Предизвикателството петокласник

Facebook icon
Twitter icon
Google icon
e-mail icon
30/01/2019 - 09:00

Преходът от начална училищна възраст към средна училищна възраст е съпроводен с много предизвикателства. Ако до този момент ученикът е бил обгрижван и обучаван от един учител, с когото са се формирали умения за учене, писане на домашни, учителят им е давал стратегии за справяне с конфликтите, обсъждал е дори и въпроси, които детето носи от вкъщи, то в пети клас това се променя.

Децата трябва да се запознаят с много нови учители. Всеки от тях си има своите изисквания, различен стил на преподаване. Всеки учител има и различни очаквания за научен урок, написани домашни и дори поведение от страна на детето.

Кабинетната система от своя страна също внася напрежение у децата. Да приберат учебниците от единия час, да ги метнат в раницата и да тичат в друга класна стая; да се качат на етажа на големите, а всъщност и те вече са големи! Да успеят да пият вода, да хапнат нещо, а и до тоалетната да отидат; да спазват училищния звънец и др.

Всеки родител се притеснява чисто организационно от всичко това, но в действителност само ученикът петокласник знае какво е.

Изпитването е друг, внасящ напрежение елемент в ежедневието на петокласника. Тестовата система на изпитване изисква един вид учене. Писменото изпитване – друг, а разказвателните предмети – трети.

Да не забравяме, че и предметите се увеличават с преминаването в по-горен клас.

Многото учители и съответно многото изисквания към различните предмети предполагат нова адаптация към училищните изисквания. А за всяко дете, независимо, че всички са в един възрастов период, тази адаптация се случва различно. Няма точно време, в което тя ще се осъществи. Адаптивността на детето зависи от неговата индивидуалност и начина, по който детето вече се е научило да реагира при възникнали промени.

В този възрастов период по отчетливо се наблюдават елементите на изпитната тревожност. Ако детето до момента е изпитвало някакви притеснения при изпитване на дъската, пред целия клас, то сега тези тревожни моменти може да се увиличават. Наблюдава се поява на силни негативни преживявания; когнитивни, поведенчески и соматични прояви в ситуации преди изпит, които обикновено се отразяват и на резултатите.

Подрастващите се опитват да избегнат всички ситуации, които предизвикват тревожност, но ако не успеят – то те ги понасят с много интензивна тревога или дистрес. Тези прояви се наблюдават при деца в продължителност поне на 6 месеца.

Децата, които са стресирани заради училището започват деня си разтревожени. Това от своя страна може да доведе до ниска самооценка, проблеми с идентичността и липса на вяра в собствените им способности. Една част от подрастващите са стеснителни, изпитват съмнения и безпокойство за своята външност, за своите умения, държане в обществото, дори изпитват тревожност при опит да заговорят другите.

Ако в начална училищна възраст учителката го е приемала като притеснение, стеснителност, обгрижвала е детето, то сега това е изключително видимо за всички, а детето не винаги получава подкрепа от възрастните в училище. Появяват се подигравки към детето, които за останалите може би са закачки, но за детето, което в повечето случаи е учило, но не успява да покаже своето знание, е много трудно. От една страна, заради процеса на обучение и неумението да покаже постижение,  и от друга – чисто емоционалната.

Понякога това оказва влияние върху поведението на детето. То се затваря в себе си, отказва да говори за училище или дава отговор „добре” на въпроса: „Как мина деня в училище?”. Това не позволява на родителите да надникнат в света на петокласника.

Родителите от своя страна също имат своите очаквания. Детето вече е в пети клас. То има изградени умения. До сега си е учило уроците, писало си е домашните. В повечето случаи е отличник. И изненадата е голяма когато учебната година започне с по-слаби от очакванията им оценки. Но е добре да си дадат сметка за описаната промяна.

Има и друг тип родители, които в желанието си детето да се справя, да бъде отличник, да знае всичко, продължават да учат с децата си, да ги водят за ръка по уроци. Въпросът тук е: Къде отива самостоятелността на ученика?

Разглеждайки възрастта на петокласника не може да не обърнем внимание на психичното му развитие. Възрастта 11 – 12 години е наречена предпубертетна. Това е времето на първите хормонални промени. Мозъкът от своя страна също търпи бурно развитие. Много често това развитие води след себе си до много противоречия в поведението. Петокласникът от една страна е спокоен, ведър, усмихнат, а в следващия – раздразнителен, избухващ, неспокоен. Това се наблюдава и през следващите няколко години в развитието на юношата.

Светът на петокласника е съпроводен с мното бурни реакции във вътрешен план и в средата.

 

Какво могат да направят родителите:

  1. На детето му е необходимо време да опознае изискванията на училището през погледа на своя пети клас.
  2. На учителите също им е необходимо време да опознаят всички деца.
  3. Децата търсят автономност – от страна на учителите и от страна на родителите си. Това води след себе си до нов вид общуване с подрастващия. Необходим е баланс между света на детето и света на юношата.
  4. Оценките в началото ще варират. Необходимо е да се подходи подкрепящо, а не изискващо. Новите изисквания на учителите налагат време детето за усвои нови умения за учене.
  5. Не натоварвайте децата с Вашите очаквания.
  6. Проверявайте детето дали си е научило урока и дали си е написало домашните. Постепенно се оттегляйте, но му оставете вратичка да Ви потърси, когато има нужда.
  7. Подкрепяйте учениците през промените, които ще настъпят. И те имат своите очаквания и вярата, че знаят какво е да са в училище, но не знаят какво е да си петокласник.
  8. Говорете на децата за границите: за взаимоотношенията учител-родител; за връзката с другите деца; за игрите в междучасията; за тормоза и различните му проявления.

 

Да си петокласник е предизвикателство. В него се включва цялото семейство. Говорете и подгответе своите деца за промяната. Не забравяйте, че и Вие сте били ученици. Спомнете си за Вашия живот в училище, на тяхната възраст. Може да се изненадате, но децата с любопитство слушат историите на своите родители. Може би ще откриете нещо общо с Вашия петокласник!

 

Снимка: Pixabay.com

 

Йорданка Какалова, магистър психолог Детско-юношеска и училищна психология, арт терапевт, обучаващ се психотерапевт към Дружеството по позитивна психотерапия

Ако ви е харесала тази статия, запишете се за нашия бюлетин

Предизвикателството петокласник | Приобщи се! Виртуален център за приобщаващо образование.

Грешка

The website encountered an unexpected error. Please try again later.