Доверие и работа в екип

Всички родители, учители и терапевти чувстваме колко е важно доверието помежду ни при подкрепата на едно дете в процеса на неговото развитие. Изграждането на връзка, базирана на доверие, обаче не винаги е толкова лесен и ефикасен процес – често премълчаваме, отлагаме, променяме нещо, без да обясним – това създава излишно напрежение и обърква, както нас, така и останалите, а в някои случаи рефлектира негативно и върху самото дете. Ето защо, предлагам тук няколко идеи и препоръки за подобряване на комуникацията и заздравяване на доверието помежду ни.

Общувайте открито – кажете на родителя, съответно на професионалиста, какви са очакванията ви за общуването помежду ви и при подкрепата на детето – например, споделете, че очаквате да получавате информация за всяко събитие, което е превъзбудило, изплашило или разтревожило детето през деня, тъй като това ще помогне да тълкувате по-адекватно поведението му. Ако имате притеснения, споделете ги още в момента, в които ги усетите – това няма да им позволи да се задълбочат и да ви измъчват дълго време;

Планирайте заедно подкрепата на детето – това означава, първо, че ще имате споделено виждане за основните приоритети за подкрепа, както и че в действията ви у дома и в училище или в кабинета ще има приемственост и надграждане, което увеличава възможностите за успешен резултат;

Структурирайте комуникацията помежду си – стилът на общуване ще бъде различен при различните личности – някои от нас предпочитат ежедневно по-неформално общуване, други се чувстват по-комфортно при по-формални и по-дълги регулярни срещи, трети съчетават двата подхода, но който и подход да изберете, първо, се уверете, че той е работещ и за двете страни и, второ, опитайте се да се придържате към него - предвидимостта в общуването ще го направи по-спокойно и лесно;

Не базирайте доверието помежду си на разочарованието от други родители или професионалисти.

Ако сте учител или терапевт, може да се случи така, че изразявайки надеждата си към или удовлетвореността си от вашата работа, родителите ще споделят разочарованието си от ваши колеги.

Независимо дали познавате или не тези хора и дали имате свое виждане за тях и техните лични и професионални качества, се въздържайте от негативни коментари. Не забравяйте, че в една ситуация винаги има повече от една гледни точки и няма как да знаете всичките и че в случая най-голямо значение имат вашата работа и вашият подход. Дори да се информирате за работата на колеги, помнете, че тази информация е пречупена през призмата на родителя или друг колега. Ако прецените, че е необходимо, по-добре е да направите среща с конкретния колега, за да синхронизирате работата си.

Самите вие се въздържайте да споделяте негативния си опит от общуване с колеги или едни родители пред други родители. Много по-добре е да се концентрирате върху отношенията си с конкретното семейство и да споделите какво очаквате или от какво се притеснявате в общуването и взаимодействието си с тях.

Фокусирайте се върху позитивните неща – винаги предполагайте, че учителят, терапевтът или съответно родителят са позитивно настроени. Дори когато ви се струва, че има проблем в общуването, базирайте своите действия на това, че другите имат желание да го разрешите заедно. Самите вие бъдете позитивни – не пестете добрите си думи и усмивки.