Затруднения в четенето и писането – защо се получават и как да помогнем

Някои деца в училище не могат веднага да се научат да четат и пишат гладко. Някой би ги помислил за глупави, друг - за мързеливи. Трети би ги накарал да повтарят едно и също упражнение стотици пъти.

При някои деца повторението може да помогне. Но при други, ще помогне активното насърчение от страна на учителя и влагането на смисъл в това, което учат. Трети ще успеят, ако същото нещо им се обясни отново, но следвайки техния стил на учене. Също така, вероятно има деца, които са пропуснали основите и имат нужда просто да започнат отначало,  да наваксат.

Не губете време преди да реагирате

Обърнете внимание на проблема веднага, защото грешките в преписването от дъската, могат да са сигнал за отслабване на зрението, грешките при диктовка да се дължат на намаляване на слуха, но също така детето може да е разсеяно заради проблеми вкъщи, проблеми със съучениците си, може нещо в класната стая да го смущава и да му пречи да чува и вижда добре.

Затрудненията могат да имат неврологичен характер

За някои деца обаче четенето и писането са по-трудни. Така, както има възрастни, които не могат да шофират, да танцуват или да пеят добре, така някои деца имат вътрешни пречки да се научат да пишат и четат.

Специфичните обучителни трудности всъщност се дължат на различни по вид и комбинация неврологични по произход трудности в преработката и съхранението на информацията, както и в способността за планиране и изпълнение на ответно действие. Ние непрекъснато получаваме информация през своите осем сензорни канала: зрение, слух, обоняние, вкус, усещане за допир, равновесие (усещане за позицията на главата в пространството), проприоцепция (усещане за разположението и движението на нашите стави и мускули) и интероцепция (усещане за състоянието на собственото тяло). Тази информация се обработва от нашите мозъци – понякога обаче преработката е по-бавна и объркана, понякога резултатът от тази преработка е неприятен – болка при свръхчувствителност към светлина или звук, липса на ориентация, загуба на равновесие.

Ето защо някои деца съобщават, че буквите танцуват, някои деца не могат да чуят учителя, защото звукът на климатика ги дразни и разсейва, други деца държат твърде здраво химикала и натискат прекалено или не могат да спазват прави редове при писане.

Също така обаче детето може да се затруднява да чете, защото паметта му работи не дотам добре и забравя веднага прочетената сричка. Други деца не могат да разберат и овладеят линейната структура на езика – това, че речта се състои от изречения, думи, срички, фонеми – за тях всичко е един поток, който нито може да се разчлени и напише, нито може да се събере при четене. Ако ви е трудно да си представите, си помислете какво чувате от първото случане на песен на английски или колко думи можете да повторите от стихотворение на китайски.

Какво да направим, когато забележим, че детето се затруднява с овладяването на четенето и писането

Възможните причините едно дете да не може да пише и да чете добре са хиляди, възможните решения са може би дори повече.

Някои деца са достатъчно находчиви и сами измислят стратегии за справяне. Но със сигурност всички имат нужда от повишено внимание и от вашата навременна подкрепа:

• говорете с децата преди всичко - кажете им, че виждате, че се стараят, но че вие бихте искали да знаете как можете да ги улесните. Попитайте ги има ли нещо, което ги притеснява и искат да споделят;

• говорете с психолога или педагогическия съветник в училището;

• говорете с родителите на детето и, ако прецените, им предложете да се посъветват с лекар, логопед, психолог.

Постарайте се да бъдете внимателни и дискретни в разговорите си. Дайте на детето и на родителите му да разберат, че сте на тяхна страна и ще им помогнете с това, което зависи от вас.

Защо е важно да вземем мерки

Освен сериозни причини, изоставането в училище и несправянето със задачите в клас и у дома, почти винаги имат и сериозни последици. Ако се пренебрегнат, могат да повлияят силно негативно на поведението, самочувствието и емоционалното състояние на детето. Затова винаги говорете с детето и за силните му страни, хвалете го, помогнете му да разбере, че не е глупаво и не е виновно, че има хора, на които може да разчита за помощ и подкрепа.

Снимкa: Photl.com