Защо е важно да следваме детето, а не етикета

Всеки учител е запознат с методиките на преподаване и оценяване за съответния клас и следва основни принципи при планирането и провеждането на всеки урок и час. Едно от основните затруднения, за което споделят учителите при работата си с дете със специфични обучителни трудности (СОТ) е липсата на методики за преподаване и оценяване на уменията на тези деца.

Защо липсват такива методики?

Най-просто казано, такива методики липсват, защото е невъзможно да съществуват.

Първо, това, което често наричаме или възприемаме като диагнози при децата със СОТ, не са диагнози в смисъл на „конкретни състояния с три или четири или друг конкретен брой открояващи се, повтарящи се едни и същи при всяко дете симптоми”.  Напротив, става дума за състояния, които имат спектрален характер – тоест децата с едно и също състояние по документи (напр. дислексия) могат да имат различно съчетани и различно изразени по интензивност затруднения.

Второ, при децата често се наблюдават затруднения от различен характер, които могат да бъдат отнесени към повече от едно конкретни и различни по тип състояния. Според цитирано от Макинтайър и Депонио[1] проучване на Каплан и колектив, проведено в Канада през 2001 г. сред 179 деца в училищна възраст за седем нарушения: дислексия, диспраксия, дефицит на вниманието с и без хиперактивност, проблемно поведение (conduct disorder), депресия и тревожност, 50 процента от участвалите в проучването деца отговарят на критериите за поне две от диагнозите.

И трето, затрудненията на децата често са динамични и тясно взаимосвързани – тоест едно затруднение води до друго и понякога е трудно да се каже кое има първичен и кое вторичен характер. Затрудненията в четенето и писането могат да доведат до тревожност, ниска мотивация, до проблемно и дори до агресивно поведение, ако не бъдат взети мерки. И, обратно, тревожното дете с проблеми в семейството, например, е разсеяно и лесно започва да изостава с учебния материал. (Нека все пак да припомним отново, че за да говорим изобщо за специфични затруднения в училище, трябва да бъдат изключени нарушения на зрението и слуха, тежки неврологични увреждания (като ДЦП), интелектуална недостатъчност, живот при тежки социално-битови и психично-емоционални условия.)

Това са накратко трите основни причини, поради които е невъзможно да се съставят и следват стриктни методики за преподаване и оценяване на деца със СОТ. Поставените диагнози би следвало да имат преди всичко ориентировъчен смисъл за Вас като учител и да Ви дадат първоначална информация за водещите характеристики на затруднението, но никога не забравяйте, че:

• вие, родителите, вашите колеги учители и специалисти познавате детето най-добре и знаете кои са силните му страни и интереси, на които можете да се опрете;
• знаете какво го мотивира;
• знаете какво го затруднява и притеснява;
• знаете как да адаптирате учебния материал, така че да отговорите на нуждите на детето – обърнете внимание - не на нуждите на диагнозата, а на нуждите на детето. Ако трябва, забравете диагнозата, следвайте детето, а не етикета;
• в случай, че не знаете или се колебаете за някое от тези неща – консултирайте се с колега или родител, попитайте самото дете. Често децата сами ни подсказват как учат  най-успешно, ние само трябва да им се доверим и да ги окуражим.
• доверете се професионалния си опит като педагог – не забравяйте, че всяка обучителна методика има само ориентировъчен характер и преподаването и работата с децата винаги се напасват според характерните силни и слаби страни на всеки клас и на всяко дете в класа. Мислете за детето със специфични затруднения  като за всяко друго дете от този клас.

Снимка: Photl.com