Приложна психоанализа в образователната интеграция при Специални образователни потребности (СОП)

В практиката на образователната интеграция може да се приложи учението на Жак Лакан за разбиране на начина, по който юношите със СОП възприемат себе си. Функцията на Другия и желанието на Другия, които описва Лакан, имат фундаментално значение в процеса, в който ученикът започва да приема статута на СОП, белязал го като различен от останалите ученици. Този процес може да бъде по-пълно обяснен като се използва подхода на Лакан към езика и ролята на означаващото.

Обучението на деца със СОП в общата образователна среда започва да се прилага у нас след 2003 година с промени в нормативните документи ЗНП, ППЗНП, Наредба 6 за специалните училища, Наредба 1 за обучението на децата и учениците със СОП и/или с хронични заболявания. Постепенно се добавят текстове и параграфи, които на пръв поглед възлагат противоречиви ангажименти на образователните институции към обучението на деца с увреждания. От една страна, нормативната уредба регламентира необходимостта от гарантиране на качествено образование и подкрепяща среда за учениците, които желаят да се обучават в масово училище заедно със своите връстници без увреждания, адаптиране и предлагане на индивидуални образователни програми, допълнителна подкрепа от специален учител, логопед, психолог. От друга страна, е необходимо да се осигури равен достъп до образование, при което детето със СОП да бъде интегрирано в училище, като се използват без ограничение всички налични ресурси до тяхното изчерпване.

По този начин обучението при наличие на СОП може да стане много труден и сложен аспект от училищната администрация. Работата на учителя се оказва на кръстопътя на правата на детето и образованието, както и на медицината, специалната педагогика, психиатрията, социалната работа и на всички свързани с тях дискурси и действия. В училищата се отваря място за провеждане на срещи с участието на всички ангажирани в процеса - учители и специалисти, родители и застъпници от НПО-сектора, които често пъти имат различия в гледните точки, във версиите за детето и в целите, които се поставят.

В тези дискусии, които могат да бъдат много шумни и напрегнати, като че ли се губи гласът на самото дете или ученик. Вниманието към неговото мнение убягва на възрастните въвлечени в правни, клинични и образователни спорове. Независимо дали е чуто или не, обаче детето участва в процеса и една непредвидена последица в отговор на това е установяването на идентичността му на ученик със СОП. Най-силно травматичен е опитът на тези ученици, които получават подкрепа в обучението поради трудности, които не налагат отделяне на някакво време в самостоятелна среда за специално обучение, както например това се случва с учениците с интелектуални затруднения, аутизъм, множество увреждания или Синдром на Даун. Учениците, които имат обучителни трудности обикновено са напълно интегирани в общата образователната среда, но въпреки това с началото на получване на допълнителната помощ те изграждат социална идентичност, която веднага ги етикетира като увредени или инвалидизирани индивиди.

В този текст искам да покажа как чрез метода на лаканианската психоанализа могат да се предложат нови идеи в субективните елементи на процеса и да се помогне за преразглеждането на образователни решения, обосновани от теорията на Жак Лакан.  

СОП: разпознаване, насочване, оценка на образователни потребности

Разпознаването и насочването към специално обучение започва когато учителят е склонен да приеме, че неуспехите в ученето на детето се дължат на някои затруднения, а не са в резултат на "мързел" или липса на мотивация. Същото по-скоро е рядкост, но с навлизането на ресурсни учители в класните стаи се забелязва тенденция причините за неуспехите на детето да се разпознават поради наличие на индивидуални биопсихосоциални характеристики, отколкото просто да се обясняват с морални или личностнови категории.

Следващата стъпка от процеса на предлагане на помощ в ученето е диагностиката от Екип за комплексно-педагогическо оценяване към Регионалния инспекторат по образование, който трябва да определи дали ученикът има нужда от обучение при СОП и ако това е така, екипът издава Становище, което поставя първия етикет на детето. Следва насочване към училище и оттам училищен екип има задачата да изготви Индивидуалната образователна програма. Тази програма трябва да се базира на консенсусни решения за начините и местата за обучение, областите на подкрепа, съобразени със специфичните нужди. Някои от децата, за които се преценява, че е полезно да имат самостоятелно обучение са извеждани от учебните класни стаи. За съжаление учителите злоупотребяват с тази възможност и охотно се отървават от ученици, които имат предизвикателно поведение. Друг елемент от  практиката е извеждането на ученика в ресурсна стая, поради чувството му на срам, което той изпитва заедно с учител пред очите на съучениците. Индивидуалната образователна програма има определен период, след който би трябвало да се преразгледа обучителната ситуация на ученика, за да се прецени дали има нужда от нея.

