Ученето при децата

15/10/2014 - 19:15

Ученето е обусловено от развитието на мозъка и от неговата възможност да преработва информация. При всеки човек това развитие протича по специфичен начин, който се определя от вродените възможности и от взаимодействието с околната среда.

От конкретно към абстрактно мислене

Децата мислят само в категории „тук и сега” – това, което могат да видят, да докоснат, което се случва в настоящия момент. Ако играчката се скрие, тя изчезва и от съзнанието на детето. Това наричаме конкретно мислене. И като възрастни ние мислим в конкретни измерения – напр. мерим дреха, за да преценим как ни стои, вместо просто да си представим.

Докато растат, децата започват да развиват способност да мислят и за неща, които не са непременно непосредствено свързани със заобикалящата ги среда. Те започват да си представят различни ситуации, да мислят за идеи, които нямат връзка с реални събития или предмети. Това е абстрактното мислене.

Учителят работи с децата, за да ги подпомогне да преминат постепенно от конкретно към абстрактно мислене. Всяко дете прави преход от конкретно към абстрактно мислене, преминава през едни и същи етапи, в една и съща последователност, но с различна бързина.

Някои деца могат по-бавно да развият своето абстрактно мислене. Например, едно 12-годишно дете може да има мисленето на едно 8-годишно. Това означава, че при работа с него е добре да се използват примери основани на конкретното мислене. Например, за децата, които имат конкретно мислене ябълката и бананът са еднакви, защото имат обелка. Така както са еднакви котката и кучето, които са пухкави. Напротив, при други деца, абстрактното мислене може да е ранно развито, те могат от рано да работят с идеи и да решават абстрактни проблеми.

Връзка между отделни идеи

Едно от големите предизвикателства на преподаването е как абстрактните идеи се свързват, за да изградят смислено цяло. Способността на детето да свързва идеи е един от най-важните аспекти на ученето и мисленето. Деца, които има трудност при ученето, често учат като „в кутии”. Например, могат да се научат да събират, но не могат да свържат събирането с действието изваждане. Те могат да изработят проект по дадена тема, но не успяват да приложат същите умения при друга подобна задача.

Етапи на развитие на мисълта, от конкретно към абстрактно мислене

Възраст	Характерен начин на мислене	Пример
0-4	Мисълта е насочена към това което се случва тук и сега. Разрешаването на проблеми обикновено е физически обосновано.	Забравя за играчката, когато не я вижда. Удря парчето пъзел, когато то не може да съвпадне.
4-8	Мисълта все още е свързана с опита от ежедневието. Информацията, която се придобива посредством сетивата има приоритет спрямо идеите. Личната перспектива на детето доминира в светогледа му. Липса на способност за йерархическа класификация. Към 5, 6 година успяват да формират категории - мебели, животни, превозни средства, растения.	Едно дете би казало: “Слънцето цял ден ходи след мен” – обективно е само онова, което детето вижда, чува. На децата се показват 16 зеленчука – 4 домата и 12 краставици. На въпроса: Повече зеленчуци ли има или краставици, те отговарят : ”Повече краставици.”
8-15	Мисълта вече не е свързана само с онова, което се случва в ежедневието. Мисленето е по-систематично. Възможността за разбиране на различни аспекти на даден проблем се подобрява.	Мисли и в категории „Какво ще се случи ако…”. Може да прави планове и да предвижда различни ситуации, които могат да се случат. Може да организира информацията.
15+	Абстрактното мислене е напълно развито. Идеите могат да бъдат разработвани по системен начин.	Изказва мнение, съгласява се или не с мнението на другите.