Насърчаване на четенето при децата

Като бъдещ начален педагог все си задавам въпроса: „Как да насърча четенето при подрастващите деца?” Какво всъщност значи четенето за тях? Имат ли децата още интерес към него или с новите технологии го загубихa?

Смятам, че все още има много деца, които са силно мотивирани да четат и да живеят с книгите. Технологиите не могат да изместят книгата в живота им.

За насърчаването на подрастващите главна роля заемат родителите, учителите и заобикалящата ги среда. От особено значение е заедно да обединят усилия и да изградят у детето любов към книгите и четенето. Родителите и учителите биха могли да разширят интересите и познанията на децата като ги мотивират да четат чрез различни иновативни техники.

За да  стимулираме четенето при децата от съществено значение е да им предоставим правото сами да избират книгите, които да четат. Това е и ключът към мотивацията в детска възраст.

Една от съвременните начини за засилване на интереса към четенето е чрез кампанийно провеждащи се акции извън и в училище. Тези кампании биха били много по-успешно, ако в тях бъдат включени литературни игри, в които децата да участват активно, а в замяна биват поощрени с любима книга като подарък. Литературната игра също може да бъде под формата на кръстословица. За определено време детето трябва да реши зададените въпроси и при правилно решаване получава „подарък -изненада”.

Друг начин, който би могъл да пробуди интерес у децата към четенето са часовете по литература проведени навън/на двора. При затвърдяване на изучен материал децата могат да го пресъздадат на асфалт с тебешири и след това да го преразкажат. Друг вариант е едно дете да нарисува част от урок или приказка, a останалите от класа да го познаят. Тези методи могат да се прилагат и в часовете по извънкласно четене.

Не бива да забравяме, че мотивацията за четене при децата зависи преди всичко от мотивацията на учителите за преподаване. Те трябва да съчетават традиционните методи на преподаване с интерактивни форми. Съвременният учител трябва да се „доближава” до децата и да познава техните интереси.  А книгите за четене, преди всичко да са съобразени с времето, в което живеем, да бъдат актуални за техните млади читатели.

Важно е да научим децата да осмислят съдържанието, а да не четат механично.

Насърчаването ще дойде най-вече чрез играта. Много по-лесно децата помнят през игра. Придобитите знания по време на игра ще се запазят по-дълго, ще бъдат споделени.

Време е в българското училище да влязат иновативни методи и форми, които да направят не само четенето, а и ученето забавно за децата. Но това е преди всичко отговорност на нас - младите  преподаватели.