Стилове на учене и преподаването
В предишната статия, посветена на стиловете на учене , разгледахме тази концепция от гледна точка на самия ученик. Сега ще видим каква е връзката между стиловете на учене и преподаването.
Безспорен факт е, че учителят може да помогне на учениците си да развият или да подобрят начините, по които те осмислят информацията, преработват я и я използват за постигането на своите академични цели.
Уулфолк (Woolfolk, 1998) предлага следните модели, които биха направили ученето по-ефективно:
- На учениците трябва да бъдат представени различни възможности за овладяване на учебния материал, не само основни стратегии за учене, но и конкретни тактики;
- Стратегиите, които учителите предлагат да бъдат добре описани и да стане ясно на учениците кога, как и защо да ги използват;
- Учениците трябва да бъдат подкрепени да развият свои стратегии и умения за по-лесно учене;
- Добре е учителите да представят една информация по различни начини- вербално, чрез схеми, картинки, филми.
Децата учат най-ефективно чрез преживяване и личен опит, ето защо е важно да дадем възможност на учениците да участват активно в учебния процес, да съпреживеят онова, за което учат. Така урокът ще бъде не само по-интересен, но и по-лесен.
Това, което като учители е добре да не забравяме е, че всички 25 деца в класа ни възприемат и преработват информацията по различен начин. Все пак можем да посочим няколко основни типа ученици и да имаме предвид тези характеристики, когато подготвяме урока за следващия час и задачите към него[1].
Начин на преработка на информацията: |
Предпочитана работна среда: |
Обратна връзка: |
Предпочитат да учат като старателно организират информацията за факти и периодично си я напомнят. |
Предпочитат да работят по един или по двойки, като учителят е във фокуса на обучението. |
Имат нужда от честа обратна връзка.
|
Сортират информацията, анализират и правят изводи. |
Предпочитат да са част от екипи, в които ще се създаде атмосфера на дебат. |
Имат нужда от не много честа, но ясна обратна връзка.
|
Учат най-лесно чрез групова работа и задачи, в които се включват |
Предпочитат да работят в групи или двойки, като си помагат взаимно. |
Имат нужда от честа и бърза обратна връзка, относно усилията, които са положили.
|
Учат най-лесно чрез изпълнение на задачи и проекти, които включват въображение и новаторство. |
Предпочитат да работят групирани по интереси и да създадат свой продукт, учителят служи като ресурс. |
Имат нужда по-рядко от обратна връзка, но с акцент върху ценността и уникалността на изпълнението.
|
*Стилът на учене не бива да се бърка с нивото на когнитивни възможности на учениците.
* Всеки учи най-ефективно по свой собствен начин. Стилът на учене (когнитивен/познавателен стил) е характерният начин за организиране и преработка на информацията от човека на различните познавателни нива : възприятие, мислене, памет, решаване на проблеми.
* Стилът на учене е стабилна особеност на личността. Той съдържа познавателни, емоционални и поведенчески характеристики, които са сравнително устойчиви индикатори за това как учащият възприема и си взаимодейства с учебната среда.
* Когато преподаването е съобразено с когнитивния стил на учениците, техните учебни постижения са значително по-високи.
* Според някои теории за ученето стилът на учене е до голяма степен свързан и с типа интелигентност
Повече за множествената интелигентност:
Теория за Множествената интелигентност на Хауърд Гарднър
Образованието и Теорията за множествената интелигентност
Още за СТИЛОВЕТЕ НА УЧЕНЕ
[1] Христова-Славчева, Е., Папазова, Е. и Пенчева, Е. - „Когнитивен стил и психологичен тип“, Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Книга Психология, Том 99
Виктория Бъчварова, Център за приобщаващо образование