Практика за приобщаване в 4-ти клас чрез опознаване на нашите традиции и обичаи

Общо представяне

Практиката, която представям е разработена съвместно с колегите от Професионално учебната общност, която съществува вече втора година в нашето училище. Реализацията е резултат от съвместната ни работа с г-жа Линова, възпитател на класа. В класа ни има 17 ученици, представители на различни общности (българи, турци, роми), като 1/3 от тях са от селата на територията на община Белене /училището е средищно/.

Какво целихме

Целта на разработения програмен модул „Аз опознавам нашите традиции и обичаи чрез изкуството” бе изграждане на училищна култура, насочена към приобщаване на всички ученици и подобряване на емоционално-психологическата среда в класа, чрез представяне на многообразието на местните традиции и обичаи, свързани с пролетните празници: Цветница, Лазарица, Великден и Гергьовден, чрез слово, музика, танци, рисунки и конструктивно-техническа дейност, за да се почувства всеки ученик съпричастен и да получи  възможност за изява.

Какво направихме

Програмният модул се реализира в продължение на две седмици в края на месец април в часовете по Български език и литература, Човекът и обществото, Човекът и природата, Музика, Домашен бит и техника, Физическо възпитание и спорт и Английски език.

Всички дейности се осъществиха без да се нарушава Учебния план и седмичното разписание. Във връзка с разработването на темите по модула, бяха поканени външни гости:

• Самодейци от с. Деков и гр. Белене;
• Общественици и различни външни специалисти;
• Родители;
• Музикален педагог;
• Учители от прогимназиален етап.

С тяхна помощ бяха осъществени редица дейности. Четвъртокласниците не само се запознаха с различните традиции и обичаи на видовете общности в нашия край (католици, православни, турци и роми) , но и "видяха" единството в това многообразие.

• Самодейците от с. Деков им показаха автентичния обичай Ладуване, свързан с наричания на пръстени и разказаха как се отбелязват пролетните празници в региона – Лазарица, Цветница, Русаля, Великден, Гергьовден. Направиха сравнение как се е празнувало в недалечното минало и сега, какво от традициите все още е запазено и се предава от поколение на поколение.
• Учениците се запознаха  с „новото кошничарство“, свързано с характерен за района ни занаят и всички успяха да си оплетат кошничка- поставка за яйце от отпадъчен материал – хартиени тръбички.

• С музикалния педагог разучаваха лазарски песни и научиха за самобитния обред „Пеперуда”, характерен само за с. Петокладенци, в нашия регион.
• Заедно със самодейците от Белене пяха и разучиха стъпките на хоро, свързано с традициите на православната общност в града.
• За да се подготвят за часа на класа учениците извършиха краеведческа дейност, правейки свое „проучване” , събираха, записваха и систематизираха информация, свързана с пролетните празници, от по- възрастните членове на семействата си.
• Изработиха си поставка за великденско яйце, като не само усъвършенстваха уменията си за работа с хартия, но и приложиха знанията и уменията си да пресмятат и чертаят /интегриран урок по Домашен бит и техника и Математика/.
• Разглеждаха местни национални носии, бродерии и други образци на народното творчество, след което рисуваха и сами създаваха свои модели.
• Момичетата от класа пресъздадоха пред публика лазарски обичай, пяха, танцуваха и хвърляха венчета в реката, облечени в национални носии.

Изхождайки от максимата, че класната стая не е определеното затворено пространство в училище, а е мобилна и е там, където са учениците и учителят, част от часовете се проведоха в стаята за дейности по интереси, физкултурния салон, компютърния кабинет, както и в етнографския музей в с. Деков, местното читалище и дирекцията на Природен парк „Персина“.

Учениците използваха различни методи и похвати на работа: извършваха краеведческа дейност, бяха в ролята на изследователи, попълвайки работни листове, работиха индивидуално, по групи и колективно.

Нашите резултати:

Чрез универсалния език на изкуството бяха постигнати следните резултати:

• Учениците умеят да съпоставят обичаите и традициите на различните местни общности.
• Осъзнават и възприемат въздействащата сила на народното творчество.
• Оценяват постиженията си и се гордеят с тях.
• Умеят да показват своите знания и умения по подходящ начин пред съученици и публика.
• Владеят и управляват емоциите си.              
• В класната ни стая цари атмосфера на толерантност, добронамереност и сътрудничество (тя е приветлива  и позитивна, изпълнена с енергия. Изложени са  ученически рисунки, изделия и табла.)

Неочаквани ползи, установени чрез направено допитване до ученици и родители, с цел получаване на обратна връзка:

• Безпричинните отсъствия са намалели, всички ученици се чувстват комфортно в клас и идват с желание на училище.
• Сред обществеността в града се забелязва интерес към нововъведенията в училище. На сайта на училището и във Фейсбук са публикувани информация и снимки от изявите на учениците.
• Родители и граждани изказват мнения и дават обратна връзка.

Нашите изводи:

Интегрирането на изкуствата в учебното съдържание, подчинено на дадена по-обща тема е иновативен подход в образователната ни практика. Чрез този подход учебното съдържание се поднася по-леко и достъпно за учениците, часовете са по-интересни, а децата определено са по-мотивирани за постигане на високи резултати. Редуването на разнообразни дейности, честата смяна на мястото на провеждане, различните  гости, както и използването на универсалния език на изкуството ни изважда от еднообразието и сковаността на традиционните методи на преподаване и учене. Включването на повече от един учител в часа, честата размяна на "роли", повечето практически дейности дават възможност за диференциране на подхода и индивидуализиране на обучението. Но най-важното предимство според мен е емоционалното въздействие върху децата, възможността те да съпреживяват различните ситуации /в случая празници, обичаи и др./, да опознават емоциите си, да се научават да ги владеят и да приемат „другостта“ като богатство.