходими условия, за да се случи ученето – информация (работят с учител и ментор), действие (имат конкретни работни задачи), мотивация (сами са избрали сферата си на интерес), емоция (децата се вълнуват от резултата от своя труд). Децата имат възможност да изпробват това, което учат на практика. Тогава те разбират каква е тяхната страст, какво искат да правят, в какво са добри и започват да правят планове за бъдещето. Така извеждаме децата от пасивна в активна позиция по отношение на знанието и те поемат отговорност за собственото си образование и бъдеще.

Какво ще очакваме след края на програмата?

След края на проекта очакваме училищата да продължат да търсят активно връзка с местната общност, защото вече са убедени, че това е от полза за всички – за училището, за общността, за децата и за самите учители, които участват. И както каза едно от децата: „Това не трябва да е по проект, трябва да е по принцип така в училище.“

През втория срок на учебната 2015/2016 проведохме Национално представително проучване на нагласите сред ученици в 6-ти клас.

Какво показват резултатите от изследването?

Резултатите от количественото и качественото изследване подкрепят извода, че когато училището се отвори към света около себе си и този свят навлезе в него със своите позитивни образци, перспективи, знания и умения, нараства вероятността децата в риск да намерят в училището и ученето нещо увличащо, интересно, полезно за себе си.

Добрите „новини” от изследването са, че независимо от регистрираните различия:

• 93% от децата са убедени в една или друга степен, че да се ходи на училище и да се учи е важно за собственото им бъдеще (намирането на добра работа, успешна реализация);
• На 89% в една или друга степен им харесва да ходят на училище, в това число за 31% дори е удоволствие;
• 82% харесват поне два от предметите в учебната програма за шести клас;
• 79% декларират, че харесват повечето си учители и дори имат любимци сред тях;
• 70% декларират, че се чувстват добре в училище.

Позитивно върху нагласите към училището и ученето влияят фактори като:

• Наличието на разнообразни извънкласни форми (клубове по интереси, възможности за спорт, екскурзии);
• Приятелска атмосфера в класа и училището;
• Възможностите децата сами да инициират и организират празници и събития в училище;
• Практиката да се допитват до ученици по въпроси, които са важни за тях;
• Противодействия на агресията, дискриминацията, двойните стандарти в отношението към децата.

Защо да ходим на училище?

„… защото научаваме нови неща, научаваме се да общуваме, намираме приятели и макар понякога да е трудно, е много по-забавно в училище, отколкото вкъщи.“

Ученик в 6-ти клас

Пълното проучване както и още изследвания в сферата на образованието можете да разгледате ТУК.