Защо и как да подобрим комуникацията помежду си: идеи за родители, учители и терапевти

Преди много години работех в почасова частна детска занималня за деца от 2 до 7 години. Всеки ден за децата имаше разнообразни занимания – приказки, апликации, рисуване, песнички и танци. Стараехме се да оправдаем високите очаквания на родителите към нас и да сме полезни на децата.

При нас идваше едно момченце, ще го наречем Тони, определено не от най-поседливите деца, умно и будно дете. След един наситен със занимания ден, докато го взимаше, майка му го попита „Какво правихте днес?”. А той с най-категоричния тон й отговори:

„НИЩО.”

Спомням си, че след това с колегите си разказвахме тази история като забавна случка, но един такъв отговор определено не е приятен за никого.

Обикновено учителите дават на родителя рисунка, апликация, диктовка, за да видят какво са правили децата през деня, един вид доказателство, че детето не си губи времето в детската градина или училището. Но достатъчно ли е това? И това ли е най-важното? Как да подпомогнем споделянето на информация между родителя и учителя, как да провокираме споделянето от страна на самото дете за преживяванията и опита му?

В момента като логопед и ерготерапевт се старая да отделям по няколко минути след сесия с дете, за да споделя с родителите впечатленията си от сесията. Това включва:

- какво е било общото състояние на детето – дали е било спокойно и концентрирано или, напротив, изнервено или превъзбудено. Това провокира споделяне и от страна на родителя – често разбирам какво вероятно е провокирало съответното настроение и поведение, което после ми помага в работата – давам си сметка, че не нещо в мен, в дейността или в средата е създало напрежение у детето, а това, че, например, не се е наспало тази нощ. Разбира се, добре е подобна информация за здравето и състоянието на детето да се подаде от родителя към учителя или терапевта още в начало на деня или часа. По този начин учителят/ терапевтът ще имат база за евентуално обяснение за нещо специфично в поведението на детето, което може да възникне.

- как учи детето – дали се ориентира бързо за новата задача, дали само устна инструкция е достатъчна или е необходима и демонстрация; дали се отказва веднага, ако не успее; как търси помощ; как подхожда към новите дейности; какво го мотивира, т.н.

- какво сме учили и практикували и каква е целта на избраната дейност – за какво конкретно помага и какво развива у детето това, което сме правили.

Накрая мога да дам насоки за работа вкъщи.

Родителят може да инициира подобен тип споделяне, ако задава на учителя/ терапевта съответните въпроси вместо твърде общият и то отправен към детето въпрос – „Слуша ли днес?”, „Какво правихте днес?”

Тази детайлна и съдържателна комуникация между родителя и учителя/ терапевта е особено важна, когато детето по една или друга причина се затруднява да комуникира вербално своите настроения, нужди, преживявания.

Когато не получаваме тази информация, е важно сами да инициираме диалог като отправим съответните въпроси. Ето няколко примерни такива.

Разбира се, когато детето може да отговори, можем да насочим някои от въпросите си към него, а съответният възрастен може само потвърди информацията. Напр.:

• Какво днес ти хареса най-много?
• Какво искаш да правим следващия път/ у дома, за да учим по-добре?
• Наспа ли се добре?
• Какво закуси? Беше ли вкусно?

Това ще ви помогне да се ориентирате за състоянието и предпочитанията на детето и ще ви даде информация за степента на трудност и вида на дейностите, с които ще може да се справи добре.

 Ако детето е болно, изморено или нещастно то няма да иска и да може да учи адекватно и вашето настояване допълнително ще го напрегне. Затова е добре първо да му помогнете да се почувства по-добре – с чаша вода, забавен разговор, малко движение и тогава да преминете към други по-леки дейности или просто да си остане вкъщи и да си почине.