Приключения със София и една успешна история

Практиката беше представена на Конференция Практики 2018. Презентацията на Лилия Дикова-Богданова, както и останалите презентации на участниците, можете да разгледате на страницата Материали от Конференция практики 2018.

Каним Ви да споделите и Вашите добри практики на Национална конференция „Приобщаващи образователни практики в училище и детската градина“ 2019. 

Как да се включите като презентатор, научете ТУК. 

Приобщаващата практика е свързана насърчаване на ученик  да използва разнообразни стратегии, подпомагащи ученето и повишаване на езиковите, литературните и социалните компетентности. Приложена е в прогимназиален етап.

Приобщаващото образование не е еднократен акт. То е процес. Процес на промяна и на развитие на всяко дете, подкрепяно в училищната среда. Процес на  откриване, изявяване и развиване на способностите. Приобщаването е  последователност и приемственост между отделните степени на обучение, за да могат учениците (особено тези със специални потребности) да се чувстват сигурни, спокойни и да продължи тяхното личностно израстване.

Тя е София. На 14 е. Познавате я. За нея вече е правен филм по инициатива на Център за приобщаващо образование. Филмът разказва за дългия път, който детето, неговите родители и учители са извървели, за да постигнат огромния напредък, който днес за Софи е просто ежедневие. За да познаваме София днес такава, каквато е – сериозна, отговорна, стабилна в знанията си, приета от класа, самата тя подкрепяща другите деца, са положени неимоверни усилия в началната училищна степен.

Със София започнахме да работим преди две години, когато започнах да преподавам български език и литература на класа, в който тя учи. И преди се бяхме виждали. Цяла година идваше при мен в коридора и ме прегръщаше. Явно съм ѝ вдъхвала доверие. Тя е едно прекрасно момиче, готово да дари с усмивка, добра дума и прегръдка хората около себе си.

Още в първите часове забелязах огромното ѝ желание да се изявява. Показваше не само добри знания, но и непрекъснато искаше да чете на глас. Четеше литературните текстове гладко и с много чувство, много изразително. Има хубав, ясен глас. Цялата сияе. Имаше нужда от изява, от самочувствие, от признание в общността. Аз трябваше да продължа започнатото от колегите преди мен. Тогава ми хрумна да я включа в групата деца, с които традиционно подготвяме литературни програми за отбелязване на различни празници. За Софи беше голямо изпитание да застане пред цялото училище, да рецитира и да бъде приета от другите участници като равноправен член. Да докаже, че може да се справи.

Помня първата ни изява. Беше посветена на 1 ноември, Денят на народните будители. Репетициите минаха успешно. Софи много хубаво рецитираше, беше научила стиховете наизуст, макар че не се налагаше. Много се притесняваше. Имаше нужда да ѝ повтарям непрекъснато, че се справя отлично. Другите деца я подкрепяха безусловно.  

В деня на проявата Софи закъсня. Беше забравила, че трябва да дойде по-рано. Обади ми се през сълзи и каза, че бърза към училище. Успокоих я. Рециталът започна, другите поеха първите ѝ реплики. В този момент, задъхана и зачервена от бързане, се появи Софи. Промъкна се между публиката, включи се веднага, застана пред микрофона и започна да рецитира. Цялата трепереше, но гласът ѝ остана стабилен. Въпрешно я аплодирах. Толкова силно и отговорно момиче! После дълго се прегръщахме. С поведението си предизвика възхищението и уважението на другите ученици. Оправда доверието, което ѝ гласувах.

Вече две години тя участва в нашете празнични изяви. Научи се да бъда точна, да не се притеснява, че застава пред публика. Научи се да се справя с малките проблеми, които могат да изникнат – обикновено технически. Доби самочувствие. Приема своето участие като голяма чест и отговорност. Намери нови приятели сред учениците от другите класове. Видя, че и в общност, различна от класната, може да се впише чудесно и да бъде равнопоставена. Разбра, че е оценена, заради способностите, които притежава.

Тази година на София ѝ предстои голямо изпитание и труден избор – да премине през НВО и да избере подходящо училище. Подготовката за НВО започнахме отрано. Всяка седмица по един час се срещаме и решаваме тестове по формата на външното оценяване. Началото беше трудно. Софи се затрудняваше да отговаря на въпроси върху непознат текст/таблица. Набелязваше си веднага един отговор и го обявяваше за верен. Беше припряна или ненужно самоуверена. Работех много внимателно. Не бързах. В процеса на съвместната ни работа Софи се научи да чете текстовете много внимателно по няколко пъти, да проверява таблиците, да анализира въпросите, да изключва неверните отговори. Стана по-внимателна и мислеща, започна да се справя значително по-бързо. В началото решаваше по 4-5 въпроса за един учебен час, после започна да решава почти по цял тест за същото време. И то съвсем сама. Тази учебна година Софи не прави контролните работи по български език и литература с помощта на ресурсния учител, а ги прави със съучениците си в час и без удължено време. Оценките ѝ са добри и много добри. Което е безспорен успех за нея.

За тези две години съвместна работа Софи продължи да израства.Тя разшири и задълбочи езиковите и литературните си компетентности, задълбочи социалните си умения, стана по-самостоятелна и повиши самоконтрола си. Далеч съм от мисълта, че заслугата е моя, но знам, че моите и на детето труд и усилия, са възнаградени. Софи е по-уверена в успеха си и знае, че може да сбъдне всичко, което пожелае.