Родителите влизат в класната стая. Идея за подобряване на партньорството с родители

В процеса на учебната работа по математика се появиха фрапиращи пропуски и темпът на работа в моя клас значително намаля. Подготвях се за среща с родителите, на която да споделя проблемите и да ги помоля да обърнат внимание на самостоятелната подготовка на учениците, както и да не ги оставят с неизпълнени задачи – особено след почивните дни.

Мислех си обаче, какво мога да направя, за да не бъде това поредната банална родителска среща.

И така се роди идеята за екипно състезание, в което да включа родителите като преки участници в работата на учениците. Поканих всички родители вместо на среща, на която да им говоря за проблемите, да им покажа самия процес на работа по математика, но във формат "екипна състезателна работа"…

Разделих учениците на пет равностойни отбора и към всеки отбор поканих родител като консултант и отговорник за процеса на работа в екипа.

За да е интересно и да стимулирам и читателския интерес на учениците, им предложих да изберем имена на динозаври, които да са и имена на отборите ни. Подготвих кратка информация за избраните от децата динозаври, разпечатих от „Крокотак” техните картинки за оцветяване  и всеки отбор получи приготвената кратка информация за „своя динозавър”.

Подготвих „динозавърските” задачи, като включих „проблемните” изчислителни задачи с преминаване на десетицата, както и текстови задачи с „герои” – динозаврите. Задачите на всеки в отбора са с различна трудност – на всеки е осигурена „дозата успех”, но и възможност да покаже, че е усвоил материала.

Всеки отбор получи голям плик, в който се съдържаха – задачите, информацията за динозавъра на отбора и един малък плик с пъзел на динозавър, който също сама си изработих.

Във всеки отбор са включени по пет ученици, а пъзелът имаше шест части. Всяко дете получи лист със задачи и една част от „пъзела”. Родителите – консултанти разрешават залепването на парченцето от пъзела едва след като са проверили правилното решаване на задачите на всеки участник в екипа.

Последното парченце от пъзела е за командира на отбора, който учениците сами определят. Той има задължението да представи пред всички динозавъра на отбора и чак след това се получава „пълната картина” на пъзела.

Родителите – консултанти  в края на състезанието правят оценка на работата в екипа и дават препоръки както за решаването на задачите, така и за подобряване на организацията в екипа. Един родител следи времето за работа, а трима са определени за жури и преглеждат работните листове.

За всички има предвидени награди и грамоти, а накрая и почерпка за децата и техните родители.

Процесът на работа беше оживен. Децата искрено се стараха, защото  много обичат да се състезават и да побеждават, а родителите имаха възможност да видят децата си в действие.

Постигнах своята цел с повече труд и предварителна подготовка, но си заслужаваше. Вместо да говоря и да се оплаквам, „реших проблема” и споделеих с родителите по един деликатен начин това, което ме притеснява.

Ефектът от проведеното „Динозавърско състезание” е положителен за всички страни – доволни деца,  информирани родители и учител, който събира всички заедно. Истинско приобщаване в действие!

В подреждането на пъзела има и скрито послание – за да се получи „голямата картина” е важно участието на всеки в екипа, на всички в класа. В противен случай нещо липсва, картинката не е пълна.

В края на състезанието подредихме пъзелите на постер и докато се черпехме и общувахме свободно помежду си, децата много се радваха на пъзелите, показваха си кой кое парченце е залепил, всеки в екипа се чувства важен и успял, защото е получил необходимата подкрепа и му е гласувано доверие.