Мотивацията: пренебрегнатият шести компонент на четенето

Трина е в осми клас – хваната в своя собствен затвор. Използвавала е всяко възможно извинение да не чете книги и често мнението за нея е, че е немотивирана. Но аз не вярвам на това заключение. Не вярвам изобщо. 

За 5-годишните ученето е вълнуващо. На някои им се удава лесно и естествено, но други изпитват трудности. Тогава педагозите се намесват и похвалите и наградите и всички останали външни мотивиращи фактори излизат на преден план. Така можем лесно да видим шестия компонент на четенето – мотивацията.

Но какво да кажем за тинейджърите, които се опитват да отклонят вниманието от неспособността си да четат като хвърлят молива си на земята, докато не ги гледате или като се закачат и дразнят със съучениците си? Добре дошли в света на „немотивирания” тийнейджър. 

Хората са мотивирани да учат от 3 фактора: желание за учене, похвали и страх от провал.  С порастването голяма част от любопитството ни се изпарява, започваме да приемаме ходенето на училище като нещо задължително и неприятно. Трудностите се увеличават, желанието ни намалява и на преден план излизат стремежът към похвали и/ или страхът от провал. Джак Канфийлд, който се занимава с изследване на самочувствието, посочва, че 80% от първокласниците имат високо самочувствие, но такова демонстрират едва 5 % от завършващите гимназия.  

Но, разбира се, вие не четете статията заради този прост факт. 

Марта Ериксън от Университета в Минесота идентифицира «основните фактори за здравословно детско и юношеско развитие»– опознаване на детето и създаване на връзка, личен принос, компетентност. Нарича своята теория Тhe Three C's (от английски, всеки от компонентите започва с латинската буква C – connection, contribution, competence). Смятам, че те са ключови за обучението на всяко дете и най-важното е, че ако се работи върху тях, могат да бъдат неутрализирани травмите върху самочувствието на детето, нанесени на по-ранен етап,  които иначе биха могли да блокират мотивацията.

Опознаване на детето и създаване на връзка

Изследванията на мозъка  показват, че ученици, които се щастливи и се чувстват добре, е много по-вероятно да обичат да учат. Връзката с детето ни позволява да изградим доверие помежду ни и да го учим във всички аспекти. Д-р Рос Грийн, професор по психология от Харвард, пише през 2007 год., че всички деца ще учат и участват, ако притежават необходимите умения да завършат дадената им задача. Ако можем да разпознаем и  подкрепим всички онези деца, на които не им достига едно или друго умение, то те ще бъдат успешни. Наше задължение е да опознаем тези деца и да ги насърчим  и подпомогнем да опознаят себе си.

 Ето как:

•  Опитайте се да разберете кой от Вашите ученици има нужда от допълнително насърчение и как бихте могли да подходите към неговите индивидуални потребности.
•  Идентифицирайте предпочитанията за учене на учениците си и им помогнете те също да ги осъзнаят – това ще подобри ученето и резултатите им.
•  Покажете на учениците си техните силни страни и им позволете да ги разберат и развият.
•  Направете оценка на затрудненията на учениците си. Проблемът обикновено се крие в това, че не отиваме достатъчно далеч в оценката и анализа на затрудненията. Отговорите най-често не са на повърхността.  Комбинирайте формалното и неформалното оценяване, за да получите по-детайлна и задълбочена картина.
•  Доброто познаването на учениците Ви, ще Ви помогне да подберете най-подходящия за тях материал за четене. Материал, който ще кореспондира с тяхното ниво, но и едновременно с това ще бъде на тема, която им е интересна. 

Усещане за личен принос и участие

Нашата работа е да подкрепим всеки ученик индивидуално и да създадем у тези, които имат нужда, усещане за личен принос и участие. Създаването на позитивна самооценка и създаването на усещане за личен принос и ангажираност вървят ръка за ръка. Колкото повече възможности имате да говорите и да обсъждате с учениците си, толкова по-свързани с общността ще се чувстват те. 

Компетентност и усещане за успех

Според Ериксън компетентността е в основата на вътрешната мотивация. За много от децата, които са получили слаби оценки или са се проваляли системно, успехът изглежда просто невъзможен. За да възвърнете тяхната увереност и мотивация, е необходимо да създадете у тях усещане за наличието на лични умения и постижения дори и да е по отношение на не толкова сложни задачи. Ясната структура на дейностите ще даде възможност за уверен преход между отделните задачи и до това учениците, срещащи затруднения, постепенно да се почувстват по-уверени в класната стая.

Даването на конкретна и конструктивна обратна връзка също е един от начините за подобряване на компетентността. Рик Уормли, автор в сферата на образованието, казва, че за да дадем на нашите деца и ученици усещане за истински успех, трябва да наблюдаваме, да уважаваме и да обсъждаме тяхната работа, като се стремим да им помагаме в поставянето на цели за подобряването й.  Например: "Трина, забелязах, че докато четяхме първите няколко глави, ти си пишеше въпроси. Това ми показва, че се интересуваш от нивото на своето четене. Намери ли вече отговор на някои от въпроси си? Нека си поставим задача, която да изпълниш, докато четеш следващата глава".  Предложете няколко възможности, ако детето се затрудни, и му помогнете да си избере постижима цел. Дайте й да разбере, че ще се върнете към тази задача след няколко дни, за да видите как напредва.

И детето наистина ще отбележи напредък. Дори и ако само един от учителите на Трина покаже към нея отношение на заинтересованост «Аз искам да те опозная, мило дете, искам да ти дам възможност да бъдеш част от тази общност и да се почувстваш успешно», тя ще отговори положително на този подход. Най-голямото предизвикателство е да променим собствения си мироглед, така, че да помогнем да детето да промени своя, а именно да повярва, че може да бъде успешно. Няма такива деца, които «просто не са мотивирани». Не съществуват. Всяко дете си има своята история. Нашата задача е да я прочетем, да я научим и да помогнем на детето да я използва като извор на сила.

Какви успешни истории бихте могли да споделите Вие за изграждането на вътрешна мотивация у учениците?