Бележка от образователната интеграция на деца с аутизъм

Все повече родители избират децата им да се обучават в обща образователна среда. За да си помагат взаимно родителите не само се интересуват и привличат вниманието към аутизма, но проучват начини и възможности за професионална работа с децата им. Разговорите ми с родители на деца с аутизъм в измерението на образователната интеграция винаги са били ползотворни за разбирането и свързването на различни гледни точки и намиране на решения.

Всеки от родителите, освен че се включва в обсъждания, предлага определен подход към неговото дете, често пъти ориентиран от търсенията му сред многообразието от методики и инструменти използвани по света. В момента процесът на включване на родителите дори доведе до определени предпочитания към един или друг метод. Някои родители могат да се отнасят скептично, ако професионалистите не следват избрания от тях начин на работа. Други родители могат да проявяват враждебност. Не рядко се случва между родителя и професионалиста да се настани недоверие или да се създаде атмосфера на напрегната комуникация, взаимно налагане на "правилен" подход. Самите родители, обединени в сдружения съвсем естествено определят избора и очакванията си за това как трябва да се помага на тяхното дете.

В същото време има деца, които прекрачват входа на училището описвани с историята си за "необучаемост", "дефицит" и безнадежност за учене и работа с тях. Същото се споделя не само от семейството на детето, но от учителите и от специалистите, въпреки, че те могат да подхождат със загриженост към него. Това обрича детето и усилията на безсмисленост и безнадежност. Грижите остават единствено на ръцете и в сърцето на състрадателността на хората в различните им професионалните роли, което води до снизхождение, стереотипи и в крайна сметка изхабяване и морална тежест.

Днес не само е доста, ако проявиш загриженост, но в условията на култура на изключване на различния, пренебрегване на уязвимия, на фрагментарна нормативна уредба, липса на методики, обучения, услуги, стандарти, инструменти за работа, супервизия или просто подкрепа в училище, единственото нещо, което може да помогне и спаси дете, което е различно от останалите, е ангажирането с него като личност. За детето е късмет да срещне такива възрастни.

Това, което в моя опит ме спаси от усещането за безсмислие и формално присъствие с "тежко" дете, е тръгването по пътя на аналитичната работа и въвеждането на клиничното наблюдение в пространството на срещите ми с детето, обсъжданията с екипа, учителите и родителите. Същото дава възможност да се следва детето и поражда смисъл на това, което то прави когато драска, движи се хаотично, носи предмети, необичайни парчета от вещи, играчки, озвучава действията си или говори безсмислени думи. Когато страданието на детето започва да става разбираемо за хората, които общуват с него, те разпознават неговия уникален език, с който то си служи и е изобретило, за да влезе в социалната връзка. С времето детето изненадва, когато неочаквано приема диалога.

Ева е в осми клас и се обучава в индивидуални часове, които се провеждат в училище. Тя получава подкрепа в обучението си заради своите  специални образователни потребности от предучилищната си възраст. Ева познава средата, хората, някои от децата, с които е учила в общ клас в начален етап и идва с желание на училище. Учителите и екипът от специалисти, които й помагат, се ползват с доверието на Ева и семейството й; между тях има добро сътрудничество.

Напредването на класовете поставя нови предизвикателства пред учителите на Ева, която има диагноза, определяща я с аутизъм от нискофункциониращ тип. През настоящата година момичето е много неспокойно, по-голямата част от времето й за учене е с чести прекъсвания и почивки, а понякога не е склонна да следва програмата. Учителите споделят за промяната в поведението и трудността си да общуват. Ресурсната учителка е в подкрепа на учителите, предлага провеждане на екипна среща. Споделят се наблюденията и опита от отношенията с Ева в различните пространства, обменят се идеи,  съчетават се гледни точки. Нов интерес, който се забелязва от всички е повтарянето й на имена на хора или на думи, които са й непознати като Ева съобщава една част от думата и е в очакване възрастният да я довърши с последната й сричка. Момичето изпитва удоволствие от тази комуникация, както и я използва когато е тревожна. Изглежда, че това е нейният начин да изрази докосването си до непоносимото, което се повява и изчезва в езика.

Скоро след екипната среща учителката по математика съобщава за откритие, което е направила когато предложила Ева да измерва страните на геометричните фигури с линийка. Неочаквано за самата учителка, Ева се е заинтригувала от линията и числата. Това е направило възможно часовете по геометрия да бъдат изпълнени с приятно занимание за двете, което дава възможност за напредване в ученето. Когато Ева измерва различните дължини тя не прекъсва работата си и не се включва в” играта си” на довършване на думи с възрастния.         

Снимка: Photl.com