"Размисли отвъд очевидното: за крилата и оковите в живота на младите хора"

Аз имам две семейства. Едното е вкъщи – мама, татко и сестра ми. Второто ми семейство е в училище – моите учители, съученици и приятели. Понякога прекарвам повече време с второто си семейство, не само в класната стая, но и на разходка или в разговори и игри в интернет.

Всеки иска всичко в семейството му да е наред, да няма разногласия и скандали, още по-малко физическо насилие. Затова, аз не обичам когато децата се удрят, нагрубяват или обиждат. Лошо е и когато се подиграваме един на друг. Всичко това е вид насилие и тормоз, а според мен, те нямат място в училище. Хубаво би било всички да сме приятели и да решаваме споровете и разногласията си с разговори, а не с насилие.

За тази цел, аз предлагам в учебната програма да се добави час, в който да можем да говорим точно за това. Сигурна съм, че във всяко дете доброто е повече от лошото. Само трябва да се научим да го показваме.

Цветослава Найденова, 4 клас, ОУ „Никола Вапцаров“, Ботевград

Аз знам…

Колко лошо е насилието и колко мъки носи то. То е не само физическо, но и психическо. Насилието много често е използвано за решаване на проблеми. Насилието се среща навсякъде – у съседите, много често в училище, на улицата, навсякъде, но понякога то се среща и вкъщи, тогава е най-лошо, но винаги може да бъде спряно!

Аз знам…

Какво е да видиш жена със синини по тялото, получила ги „благодарение на любимия си“. Знам как боли да виждаш човек, когото обичаш да бъде нараняван, мачкан, стъпкван и недооценяван всеки един ден. Знам какво е да видиш как твой близък бива зашлевен с ужасна плесница пред теб от „любимия си“. Знам, че моята болка по никакъв начин не може да се сравни с болката на този, който всеки път, щом прекрачи прага на дома си, а понякога и още преди да го прекрачи, се сблъсква с обиди и насилие.

Аз видях…

Разплаканите от обиди и насилие очи. Видях всичката болка на една жена, страдала 20 години, изписана само в очите й. Видях страха в очите й, самотата в усмивката й, която не се беше усмихвала истински от години. Аз се вгледах в нея, външно беше тя, макар и отслабнала и изнемощяла, но вътре вече я нямаше. Тя беше съвсем различен човек.

Аз усетих…

Болката в треперещите й ръце. Усетих нараненото й сърце. Нищо не беше останало от нея. Като че ли душата й се беше изпарила и бе останало само тялото. Насилието я беше убило напълно. Беше като кукла на конци. Готвеше, чистеше и слушаше „любимия си“. Беше като послушно кученце, което получаваше шамар за всяко непослушание.

Аз открих…

Колко много променя живота един шамар, една синина и една обида. Защото раната ще изчезне, но страхът и споменът ще останат. Цял живот ще живееш в страх да не последва още един. И докато се усетиш, страхът ти се е превърнал в истина.

Аз разбрах…

Че насилието може да бъде спряно. Страхът може да бъде заличен, сълзите – изтрити. Всичко е в наши ръце. Трябва да се изправим и застанем срещу всички, които се опитват да ни използват като марионетки. Дори и да са ти необходими двадесет години, за да намериш сили и да се изправиш срещу насилието и страха, да разбереш, че твоят живот си е само твой  и че никой друг няма право да се опитва да разполага с него против желанието ти, няма значение. Важното е само да разбереш, да вземеш достойнството си в ръка и да си тръгнеш без да се обръщаш назад.

Аз не знам…

Какво е да си изпитал насилие върху себе си. Не знам какво е да стоиш с насълзени очи след поредния скандал и да не можеш да заспиш цяла вечер, защото страхът ти е по-силен от умората. Не знам какво е да бъдеш малтретиран и обиждан. Не знам какво е да се прибираш всеки ден с треперещи ръце и страх, изпълнил очите ти. Не знам колко силна е болката от шамарите, получени от „любимия“. Надявам се никога да не разбирам. А тези, които вече знаят, дано намерят сили, за да се изправят, да победят и да продължат напред.

Аз не искам…

Да бъда следващата жертва на безкористното насилие. Не искам да търпя обиди и шамари всеки ден. Не искам да бъда кукла на конци. Затова ще внимавам, ще бъда търпелива и винаги ще подбирам приятелите си. Ще се пазя и ще се ценя! Винаги ще помня тази история и ще знам, че всичко зависи от мен. Защото аз съм и винаги ще бъда единственият пилот на собствения си живот – с много любов, но без насилие.

Ралица Радева, 12 клас СОУ „Ангел Каралийчев“, гр. Стражица

Днес живеем в отворено общество, където сякаш темата за ролята на жената е изключително актуална. Жената е извоювала своите права и е доказала, че има големи възможности и може да гради света си наравно с мъжете.

За пълна равнопоставеност между мъжа и жената не може да се говори. Всеки от половете има определена роля в света, но в нашето ежедневие отговорностите на мъжа и жената все повече си приличат и се припокриват.

В днешно време жената не е само домакиня, майка и съпруга. Тя има нужда да изрази и докаже своите възможности в обществения живот. Това го налага нейният характер, вярванията и идеалите й, нейната нравствена и духовна сила.

Желанието на жената за свобода, власт и справедливост в съвременния свят е факт. Затова в днешно време все повече жени са водещи в политиката и в много други области от живота.

Много са примерите за добро женско управление и висок интелект, за което са нужни много и разнообразни качества. Това, да бъдеш успешен и добър пример за обществото изисква много усилия, усет и амбиции.

Затова, аз смятам, че властта е сила, която е характерна за силни личности, а без съмнение жените са се доказали във времето като такива!

Мартин Гергов, 6 клас, ОУ „Никола Вапцаров“, Ботевград