Да поиграем
Как се развива детският мозък? – Чрез игра!
Чрез играта децата: откриват, творят, импровизират, развиват социални умения, стимулират мисленето си.
Колкото повече детето играе и колкото по-разнообразни са тези игри с внимателно подбрани от родителя играчки и занимания, толкова повече се развива капацитетът на мозъка. Този капацитет, детето ще използва по-късно в училище и в живота.
Какво се случва когато детето стане на 6-7 години? То вече има много ангажименти, ако не е в училище, то се подготвя за това. Всички възрастни около него му „подсказват“, че няма време за игри, защото трябва да учи. Често играчките се прибират „за да не го разсейват“. Когато детето има трудности с ученето, то все трябва да „наваксва изпуснатия материал“ и времето все повече го притиска.
Когато заговорих за невъзможността да се играе, се сетих за една приказка. В нея се разказва за детето, на което майката забранила да яде фурми.
Една жена отишла с малкия си син при един мъдрец.
- Учителю, голямо зло сполетя сина ми. Той яде фурми от сутрин до вечер. Ако не му дам фурми, той така крещи, че се чува на седмото небе. Какво да правя, моля те помогни ми!
Мъдрецът погледнал детето приятелски и казал:
- Добра жено, вървете си вкъщи и елате утре по същото време!
На следващия ден жената и детето отново застанали пред мъдреца. Големият учител сложил детето на коленете си и заговорил приятелски, накрая взел фурмата от ръката му и казал:
- Синко, бъди умен, има и други вкусни неща.
С тези думи изпроводил майката и детето до вратата. Учудена, жената попитала:
- Добри Учителю,защо не казахте това още вчера, защо отново трябваше да извървим дългия път до тук?
- Добра жено- отговорил тогава мъдрецът- вчера неможех да кажа убедително на сина ти това, което днес му казах, защото вчера самият аз имах нужда да се насладя на сладостта на фурмите.
Аз, както „мъдреца“, имам нужда да се наситя на играта с детето, за да мога да кажа спри. Всъщност не само, че няма да забраня играта, а дори ще ви поощря да го правите. Играта е не само форма, през която детето да учи, но е и начин за свързване с вас, за снемане на натрупаното напрежение, за изграждане на добри модели и т.н.
Тук достигнахме до друга гореща точка – родителското усещане за време с детето. „Кога да играем? Работа, училище, домакинство, подготовка на домашни, обгрижване на детето!!!“. Този монолог е придружен от емоции като притеснение, тревога, усещане за несправяне. Родител на дете с обучителни трудности, често преживява явна или индиректна критика за забавяне на темпа на класа. След всичко това отново изниква въпросът „Кога да играем?“.
В психологията има израз „достатъчен родител“, който включва идеята не за постоянно присъствие до детето, а за достатъчното. Аз ще допълня с израза, който харесвам „ пет минутки, но за нас“. Въпросът е да отделим кратко време, но в него да се отдадем на занимание само с детето. То може да е част от отхвърлянето на домашните задължения, като въвличате в тях и детето.
Какво можем да правим заедно с детето си?
Ето пример за приготвяне на тестени продукти:
Заедно с детето да правим различни фигури от тесто.
Създаването на различни форми може да се случи с глина или пластилин. Целта е не само да развием образното мислене на детето, а да го подкрепим в това да "извади" свои образи и форми. Важно правило при тези игри е, че няма правилно и грешно. В творчеството всички сме прави.
Можем да моделираме с отворени или затворени очи. Да се изненадваме на получилото се или да му се посмеем.
Друг ценен „шедьовър“ е да направим от глина своите чувства. Как изглежда в момента твоят гняв? След като детето го е направило, можем да си поговорим за това, кога се появява и какво иска сега да направим с него. Оставете детето да прави това, което е избрало – нека го смачка или накъса, дори да скочи с крака отгоре. Така ще ви подскаже колко е натрупало и какъв е неговия начин да се справя със стреса.
Това упражнение може да се прави и с други емоции като: тъга, вина, страх…
Какво друго можем да правим?
Можем да играем на различни ролеви игри. Влизането в роли дава възможност детето да покаже как вижда света около себе си, усеща ли натиск, дали се чувства прието. Играйте на учител- ученик, родител – дете, лекар –дете и т.н. Нека детето само избира ролята. Накрая на играта може да си поговорите за това какво му харесва или не му харесва в тази роля.
Не забравяте-в игрите няма вярно и грешно, има момент, в който всички сме равни, забавляваме се с това да сме заедно и да се чувстваме специални за човека /детето/ до нас.
Надежда Милева, детско - юношески психолог; позитивен психотерапевт; арт терапевт