За музиката, мотивацията и вдъхновението - Белла Хараламбова, НУИ „Панайот Пипков” - гр. Плевен

  Преди дванадесет години започнах своето откривателско пътешествие като учител. След завършването на НМА „проф.Панчо Владигеров” - София се завърнах в любимото си училище НУИ „Панайот Пипков” - Плевен, вече като преподавател по музикално-теоретични дисциплини и диригент на духовите оркестри. Преминах отново през същите двери с огромна обич, увереност и амбиция да отдам знанията и енергията си за формирането на следващото поколение български музиканти. Осъзнах отговорната си преподавателска мисия – да възпитам не само музикални навици, но и да изградя устойчива ценностна система у учениците. Спомних си с дълбока благодарност за моите учители, които бяха комплексни личности - чудесни творци и сърдечни хора. Всъщност общуването с тях формира естетическите ми критерии, а наблюденията върху подходите и методите им на работа рефлектират върху настояща ми педагогическа практика. Дадох си сметка, че освен всичко друго, от тях съм получила в наследство и способността да се справям с всякакъв вид предизвикателства, като ежедневно се адаптирам към динамично променящата се действителност.

Аз съм учител и изпитвам удовлетворение от ежедневната си работа, помагайки на другите да създават себе си. Мястото ми в дидактичния триъгълник не е само в трансмисията на учебно съдържание. Стремежите ми са свързани с насърчаването на независимостта на учениците, тяхната креативност и самовзискателност. Разчитам на съдействие, на обратна връзка и открит диалог. Именно такава стратегия благоприятства изграждането на положителни мотиви за когнитивна дейност и развиването на природните наклонности и интереси на учениците, което на свой ред е сигурна предпоставка за постигането на оптимални учебни резултати.

Съчетаването на двете сфери на работа като действащ артист (изпълнител, оркестратор, диригент, организатор) и преподавател отразява потребността ми да се усъвършенствам като музикант, да повишавам въздействието си върху учениците и да им показвам как да използват придобитите знание и умения на практика –  на сцената и в реалния живот чрез педагогиката на сътрудничеството и ученето чрез преживяване. Тъй като музиката е своеобразният език на чувствата, в процеса на овладяване на музикалните елементи до голяма степен разчитам на шестото чувство – интуицията, чрез която още мистичните атланти (древните жители на така оспорваната Атлантида) са опознавали всемира и са натрупвали ценните си знания. Определям значението на интуицията като възможност за пряко общуване с истината, що се касае до душевността и усещанията. На тази база осъществявам интерактивно общуване с учениците, което ми помага да ги вдъхновявам и мотивирам. Въпреки че Антон Щритматер твърди, че „педагогиката не е в състояние да мотивира истински хората”, тя все пак е мощно средство „да им помогне да преоткрият своята мотивация чрез преодоляване на бариерите пред нея, чрез разпознаване на смисловите връзки в тях самите и между техните и предлаганите отвън ценности” (Щритматер, А. Трактат за мотивационните системи в училище. Пловдив, Летера. 2006, с. 55). Според  Хорхе  Букай, „мотивацията е мотив за действие и се разглежда като част от емоцията“ (Букай Х., От самоуважението до егоизма. Разговор между мен и теб. С. , Хермес, 2012, с.121). Според Susan O’Neill и Gary McPherson, „проучването на мотивацията в музиката има за цел да разбере как децата развиват желанието си да свирят на музикален инструмент, как започват да оценяват уменията си, защо се различават в степента си на упоритост и енергия, която влагат за постигане на целите си и как си обясняват успеха и провала в различните начинания”(O’Neill S., McPherson G., (2010). Motivation. The Developing Musucian. NY: Macmillan,). Съвременните теории вече не разглеждат мотивацията само като елемент от психологическите процеси, а като съществен компонент от ученето, който помага на учениците да придобият адаптивното поведение, което ще им осигури допълнителен стимул в търсенето на енергия и най-добри шансове за реализация на личните им цели.

