Арт ателие на тема: „Испанско изкуство"

Казвам се Анна Пенчева. Завърших  Изобразително изкуство в ССХУ за ИИ „Акад. И. Петров“ и СУ „Св. Климент Охридски“ в София, специалност - педагогика на изобразителното изкуство. Търсенията ми се развиха както в изобразителното изкуство, така и в някои арт-терапевтични практики. С цел написването на дипломна работа на тема „ Арт-терапевтична дейност с изобразително изкуство, с група деца лишени от родителска грижа“, се обърнах за помощ към Моника Борисова, тогава  преподавател в СУ катедра Социална педагогика. Тя ме въведе в света на терапевтичните практики. С нея изкарах кратък курс по Арт терапия. Организирахме Арт ателие в ДДЛРГ Асен Златаров, гр. София. В последствие участвах в няколко Арт ателиета, организирани от общини в София на тема „ Да поговорим за...“,  по превенция за насилието в училище. Отделно организирах още няколко самостоятелни ателиета. От тази година съм преподавател по ИИ в ЕГ Петър Берон, гр. Кюстендил. За първи път съм учител в осми и девети класове в училище. Тук имах възможност да вмъкна в образователния процес някои от научените практики.

Арт ателие

на тема: „Испанско изкуство. Сънят на разума ражда чудовища“

(По картините на Франсиско Гоя „Сънят на разума ражда чудовища“, на Диего Веласкес „Лас Менинас и „Портрет на инфантата Мария Тереса Испанска“)

Днес груповата Арт терапия може да се използва широко не само в здравеопазването, но и в образователната и социалната сфери. Като учител по Изобразително изкуство, смятам че спомага за развиването в децата на ценни социални навици. За приобщаване на учениците в новото училище, както и за създаване на благоприятни условия за  взаимната поддръжка членовете на групата и позволява решаването на общи проблеми. Повишава самооценката, която в тази възраст е особено важна и води до укрепване на личностната идентичност.

В моята работа като преподавател организирах Арт ателие по тема от Годишния тематичен план - „Испанско изкуство. Сънят на разума ражда чудовища“. Работим с целия клас.

Поставих си следните цели:

• да се адаптират и приобщят към новата атмосфера и среда в новото училище (за осми клас);
• ателието да е разтоварващо от тежката програма в училище;
• да  открият желанията си, да работят в екип и да се уважават един друг, спазвайки определени правила.

За разлика от образователния процес, терапевтичният не търси оценяване и обучение - като трупане единствено на знания, чрез него се развиват умения, за общуване, себепознание, себеутвърждаване, развитие, обучение.

Арт ателието се разви в няколко етапа:

Първата и последната сесия се планираха по различно от останалите  с оглед на това, че първата сесия е въвеждаща в ателието, а последната е  завършваща ателието. Ателието започна с промяна на обстановката в клас. Чиновете се разместиха, а столовете се разположиха в кръг. Ателието започна с определен ритуал. В първата сесия  всеки  представи себе си с думи, а после и с рисунки. Казаха се основните правила и рамка. Правилата да не се нарушава личното пространство; да не се оценяват поведението и произведенията на участниците. Използваха различни техники и материали.Друга рамка бе носенето във всяка сесия на отрязък от картинка, с цел развиване на отговорност. С това всеки се ангажира да даде своя принос за ателието и да стане навик максимата -  че не е добре само да получаваш, но и да даваш.

Осми клас работиха по темата „Сънят на разума ражда чудовища“ (по картина на Франсиско Гоя „Сънят на разума ражда чудовища“). Показах им картината, като всеки сподели какво мисли за нея. Дадох информация както за художника така и за условията в които тя е рисувана. Задачата бе да направят интерпретация на картината, като изберат сами техниката на работа и материалите. Материалите - изрезки от вестници, списания, моливи, маслени пастели, амбалажна хартия,  листа картон, мъниста, панделки, салфетки. Повече от децата работиха на групи по трима, четирима и избраха техниката на колажа. А други работиха самостоятелно, като нарисуваха „своите чудовища“. След завършване на работата всеки разказа какво е направил.

По време на работния процес срещнах трудности относно спазването на правилата. Наложи се многократно да се връщаме на тях и да говорим за тях.

В девети клас децата работиха по картини на Веласкес „ Менини“ и „Портрет на Инфантата Мария Тереса Испанска“. Тук говорихме за портрета, как той изобразява личността, за неговите особености и характеристики.  Задачата бе да  пресъздадат една от двете главни дами в картините по нестандартен начин. Направиха колажа и използваха същите материали за работа както при осми клас. Децата вложиха различни чувства и идеи пресъздавайки портретите по различен начин. В един от колажите малката Маргарита  бе видяна и нарисувана  без лице.

Тези ателиета завършиха с представяне на рисунките в обща изложба във фоайето на  училището, пред Учителската стая.

Резултати:

Смятам, че донякъде успях да постигна поставените от мен цели. Децата останаха доволни и релаксирани от този начин на работа. Определено бяха по-активни отколкото през обикновения учебен процес. По мои наблюдения за тях бе удоволствие да работят на групи, където през цялото време се учеха да спазват личното си пространство (физически и словесно). През работния процес разискваха помежду си кое как да направят и се учеха да взимат общи решения. Част от децата от осми клас споделиха че много от нещата, които не изглеждат лоши, като стилове музика, мода, пазаруване, модни тенденции, могат да се превърнат в зависимости и тогава се превръщат в кошмар, колкото и разумни да са. Едно дете направи цикъл от собствени рисунки по темата. Осмокласниците  подходиха по-скоро индивидуално към задачата. А девети клас се представиха  отборно, разделени на няколко групи.

Тази практика може да е много успешна за подобряване климата и приобщаване на децата в училище.

Месец юни предстои официално откриване на изложбата в градската библиотека в отдел изкуство, където ще бъде представена и презентация по темата.