Декларация от Лисабон (Португалия, 2007). Приобщаващото образование през погледа на младите хора

Предложенията, които единодушно бяха приети от деца и младежи със специални образователни потребности от 29[1] държави, които посещават гимназии и професионални училища, бяха обединени в документ под името „Лисабонска декларация – Приобщаващото образование през погледа на младите хора“. Декларацията представя темите, които младите хора обсъдиха на пленума в Лисабон: техните права, потребности, предизвикателства и препоръки за постигане на истински приобщаващо образование.

Декларацията се позовава и на официални международни документи като: Решението за интеграция на деца и младежи с увреждания в общообразователната система (1990г.); Декларацията Саламанка – Принципи, политики и практики в образованието за хора със специални нужди (ЮНЕСКО, 1994г.); Хартата от Люксембург (1996г.); Конвенцията за правата на хората с увреждания (ООН, 2006г.).

1.1. Младежите се споразумяха за следните права:

• Имаме право да бъдем уважавани и недискриминирани. Не искаме солидарност и съчувствие, а да бъдем уважавани в правото си на бъдещи граждани, които ще живеят и работят в една нормална среда.
• Имаме право на същите възможности като всички други, но със необходимата подкрепа, отговаряща на нашите потребности. Никоя от потребностите не бива да бъде пренебрегвана.
• Имаме право да вземаме решения и да правим своя личен избор. Гласът ни трябва да бъде чут.
• Имаме правото да живеем независимо. Ние също искаме да имаме семейство и дом, адаптиран според нашите нужди. Много от нас искат да имат възможността да учат в университет. Ние искаме да работим и да не бъдем разделяни от останалите хора.
• Всички в обществото трябва да бъдат наясно с нашите права, да ги разбират и уважават.

1. 2. Младежите представиха ясно становище за най-важните подобрения, които са се случили по време на тяхното обучение:

• Като цяло получихме задоволителна подкрепа по време на обучението, но е необходим повече прогрес.
• Достъпността на сградите се подобрява все повече. Темите за свободното придвижване и достъпността на сградите и заобикалящата среда са все по-често теми на дискусия.
• Нашите проблеми стават  по-видими за обществото.
• Компютърните технологии се подобряват, налични са и структурирани дигитални книги и издания.

1. 3. Младежите изтъкнаха  предизвикателствата и потребностите:

Нуждите на всеки един от нас са различни. Има различни пречки  както в сферата на образованието, така и в обществения живот за хората със специални потребности. Например:

• По време на занятия и при изпит, някои от нас имат нужда от повече време.
• Понякога се нуждаем от личен асистент в клас.
• Имаме нужда от достъп до адаптирани материали, за да учим заедно с нашите съученици.
• Свободният избор на предметите и занятията в училище понякога е ограничен от недостъпната архитектурна среда, недостатъчните технологии и липсата на материали, оборудване, книги.
• Имаме нужда от учебни предмети и знания, които ще са значими в живота ни по-нататък.
• Нуждаем се по време на обучението си да получим адекватни съвети, относно това какво бихме могли да правим след завършване на училище, но бъдат отчетени нашите индивидуални потребности.
• Все още липсват достатъчно знания за хората в увреждания. Учителите, другите ученици и някои родители понякога имат негативно отношение към нас. Другите трябва да знаят, че могат да попитат човек с увреждане, дали има нужда от помощ или не.

1. 4. Младежите изразиха вижданията си за приобщаващото образование:

• Много е важно да бъде дадена възможност на всеки да избира къде да учи.
• Приобщаващото образование е най-добро, когато условията са подходящи за нас. Това значи че, трябва да са налице необходимата подкрепа, ресурси и обучени учители. Учителите трябва да бъдат мотивирани, да бъдат добре информирани относно нашите потребности и да ги разбират. Трябва да бъдат добре обучени, да ни питат от какво се нуждаем и да има добра координация помежду им през цялата учебна година.
• Откриваме много предимства в приобщаващото образование: придобиваме по-добри социални умения, натрупваме по-голям опит, учим се как да се справяме в реалния живот, трябва да имаме приятели и да си общуваме с тях, без значение дали са със или без специални потребности.
• Приобщаващото образование с индивидуална, специализирана подкрепа е най-добрата подготовка за по-високо образование. Специализираните центрове биха ни помогнали като ни подкрепят и правилно информират университетите относно помощта, която ни е необходима.

В заключение младежите се споразумяха за следното:

Ние сме тези, които чертаят бъдещето си. Трябва да премахнем бариерите вътре в самите нас и в другите хора, които нямат увреждания. Трябва да надраснем своите проблеми. Тогава светът ще ни приеме по по-добър начин.

Лисабон, Септември 2007

[1] Австрия, Белгия, България, Великобритания, Дания, Естония, ,Германия, Гърция, Исландия, Ирландия, Италия, Кипър,  Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Унгария, Финландия,Франция, Холандия, Чехия, Швейцария, Швеция