Никола

Никола е ученик в девети клас, който е успял да завърши основното си образование в друго училище, като е ползвал подкрепа от ресурсен учител, поради обучителни трудности определени като дислексия. В новото училище Никола и родителите му решават той да продължи обучението си в девети клас без да заяват необходимост от  включването му в програма за специално обучение. Все пак, те съобщават на училищното ръководство за специфичните нужди на Никола. През учебната година, въпреки очевидните му неуспехи, никой не е обърнал внимание за тях. Към края на учебната година родителите обсъждат с класната ръководителка слабият му успех и решават Никола да бъде включен в програмата за ученици със СОП.

Срещнах се с Никола преди оповестяването на неговите специфични образователни нужди. Той беше насочен от неговата класна заради конфликти с учителите и съучениците му. Никола изглеждаше доста самоуверен юноша, носеше модерни и скъпи дрехи, вдъхновено разказваше за възможностите на своето семейство. Искаше да продължи да учи след гимназията, имаше вид и възприемаше себе си не по-различно, отколкото останалите младежи на неговата възраст. След като родителите на Никола разказаха историята на обучителните му затруднения в училище и подадоха молба той да бъде включен в програмата за подкрепа на ученици със СОП, отново се срещнах с него. Този път той имаше съвсем друго поведение. Често сменяше насторението си от примирение и смълчаване към бурно изразяване на несъгласие да учи като "ресурсен", както останалите ученици наричат тези, които имат СОП. Майката на Никола, а и учителите споделиха с мен, че Никола е започнал да има предизвикателно и асоциално поведение, отказва да следва инструкции и правила, реагира бурно, спори, вика и напуска часовете.

Когато го попитах за тези негови избори на поведение той сподели за коментари на учителите пред класа, относно това, че е "ресурсен" ученик, че се срамува и не иска другите да знаят за обучителните му трудности. Никола не можеше да обясни характера на проблемите си, които все пак признава, че има; не знаеше какво от тях е наречено с името "дислексия" и се луташе между нуждата от приемане на помощта и срама от нея, който беше непоносим за него.

Желанието на ученика е Желанието на Другия

Лаканианското понятие за субективността се основава на предпоставката, че всички хора се раждат в езика, който е регулирана и динамична система предхождаща раждането на всеки един от нас и която ще остане дълго след смъртта на всеки. По този начин езикът говори чрез субекта. Лакан поставя субекта в точката когато се появява детето в езика и смята, че именно детето позволява на езика да го въведе в социалния свят. В описанието на Фройд за "Малкия Ханс" детето се превръща в член на "цивилизования" свят като е принудено да се отдели от майка си. В този момент то приема езика, който е езика на неговата майка, в случая езикът на майката представлява езикът на Другия. Според Лакан езикът съдържа несъзнаваното и заедно с него в тялото на субекта навлиза несъзнаваното на Другия: това са думите и разговорите на другите хора, стремежите и фантазиите им. Тъй като заедно с тях нашето съзнание приема и потиснатите им желания, то Егото ни винаги е разделено от нечии съзнавани и несъзнавани мисли, чувства и желания.

Желанието на субекта никога не произлиза от неговото тяло и неговото собствено "Аз", а винаги е отразено в огледалото и от предствите на другите за него. В Семинар XI, за Четирите основни понятия в психоанализата, Лакан казва: "Желанието на субекта е Желанието на Другия".

По сходен начин могат да се разберат предизвикателните прояви в поведението на Никола, в чието тяло влиза желанието на неговите родители и на учителите, той да бъде белязан с означаващото "СОП", което в културата на образованието и интеграцията е начин за определяне на индивидите с увреждания. Идентичността, която има Никола за себе си се конфронтира с приемането на идентичността, която му дават другите и този опит има за него характера на травматично преживяване и на психично страдание.

Какво иска Другият от мен в обучението при СОП?

Има много други примери на ученици като Никола, които показват широк спектър от сходни видими поведенчески прояви. Те дори могат да стигнат до тормоз над връстници, самонараняване, необичайни навици при хранене, бягства от училище, депресия. Все повече нараства броят на учениците със СОП, които имат емоционални  и поведенчески нарушения и които се определят от училището като хиперактивни или асоциални. За всички тях можем да мислим от позицията на процеса на конституиране на волята и желанието на другите за тях като ученици със СОП . "Ресурсни ученици", при които помагането буквално с ресура на другите т. е. "ресурсно подпомагане", а не е свързано с техния собствен ресурс. За юношите този процес е особено болезнен, защото е изпълнен със снизхождение към тях във възраст когато се чувстват силни и искат да разрушат авторитета -  означаващото "сопаджии" звучи близо до думата "сопа" (уред за сръчкване на добитък) и носи послание, което подтиква към преминаване в действие.  

Според Лакан, психонализата най-добре може да помогне на индивида да разбере собственото си желание в отговор на въпроса Какво иска Другият от мен? Предизвикателството при работата с ученици със СОП е да разберем как всеки от тях намира отговор на този въпрос и това ще ни направи способни да им партнираме. Изглежда, че желанието на Другия се смесва с ограничените разбирания на ученика за собствените му затруднения и същността на неговата диагноза. Официалното означаващо - в случая на Никола е дислексията - се свързва с желанието на Другия и му придава нова форма. Но вероятно то още съдържа в себе си  несъзнавано чувство за вина на майката на Никола и се преплита с верига от други означаващи, с които се завъртат около центъра на въпроса "Какво означава ученик със СОП?". Това е въпрос, който се изправя пред всеки от родителите на ученици със СОП. Често пъти е незададения от тях въпрос, поради собственото им чувство за срам на сцената под погледа на останалите родители и деца и чрез който преминават през теста за собственото си родителство.

