Самостоятелният първокласник

Първи клас е труден – не само заради уроците и домашните, не и заради съвсем различната среда, в която детето се озовава, но и защото не всяко шест-седемгодишно е готово да се справя самостоятелно с куп задължения: да си приготвя чантата, да си мие зъбите без напомняне, да си връзва връзките на обувките, да си пише домашните...

По-добре си съставете списък, за да се ориентирате в това какво ви предстои да развивате като навици, смята Анна Бикова, автор на книгата „Как да стана мързелива майка“ пред 7ya.ru.

Тя никога не е правела за своите деца това, което те могат да направят сами – от най-ранна възраст. Но има родители, които се замислят за самостоятелността на своето дете едва, преди то да тръгне на училище. За тях са инструкциите ѝ, свързани с възпитаването на полезни навици.

Приучването на самостоятелност става постепенно. За оформянето на устойчиви навици са необходими средно три седмици. За вас това са три седмици на търпение. Насочвайте. Помагайте. Контролирайте. Поощрявайте. После може да преминете към следващия навик.

Примерен списък с неща, които вашият бъдещ първокласник може да прави:

- без напомняне да си мие зъбите;

- да си мие ръцете винаги преди ядене;

- да си приготвя ученическата чантата и сака за тренировки;

- да учи самостоятелно;

- да си оправя леглото;

- да си мие чинията след хранене;

- да си подрежда стаята;

- да полива цветята;

- да изхвърля боклука;

- да си приготвя закуска;

- да си пере дрехите;

- да ги простира;

- да храни котето;

Примерите могат да са съвсем други – такива, които са характерни за вашето семейство и за възможностите на вашето дете.

След това съставете своята „педагогическа програма“ с помощта на таблица, от 4 графи. В първата графа впишете нещата, които е нужно детето да умее да върши само.

Във втората графа поставете цифрата 1, ако навикът е необходим всеки ден; 2, ако навикът е необходим веднъж-два пъти седмично и 3, ако навикът е полезен, но се използва рядко.

В третата графа поставете 1, ако детето се справя лесно с работата и е нужно само да се превърне в навик; 2, ако детето се справя, но с малко помощ и 3, ако не е по силите му да извършва самостоятелно дадената дейност.

Така ще ви се изясни кои са приоритетните неща, дали е по силите на вашия син или дъщеря да свикне с тях, с какво да започнете и в каква последователност да развивате навика.