7 стъпки, благодарение на които можем да подобрим комуникацията в екипа си

Вече няколко пъти, когато споделям на един от близките си хора за проблеми в комуникацията ми с колеги, с които работя в различни екипи, той ме поглежда нетърпеливо и ми казва: „Не говори с мен за това, аз не мога да ти помогна, говори с тях.” А колега от чужбина (по отношение на работат ми в екип по международен проект) направо ме попита веднъж „Щом нямате практика да споделяте проблеми и трудности, които срещате в работата си, защо ти не поставиш началото на тази практика”?

Защо наистина?

Защо оставяме прoблеми в комуникацията на работното си място да се задълбочават и да ескалират? Защо се притесняваме да започнем разговор за нещата, които ни притесняват и бихме искали да се променят?

Защо също така често не споделяме с колеги за проблеми, които срещаме в работата си, защо не търсим помощ и подкрепа от тях? Защо често се самоизолираме и оставаме сами в своята „правота” без дори да знаем гледната точка на другите? Защо в крайна сметка напускаме работа неудовлетворени? Наскоро директорът на моя приятелка я беше попитал „Защо разбирам за проблема, след като някой вече е напуснал? Защо никой не ми казва навреме какво се случва?

Причините за всичко това, разбира се, са различни и много.

Често си мислим, че за другите това, което ни вълнува, не е важно. Че не биха ни разбрали, че нямат време за това, което ни интересува и това, което предлагаме. Понякога премълчаваме трудностите си, за да не ни помислят за некомпетентни и слаби. От друга страна, се притесняваме да не приемат идеите ни като критика към тях. Понякога просто избягваме да споделяме мнението си с опасението, че това би било прието като конфронтация и избягваме създаването на допълнително напрежение. Много от нас предпочитат да опитат да се справят сами с проблеми в работата или да потърсят помощ отвън, но не и да потърсят такава от колегите си. Освен това, много от нас си мислят, че не е наша работа да решаваме проблеми в екипите и че това се очаква от координаторите или от колегите, които са по-високо в йерархията от нас или по-дълго на даденото работно място.

Вероятно се разпознавате в поне един или няколко от изброените варианти за реакция или по-точно за липса на целенасочена такaва при проблеми на работното място. Независимо от естествoто на трудностите – те често или се коренят или се задълбочават от липсата или неефективната комуникация между членовете на един екип. В училище това често се задълбочава от липсата на регулярни срещи между учители и ресурсни учители или терапевти и от липсата на възможности за същинска екипна работа между самите учители.

Какво бихме могли да направим?

1. Първо, бъдете сигурни, че част от нещата, които ви притесняват, биха могли да се окажат проблем и за колегите ви – даден урок или учебник, поведението на класа по време на голямото междучасие, предстоящ тест, т.н. Вместо да започвате с оплакване и заклеймяване на ситуацията като невъзможна, нерешима, непоносима, задайте въпрос – какво мислят колегите ви? Как се чувстват? Това ще отвори пространство за споделяне, затова бъдете готови да слушате. Използвайте разговора да помислите и за възможни решения, но разбира се, бъдете готови, че не всеки разговор ще завърши с план за действие – понякога колегите имат нужда просто да споделят с човек, който ще ги разбере. В повечето случаи когато искаме да бъдем разбрани и изслушани подсъзнателно се обръщаме към колеги, които смятаме, че по нещо приличат на нас и могат да съпреживеят притесненията или пък радостта ни.

2. По-рядко се обръщаме към колеги, които считаме за различни от нас – най-често това включва да се допитаме за съвет до колеги с повече опит. Но колегите, които считаме за значително по-различни и с които често избягваме да общуваме, също могат да ни бъдат полезни – те дават друга гледна точка, с която можем да се съгласим или да отхвърлим за себе си, но която е ценна с това, че ни позволява да преценим по друг начин собствените си действия и нагласи. Това в един или друг момент може да бъде източник на вдъхновение за креативно решаване на проблеми или на сили за отстояване на собствените ни позиции.

3. От своя страна, вие също бъдете отворени за комуникацията инициирана от други колеги – изслушвайте и споделяйте опит. Това ще повиши общото доверие към вас и като цяло ще направи общуването ви по-лесно.

4. Разбира се, винаги е полезно да потърсим съдействие и разбиране от преките си ръководители. Често директорите не взимат мерки за подобряване на дадена ситуация, защото не знаят, че има проблем, смятат, че останалите членове от екипа могат да се справят сами,  мислят, че намесата им може да бъде зле разтълкувана, че няма да срещнат подкрепа и да получат съдействие или просто не знаят какво да направят. Хората на ръководни позиции са преди всичко хора – те също се нуждаят от време, търпение и разбиране, но най-вече от информация, от споделяне, от говорене. Следващия път когато директорът ви ви попита какво мислите по даден въпрос, бъдете искрени и навременни в комуникацията си. Това може само да е от полза за всички.

5. Не на последно място, ако екипът усеща, че не може да се справи сам с адресирането на даден проблем в комуникацията помежду си, винаги може да потърси подкрепа от външен фасилитатор – има много експерти по групова динамика, които могат да ви помогнат да спестите пари, негативни емоции и време в дългосрочен план, а също и да запазите хората в екипа и да създадете работещи за вашия екип практики за споделяне и решаване на конфликти.

6. Понякога за да се обърне към проблемите „у дома”, човек трябва да се откъсне и след това да се върне към тях – говорете със свои колеги от други училища, от други държави, от друг тип работни места. Това ще ви помогне да сравните ситуациите, да погледнете на ежедневните си затруднения с очите на външен човек и да потърсите креативни решения или да промените нагласите си.

7. Приобщи.се е също е възможност за споделяне и черпене на опит от разнообразни източници. Благодарение на плюсовете на онлайн комуникацията, нашият Виртуален център за приобщаващо образование има за цел да сближи умовете на професионалистите в образованието в България и да ги насърчи да мислят извън установените рамки, да се предизвикват, да търсят общуването помежду си, да се доказват, но и да си позволят да бъдат уязвими, без това реално да ги застрашава, да не се притесняват да помолят за идеи и за подкрепа. А придобитите навици в една среда по-лесно се прехвърлят в друга.

Накратко, говорете. Говорете с уважение, с търпение, с ентусиазъм и приемете с уважение, търпение и готовност това, което колегата от съседната класна стая би искал да сподели, но се чуди дали би било важно за вас.