Как да се запознаем с новия ученик?

В друга наша статия  вече споменахме естествените притеснения, които, въпреки опита си, поради професионални и лични причини, имат учителите, от чийто клас ще бъде част дете със специални образователни потребности. Ето още няколко наши идеи, които биха  могли да улеснят Вашата работа и едновременно с това да подпомогнат семейството и самото дете да се чувстват по-приети от новата среда.

По достъпен и удобен за вас начин инициирайте предварителни срещи с родителите на детето и самото дете. Запознайте се, доколкото е възможно, не само със състоянието на детето, но и с нещата, които обича и не обича, онова, което го вълнува, подкрепата, от която би имало нужда в клас. Това е ефективен начин да поканите родителите да участват пълноценно в училищния процес от самото начало, от една страна, и, от друга, да подготвите и себе си за специфичните усилия, които ще трябва да положите за обучението на детето като негов учител. Ще се убедите, че от тези първоначални срещи, макар в началото изпълнени с притесненията и трудно споделените очаквания на двете страни, ще се роди едно ефективно сътрудничество, което ще внесе успокоение, както за възрастните, така и за самото дете.

Ако класът вече съществува и детето със специални потребности е ново за класа, добра идея според нас е в рамките на тези първоначални срещи учителят да се опита да разбере малко повече за начина, по който самият родител мисли за детето си. Опирайки се на това и своите добри идеи, учителят би могъл да покани родителя да участва в представянето на детето пред класа или най-малко да участва в изготвяне на плана за това как представянето би могло да се случи по най-ефективния и успешен за детето и за останалите деца начин. 

По време на самото представяне водеща насока би следвало да е тази, при която е съхранено достойнството на детето.  Част от това разбиране включва говоренето за него като за личност, чиято диагноза (ако има такава поставена от лекар), представлява част от личността му, а не онова, което я определя.

За улеснение това запознанство би могло да започне от представяне на класната стая и навиците на класа – „Тук седи  госпожата, тук си закачаме рисунките, тук закачаме якетата си, т. н.“*.

Друга  добра идея е представянето на детето да се случи под формата на интерактивна игра, която да включи него и целия клас и да инициира връзка между децата  - напр. „Това е Любо - новият ученик в класа. Той ще учи заедно с нас през следващата учебна година... Любо много обича да рисува. Нека да видя тези от вас, които обичат да рисуват. Любо много обича да играе в междучасието с приятелите си. Кой от вас обича да  играе с приятелите си през междучасието? Любимият цвят на Любо е синият, кой харесва синьо?” и т.н.  По същия начин биха могли да се съобщят неща, които не обича да прави самото дете или го затрудняват, и, за които бихте искали да предупредите. Добра практика е да инициирате подкрепа от определен ученик/ци, които биха се радвали да бъдат от помощ на съученика си и на възрастните, гласували им доверие като помощници. 

Децата още в най-ранна възраст са чувствителни към различията на другите, но едновременно с това децата в класа ви ще бъдат любопитни и заинтригувани от това, че ученикът е нов за класа им. Естествените въпроси, които децата ще задават не са израз на злонамереност и опит да бъдат язвителни, а изява на това любопитство, което понякога поради това, че е така директно, ни затруднява или злепоставя, или ни изправя пред собствените ни неясноти и колебания, свързани с различията между хората. Като зрели възрастни би следвало спокойно да опитаме да намерим  компетентен и нестигматизиращ отговор на детските въпроси, който да провокира размисли и нови фантазии, свързани със сложността на човека, вместо да заклеймява и опростява нещата у другите, които не разбираме.

*Цитатите в текста са част от добрите идеи на колеги, които участваха в дискусията на екипа ни по темата.