   Flow-теорията, чийто убеден привърженик съм, се базира на съчетаването на провокацията и умението – т.е. предизвикателствата да отговарят на възможностите. Според тази перспектива дейностите носят повече удоволетворение, когато новите перспективи и музикалните способности са оптимално балансирани. Изпитвам истинска увереност, когато наблюдавам чувството на спонтанна радост, дори и възторг по време на съвместно музициране. Благодарение на тази теория преосмислих методическите си принципи, а именно: комплицираността на дейностите да нараства плавно, чрез развиване на нови умения и поемане на нови задължения. Според създателя на Flow-теорията Михай Чиксентмихай не трябва да се гледа на креативността само като черта на отделната личност. Тя по-скоро се проявява при взаимодействието на три фактора – индивидът с неговите дарби и мотивация; областта, в която работи (в случая - музиката); полето, в което се изявява - при нас това е Духовият оркестър (Csikszentmihalyi, Mihaly (1996). Creativity : Flow and the Psychology of Discovery and Invention. New York: Harper Perennial). Смея да твърдя, че мотивацията не е просто функция на компетентността, а зависи от взаимодействието със социалния свят. Затова чрез подкрепа и насърчаване се стремя да развивам индивидуалните компетентности и междуличностните отношения на учениците си, които са от изключителна важност за мотивацията им. Именно това наричам приобщаваща педагогическа практика.

   Задълбочавайки се в тези теоретични постановки самата аз бях силно мотивирана да бъда атрактивен преподавател и емпатичен фасилитатор, направляващ процеса на обучение и създаващ интерес в аугментация, непрекъснато повишаващ квалификацията си. Така започнах да посещавам различни педагогически форуми, конференции, семинари и workshop-и. Те ми предоставиха възможността да се запозная с нови образователни системи, доказали се в Европейското  пространство. А каква по-добра мотивация за учениците от личния ми пример?

По време на един от семинарите получих вдъхновението да се запозная отблизо с трудовете на един титан на холистичната психология – Ейбрахам Маслоу (1908-1970). Той е автор на позитивната теория за мотивацията и личността, в която е изложена йерархията на човешките потребности. Улавяйки вибрациите на бъдещето, Маслоу много силно въздейства върху ценностната система, начините на мислене и учене, както и върху всички други аспекти на живота. За него качественото общество е онова, в което добрите човешки взаимоотношения се поощряват и насърчават. Той провокира спонтанността, способността човек да се себеактуализира, да се справя със стреса, да проявява тенденция да осъществява всички свои дейности творчески и оригинално, независимо дали играе, учи, преподава, свири, пее, дирижира, композира, спортува, медитира, релаксира сред природата или се забавлява. Държа да отбележа, че според Маслоу ранната подготовка по музика, рисуване и танци е от изключително значение за психологическата и биологичната идентичност. Той апелира „да открием темперамента, характера, скритата дарба на всеки индивид, така че той да расте, без да бъде възпрепятстван, по свой собствен, индивидуален начин“ (Маслоу Е. (2010) Мотивация и личност. В търсене на човешката същност. Кибеа, с.47). Като ревностен пропагандатор на философията на Маслоу се стремя да използвам методиката на „ученето със сърце“ в практиката си и да следвам мотото „целият ни живот е образование и всеки е учител, и всеки вечно е ученик“ (Volumers I. & Lowry R., The Journals of A. H. Maslow, J. 1979, с.816), всеки ден съм благодарна да получа от възпитаниците си нов житейски урок. Според мен доверието извежда на преден план най-доброто у хората и е най-високата форма на мотивация. То се създава във взискателен и изтощителен обучителен и творчески процес, който изисква много любов и търпение, за да може компетентността да учениците да достигне до нивото на доверието. Всички резултати, които постигам, се реализират чрез делегиране на права и отговорности, като използвам и осмислям свободното време на учениците и разчитам на тяхното съдействие (в съвременността е особено важно намирането на творчески начин за прекарване на свободното време). Мисля, че ефективното възлагане на ангажимент на другите хора е може би най-високата продуктивна дейност, която съществува. Така проявявам уважение спрямо саморефлексията, въображението, съвестта и волята на оркестрантите си.

