Как учениците да заобичат математиката

Facebook icon
Twitter icon
Google icon
e-mail icon
18/12/2017 - 11:30

Трудно ми е да напиша разказ за това, какво точно правя, за да накарам моите ученици да заобичат математиката и да са готови да вложат всичко от себе си, за да участват активно в часовете по математика, а нещо повече – не само да разберат необходимостта от тези знания в живота, но и да заобичат математиката като наука, защото виждат нейната красота. Опитвам се да им покажа какво голямо удоволствие изпитва човек, когато е решил дадена задача, така както е, когато постигнe някаква победа в живота си, колкото и малка да е.

През настоящата учебна година преподавам математика и информационни технологии в ОУ „Антон Страшимиров“ – с. Светлен, община Попово. Учениците в училището са от различни етноси, като преобладават ромите. За първа учебна година работя в това училище и в тази община и с голямо задоволство констатирах едно тяхно голямо приемущество в сравнение с предната ми месторабота – децата говорят свободно български език.

Реших, че мога да направя много за тях, но и с тяхното участие. Знаех, че ако те се чувстват достатъчно значими, ще направят чудеса. Следвайки тези мои убеждения, най-лесното им прилагане беше в часовете по задължително-избираема подготовка, където имах по-голяма свобода. За всеки час по ЗИП им измислях различни „игри“. Така и ги наричаме – игри, макар че равносметката ми на база почти цяла учебна година е, че в тези часове решавахме много повече задачи.

Екипни задачи. Игри

Игрите бяха от различен характер, в зависимост от класа и учебния материал по програма. Почти за всяка от игрите, класът трябваше да се раздели на различен брой екипи. Аз посочвах капитаните, като изхождах от това кое дете е показало най-голям напредък през изминалата седмица в часовете. Капитаните сами избираха екипите си. По този начин се опитвах на възпитавам в тях стратегическо мислене, а в същото време да ги убедя, че личният напредък е оценен, независимо от оценката в бележника. Всеки такъв час задължително завършва с анализ от моя страна не само на математическата част на играта и излъчване на победител, а и на работата на екипите като такива. Изисквах от децата да бъдат критични, да изразяват свободно мнението си и обратна връзка за часа. Така постепенно разбрах кои игри предпочитат и ги повтарях, като променях условията на задачите в съответствие с изучавания материал.

Видео-уроци по темата

Не по-малко интерес предизвикваха часовете по математика, които провеждахме в компютърния кабинет. Там гледахме видео-уроци по темата, решаваха електронни тестове. Смея да твърдя, че за голяма част от учениците беше полезно да чуят и видят теоритичните знания, предадени от друг човек. В началото ги удивляваше фактът, че този друг човек говори същите неща по почти същия начин като мен, което пък смея да твърдя, помогна за спечелване на тяхното доверие към мен.

Учениците заемат мястото на учителя

Когато през декември в училище беше организиран Ден на самоуправлението, разбрах, че децата са започнали да харесват математиката, защото за всеки мой час имаше поне три кандидатури от ученици, които искаха да застанат на моето място. Часовете минаха много вълнуващо за мен, а моите „нови колеги“ се опитаха дори да ми подражават по външен вид. Активното участие в Деня на самоуправлението, ме подтикна да организирам нещо друго.

Уроци-приказки

Използвах възможността, която ми дава групата ми „Дигитални изкуства“ по проект Твоят час и предложих на участниците да подготвят уроци по предмети по техен избор за учениците в начален етап. Идеята беше да не бъдат обикновени уроци, а уроци-приказка, в които да обобщят учебния материал. Те измислиха героите си, а заедно написахме приказната история, в която преплетохме математически задачи, знания по Човекът и природата, измислихме и приказка за буквите за децата в първи клас. За учениците от начален етап тези часове преминаха като театрално преставление, в което самите те са участници. За каките и батковците беше поредното изпитание, от което те излязоха като победители. Победиха самите себе си. Преди се чувстваха неуверени. Сега вечее не се притесняват да говорят пред много хора, защото разбраха, че могат да измислят интересни истории, защото научиха тънкости в използването на информационните технологии.

Математиката в реалния живот

Разбира се, имах и много трудни моменти. Трябваше да подготвя учениците от седми клас за Националното външно оценяване. Толкова много държах да намират ъгли, че достигнахме до момент, в който те чистосърдечно протестираха. И наистина, за какво им е да знаят в живота сборът от съседни ъгли или на ъглите в триъгълник? А онези, които получават от пресичането на две успоредни прави с трета? Е, те се интересуват от коли. Ами начертах една голяма кола на дъската – с всичките й врати и прозорци. Написах някакви ъгли и те сами взеха да смятат останалите. Момичетата протестираха – за тях начертах едни цветенца и елхички. И така уж 40-минутното занимание, продължи много повече – трябваше да се сметнат всички ъгли... После и количеството боя за боядисване на колата. Озадачих се, когато най-слабият ми ученик по математика ме попита какъв е разходът на боята на квадратен метър.

Така изминава последната ми учебна година в ново за мен училище. Смея да твърдя, че това е една успешна учебна година за мен, защото всеки ден се убеждавам, че не работя за учениците си, а работя с тях.

Радалия Касърова, старши учител по математика в ОУ "Антон Страшимиров" - с. Светлен, област Търговище

Ако ви е харесала тази статия, запишете се за нашия бюлетин

Как учениците да заобичат математиката | Приобщи се! Виртуален център за приобщаващо образование.

Грешка

The website encountered an unexpected error. Please try again later.