Стилове на учене и преподаването

09/10/2015 - 09:00

В предишната статия, посветена на стиловете на учене , разгледахме тази концепция от гледна точка на самия ученик. Сега ще видим каква е връзката между стиловете на учене и преподаването.

Безспорен факт е, че учителят може да помогне на учениците си да развият или да подобрят начините, по които те осмислят информацията, преработват я и я използват за постигането на своите академични цели.

Уулфолк (Woolfolk, 1998) предлага следните модели, които биха направили ученето по-ефективно:

На учениците трябва да бъдат представени различни възможности за овладяване на учебния материал, не само основни стратегии за учене, но и конкретни тактики;
Стратегиите, които учителите предлагат да бъдат добре описани и да стане ясно на учениците кога, как и защо да ги използват;
Учениците трябва да бъдат подкрепени да развият свои стратегии и умения за по-лесно учене;
Добре е учителите да представят една информация по различни начини- вербално, чрез схеми, картинки, филми.

Децата учат най-ефективно чрез преживяване и личен опит, ето защо е важно да дадем възможност на учениците да участват активно в учебния процес, да съпреживеят онова, за което учат. Така урокът ще бъде не само по-интересен, но и по-лесен.

Това, което като учители е добре да не забравяме е, че всички 25 деца в класа ни възприемат и преработват информацията по различен начин. Все пак можем да посочим няколко основни типа ученици и да имаме предвид тези характеристики, когато подготвяме урока за следващия час и задачите към него[1].

Начин на преработка на информацията:	Предпочитана работна среда:	Обратна връзка:
Предпочитат да учат като старателно организират информацията за факти и периодично си я напомнят.	Предпочитат да работят по един или по двойки, като учителят е във фокуса на обучението.	Имат нужда от честа обратна връзка.
Сортират информацията, анализират и правят изводи.	Предпочитат да са част от екипи, в които ще се създаде атмосфера на дебат.	Имат нужда от не много честа, но ясна обратна връзка.
Учат най-лесно чрез групова работа и задачи, в които се включват	Предпочитат да работят в групи или двойки, като си помагат взаимно.	Имат нужда от честа и бърза обратна връзка, относно усилията, които са положили.
Учат най-лесно чрез изпълнение на задачи и проекти, които включват въображение и новаторство.	Предпочитат да работят групирани по интереси и да създадат свой продукт, учителят служи като ресурс.	Имат нужда по-рядко от обратна връзка, но с акцент върху ценността и уникалността на изпълнението.

Какво да запомним:

*Стилът на учене не бива да се бърка с нивото на когнитивни възможности на учениците.

* Всеки учи най-ефективно по свой собствен начин. Стилът на учене (когнитивен/познавателен стил) е характерният начин за организиране и преработка на информацията от човека на различните познавателни нива : възприятие, мислене, памет, решаване на проблеми.

* Стилът на учене е стабилна особеност на личността. Той съдържа познавателни, емоционални и поведенчески характеристики, които са сравнително устойчиви индикатори за това как учащият възприема и си взаимодейства с учебната среда.

* Когато преподаването е съобразено с когнитивния стил на учениците, техните учебни постижения са значително по-високи.

* Според някои теории за ученето стилът на учене е до голяма степен свързан и с типа интелигентност

Повече за множествената интелигентност:

Теория за Множествената интелигентност на Хауърд Гарднър

Образованието и Теорията за множествената интелигентност

Още за СТИЛОВЕТЕ НА УЧЕНЕ

[1] Христова-Славчева, Е., Папазова, Е. и Пенчева, Е. - „Когнитивен стил и психологичен тип“, Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Книга Психология, Том 99