   Като диригент на Духовите оркестри на училището имам възможност да оказвам непосредствено влияние върху музикантите си. Оценявам работата си с духов оркестър като мощен фактор за формиране на чувство за принадлежност към дадена професионално-общностна група. Именно участието в оркестрови формации и концертните изяви дават възможност на учениците да поемат отговорност, да намерят своето място в училищния живот, да проявят таланта си, да получат признание не само от съучениците си в класа, а от един по-широк кръг – ученици от други паралелки и випуски, както и от редовна концертна публика. Мисля, че най-ефективната социализация не се осъществява чрез прекарването на 12 години в една и съща възрастова група, неестествено изолирана от действителния живот в изкуствена социална система, каквато е училището, а чрез миксирането на различни възрасти в обща възпитателна среда. Много е важно учениците отрано да разберат какво означава ежедневно и всеотдайно да овладяват своя инструмент и да трупат нови умения. Това се осъществява чрез упражнения и редовни репетиции, в които те наблюдават своя напредък, осмислят го и го сравняват с този на връстниците си. Доказано е, че подрастващите учат най-ефективно, когато са активни участници, когато работят в подкрепяща среда и когато творят заедно, защото в областта на музицирането винаги се обменят чувства, създава се синергия и художествена продукция. Работейки до компетентен човек, учениците имат рядката възможност да наблюдават действията на специалиста в самия художествено-творчески процес. Така ефективният учител и диригент е един вид посредник между учениците и художественото съдържание на изпълняваните творби, което се осъществява по инспириращ начин. Поддържането на високи стандарти, което е от изключителна важност за всяка творческа и образователна инициатива, зависи до голяма степен от моето лично отношение към артистичното изпълнение, но  се стремя с течение на времето взаимодействието между самите ученици също да се превърне в коректив.

   Според  Питър Дракър ефективните хора не са настроени за проблеми, а за възможности. Те мислят в перспектива, а що се отнася до мен – обръщам голямо внимание на педагогическото планиране. Всяка година, след като знам точно кои ученици ще бъдат в двата състава, разработвам репертоарен план, създавам оркестрации на творбите, разписвам щимове, като се съобразявам с индивидуалните качества и техническите възможности на изпълнителите. Във връзка с лансирането на оркестрите съставям план на концертната дейност, свързан с културния календар на училището и Община Плевен.

   За да е по-ефективна нашата колаборация полагам усилия всички ученици да музицират усърдно, да повишават своя интерес към музиката, да овладяват нотните текстове в поставените срокове, да показват загриженост и внимание при изработването на детайлите. Старая се да поставям ясни, конкретни и достижими изпълнителски цели пред младите оркестранти. Също така ги запознавам с цялостната драматургия на произведенията, откъси от които интерпретираме (филмова музика, мюзикъли и др.). Често анализираме и обсъждаме художественото съдържание, като правим оценка във връзка с културния контекст.

   Репертоарът на оркестрите носи ярки позитивни послания. Освен емблематични образци от Моцарт, Бетовен и Верди, с Big-Bend-а изпълняваме и популярни пиеси, като „What A Wonderful World” (Louis Armstrong), “All You Need Is Love” (the Beatles), “Heal the World” (Michael Jackson), “The Mission” (Ennio Morricone) и др. Тяхната интерпретация въодушевява младите оркестранти, възпитава устойчиви художествени критерии и изгражда в представите им единна ценностна система по отношение на всички жанрове музика, без елитарни предразсъдъци, но и без фетишизиране на модни стилове, особено в популярната музика. Особена радост за учениците от малкия духов оркестър (V-VIII клас) предизвиква изпълнението на песента на Адел „Rolling in the Deep“.

Репетициите ни са вълнуващо преживяване - истинска лаборатория за натрупване на житейски и професионален опит. Смея да твърдя, че се отличават с атрактивност, вписваща се качествено в съвременните образователни парадигми. За да се радваме на по-голяма интерактивност по време на репетиционния процес не само дирижирам, а участвам и като пианист, а когато изпълняваме някоя песен в оркестров аранжимент я изпявам на учениците си или заедно с тях. Така ги възпитавам да са пълноценни партньори в художествено-творческата дейност. Когато песента е на чужд език им превеждам текста, обяснявам метафорите, като по този начин развихрям въображението на своите артисти и подхранвам чуждоезиковите им компетентности.