Също така, този въпрос поставя мълчалива дилема и пред самия юноша дали не е по-добре да си ученик с "противообществени прояви" - етикет, за който има по-ясен и предвидим сценарии в образователния контекст, отколкото да бъдеш ученик с увреждане, при това с увреждане на ума - което се преживява като по-непоносима и ужасяваща човешка съдба?

Приложение на лаканианските идеи в образователната интеграция

В случая на Никола, Желанието на Другия по мистериозен и неясен начин се появява в желанието на родителите му и по-специално в желанието на неговата майка като отправя предизвикателство към юношата да приеме езика и място му в него т.е. да приеме Другия като език. Етиката на психоанализата може да освободи индивида от травмата му когато той успее да субективизира желанието си.

При Никола предствата, която той има за себе си като за богат и независим младеж влиза в конфликт с желанието му да бъде ученик със специални образователни потребности. Последното означава желанието на група всемогъщи възрастни, "които му мислят доброто" като му предлагат да приеме нова идентичност с неприемливи означаващи, които го инвалидизират. Никола се нуждае от място, където да бъде посрещнат този конфликт. След няколко срещи и разговори с него, включително участието му в екипна среща, на която Никола е поставен в ситауция да изрази мнението си и да направи свободен избор, той приема да повтори класа и да ползва помощта на ресурсен учител за обучението си. Учебната година протича сравнително спокойно за него, той няма трудности в поведението в училище и успява да формира приятелства. В края на учебната година след едно изказване на учител на всеослушание в клас, относно оценяването на Никола като несправедливо спрямо останалите, той  отново е изправен на прага на същото предизвикателство. Това, заедно със ситуацията на раздяла и сериозни конфликти между неговите родители правят възможно младежът сам да потърси помощ при мен и да заговори за затрудненията си в къщи и в живота.

Случаят на Никола, чрез осмислянето му от учението на Жак Лакан за Другия и Желанието на Другия, дава възможност да се види ролята на тези понятия във формирането на идентичност при ученици с трудности в ученето. Представените идеи и разсъждения могат да бъдат от полза в ежедневната работат на учители и специалисти, които помагат на деца със СОП. Лаканианската психоаналитична теория показва силата на означаващото, което може радикално да смени самоличността и поведението на индивида. Същото с осбена сила важи за случаите, когато означаващото е свързано с психичния живот на субекта, с Желанието на Другия и позволява на субекта да отговори през въпроса: „Какво иска Другият от мен?“. В образователен и институционален контекст на интегрирано обучение този процес може да има опустошителен ефект  от насилствения характер на приемане на "СОП" на всяка цена. Налагането на етикета на "ресурсния ученик" се преживява драматично от по-големите ученици като таен заговор на възрастните, които работят при затворени врати - комисии, екипи. Пространството за психологическо консултиране на тийнейджъри и юноши може да им позволи да говорят за преживяванията си по отношение на въпроса: "Какво иска Другият от мен?" и да намерят опори в желанията си, без психологът да се възприема от ученика като авторитарен или отчуждаващ го от общността.

В същото време, прилагането на метода на Жак Лакан в образованието и обучението на деца със СОП поставя предизвикателство пред партньорите на детето да си дадат сметка  и да помислят как може процесът на оценяване на образователните потребности или насочването към подкрепа да бъдат направени по-малко травматични? Дискурсът на тези, които предлагат помощта трябва да се предаде на ученика по начин,  по който няма да окаже неблагоприятно влияние върху психичния му живот и няма има репресивен характер. Обучението при СОП може да се мисли и оприличи на чуждо тяло, което  има силата да разкъса тялото на ученика и да остави празно място в него. Това не трябва да го поставя в позиция да запълва празнотата като призовава въображаеми означаващи и преминава към действие.

От съществено значение за гореописаното е необходимостта от отваряне на пространство и въвеждане на процес на подкрепа в ученето основан на широко консултиране за всеки ученик, независимо от вида на неговото затруднение или увреждане. В сегашната практика се счита, че снабдяването  с медицински документи, обследването и становища от специалисти като логопеди и психолози са достатъчни за да се приеме помощта, като консултирането се състредоточава главно върху учебния процес. Пренебрегва се и се прескача времето, което е необходимо на ученика да разбере, говори и приеме същата тази помощ, без да се преживява разделен в частите на тялото си. Такова консултиране в училище може да облекчи учениците и да им помогне да вербализират опита си на подрастващи, които получават подкрепа за спефицичните си нужди.