   Като мениджър на двата състава (Big-Bend с ученици от VІІІ до ХІІ клас и Малък духов оркестър: V – VІІ клас) имам ангажимента да им осигурявам постоянни сценични изяви. Тяхната реализация се превръща в дългоочакван празник, импулсиращ чувството за всеобщо  удовлетворение и наслада за изпълнители и публика. Мисля, че най-вече чрез художествените ни постижения успявам да поддържам жив ентусиазма на учениците за всеотдайна работа, да култивирам в тях дързост и постоянен стремеж към сценичен успех, което чувствително разширява границите на възможностите им. Убедена съм, че всички ученици се чувстват щастливи и изпитват удоволствие след сценична изява. Мотивацията им може да е вътрешна – както се случва при природно надарените артисти. Но понякога тя се свързва и с желанието на личността да бъде забелязана, оценена от родители и приятели, евентуално – наградена. Каквото и да правят учениците по време на репетиционната дейност, то няма да предизвика нужния ефект, ако не се представят на сцена, не покажат постиженията си, ако не бъдат забелязани и стимулирани с положителна оценка. Когато имаме важна изява родителите, които не са от Плевен, винаги посещават нашия град и присъстват на концерта. За тях е голяма гордост да видят децата си на сцената като истински артисти и да проследят тяхното развитие във времето. Така всеки един концерт се превръща в очакван празник. Радостта и щастието след спектакъла поддържат прилив на енергия, карат учениците да се чувстват необходими и полезни. Така чрез сценичните изяви се постигат няколко много важни цели:

• ако децата чувстват вниманието на своите родители и учители, ако знаят, че са обичани и получават положителни оценки за труда си, са по-малко агресивни или изобщо не проявяват отрицателно поведение;
• ако децата се чувстват пълноценно,  всякаква форма на агресия стои далече от тях;
• когато човек имат положителна нагласа, нещата като че ли се случват по желания начин от само себе си – по принципа на Пигмалион („Ако искаш нещо да стане, то обезателно ще стане”);
• изкуството притежава силна възпитателна сила – учи на труд, отговорност и дисциплина;
• формират се нагласи и умения, чрез които учениците поемат отговорност за действията и поведението си;
• създават се условия за работа в екип;
• улеснява се общуването между по-големи и по-малки ученици;
• работи се успешно за интегриране на малцинствените групи;
• участието на учениците в голям състав задълбочава техния интерес към сцената и освен добри изпълнители ги прави и подготвени слушатели – България има нужда не само от творци, но и от адекватна публика;
• укрепва се връзката дете-родител – сценичните изяви са важен повод за внимание от страна на родителите.
•  

Снимковият материал е от последната сценична изява на Духовия оркестър на Национално училище по изкуствата „Панайот Пипков“ – Плевен. Тя се състоя на 23.04.2016г. в зала „Катя Попова“ в нашия град. Имахме отговорната задача да открием III Национален фестивал на руската поезия, песен и танц „Пусть всегда будет солнце“ – общински кръг. Изпълнихме прословутия марш от Давид Тухманов „День Победы“ по много вълнуващ начин, като спечелихме сърцата не само на многобройната публика, а и на многоуважаемото жури. Така спечелихме първа награда в нашата категория и ще продължим състезанието на зоналния кръг на фестивала, който ще се проведе през месец юни в Габрово.

Двата състава участват във всички ритуали, свързани с националните символи. Учениците не само познават и различават националния химн, но и го интерпретират по чудесен начин на Първия учебен ден, на Патронния празник на училището, на годишния акт на абитуриентите от НУИ „Панайот Пипков” - Плевен. Друга творба, която за нас също има символен характер, са Тържествените фанфари, създадени от дългогодишния директор на училището Божко Шойков (той е първият ми учител по дирижиране, а под неговата палка свирих в камерния оркестър на училището) като реминисценция на всеучилищния химн „Върви, народе възродени” (текст Стоян Михайловски, музика Панайот Пипков), който също присъства в репертоара ни. Този звуковия фойерверк съпътства винаги посрещането и изпращането на знамето на училището, което се осъществява на Първия учебен ден, на Патронния празник на училището, на тържествения ритуал по предаване на знамето на училището на следващия випуск, който тази година ще се състои на 13.05.2016г. Тъй като на следващия ден сме поканени да участваме в спектакъла „Нощ в музея“ в РИМ – Плевен съм създала условия да направя сборен оркестър от двата състава, тъй като абитуриентите няма да има възможност да участват.

   Споделеният опит отразява стремежа ми за приобщаваща практика, справяйки се с предизвикателството да създавам постоянен интерес, да генерирам енергията на младите хора, да разширявам знанията и уменията им, да развивам идентичността, ценностната система, гражданската култура и творческите им заложби, да стимулирам любовта и отдадеността им към най-великото изкуство – музиката.