Екипността като форма за постигане на високи резултати в работата с ученици със специални образователни потребности

Промените настъпили в образователната система, определят една нова визия на училището. След етапа на интегрираното обучение и навлизане на приобщаващото, училищната среда е мястото, където учениците се срещат, контактуват, обменят идеи, сътрудничат си, развиват своя потенциал, работят в екип, самоопределят се като личности, решават проблеми като част от споделената им култура. Приобщаващото училище може да обедини и предложи алтернатива на всяко едно дете, да се чувства ценено/ценно/ и значимо. Така осъзнати, изградени и социализирани учениците ще бъдат “вградими” първо в училищна среда, после в общността и накрая в обществото.

Проучванията показват, че съпричастността между хората е спаднала с 48% за последните две десетилетия. За сметка на това са се покачили нарцисизмът, апатията и егоизмът. Емоционалното състояние на учениците има пряка връзка с академичните успехи. Ето защо преподавателите се стараят да създадат възможно най-благоприятен емоционален климат за децата. Педагозите  проявяват уважение и съпричастност, към детските проблеми. Понякога да се държиш с разбиране може да е много по-голям пример, отколкото на готово да решиш проблема.

В практиката на  ресурсния учител водещи модели за ефективност и постигане на трайни резултати са съпричастност, отговорност, игри на роли, събуждане на любопитството и развиване на вече добити знания и умения.

От работата ми и наблюденията върху ученици със специални образователни потребности, работата в екип е мярка, която е много ефективна за напредъка и социализацията им. Груповите дейности са добре приложими в клас, за постигане на толерантност, емпатия, търпимост, създаване на приятелски отношения, изчакване, подкрепа, оказване на помощ, водене на диалог, споделяне и преживяване. Съвместно с масов учител, ресурсен учител и психолог се организират тренинги и игри, за сплотяване на учениците в клас и по-лекото приобщаване на учениците със специални образователни потребности.

Другата насока, която прилагам в практиката си е ролеви игри, за емоционален тонус, социализация, сплотеност на класа, осъзнаване, споделяне и реализиране на общи цели и идеи, а учителят насочва процеса.

При обучителни трудности учениците работят с лекота, когато работят в екип и са подпомагани от връстници или по-големи ученици. Учителят е наблюдател на процеса, участва с дозирана помощ в процеса на подкрепа. Ученикът влиза в позиция на отговорник, които наблюдава, подпомага, проверява и контролира процеса. Обучителната задача разиграна и зададена под формата на игра – единия е изпълнител, а другия е подпомагащ. Първия се чувства спокоен, защото е подпомаган от връстник или друго дете, втория влиза в роля на обучител, той затвърждава, проверява усвоени знания. Учителят присъства на целия процес, но се намесва и подпомага в краен случай само дозирано, оставя процеса в ръцете на учениците. Добрият учител поверява отговорност, за да създаде съпричастност, задава се задача да се грижи за друг. Причината е да се даде шанс на една личност да се постави на мястото на друга, за да я разбере. Показвайки толкова голямо и ценно доверие, учителят всъщност казва на ученикът, че е важен и знаещ, и го мотивира да се справи добре и отговорно.

Подобни действия подкрепят и създават на детето високо очакване към самото себе си, подтикват към личностен интерес, насърчават самостоятелното вземане на решения. Успешният учител полага усилия да развива, затвърждава и надгражда вече придобити знания и умения, използвайки, това че в група децата учат по- бързо и забавно.

Друга важна насока в практиката на педагога е събуждане на любопитството. Засипвайки учениците с факти, които са безинтересни, не се постига друго освен да се пълни ума с данни. Събуждайки любопитството и мотивацията за търсене и откриване на новости, се дават криле, с които младите хора изучават целия свят в последствие. Педагогът прозира и използва интересите на децата в учебния процес, така че да предизвика искрен интерес към нови знания. Изграждайки умение за работа в екип, осъзнаване на индивида като единица от колектива в комбинация с мотивация, стимул и любопитство, това е една стабилна основа за развиване и показване на същинския потенциал заложен във всеки човек.

За да са по-човечни децата, да се адаптират по-лесно към нови ситуации и да се досещат, че в живота важат правила, е нужно те да видят много гледни точки. Добрият педагог често кара учениците да погледнат през очите на някой друг, давайки им роли, поставяйки ги в ситуации, поверявайки им задачи, нетипични за самите тях.

Начинът на общуване между хората дава облика на техните взаимоотношения. С ефективната комуникация, екипност, приятелство и партньорство се докосваме до другите, създаваме доверие, приемаме различието, решаваме спорове и конфликти – ефективно, себеотстояващо, а не агресивно. Работата в екип е алтернативното решение за агресивно поведение в училище. В ОУ ”Св. Климент Охридски” – с. Буковлък общ. Плевен, екипната работа между ресурсен учител и психолог е довела до ефективни резултати дали отражение върху поведението на учениците. За преодоляване на негативния поведенчески репертоар на учениците се използват ролеви, симулационни игри, тренинги и групи за социални умения.

Чрез конкурси, драматизации, изложби учениците със специални потребности и всички останали, в малки групи се научават и отработват уменията си за:  сътрудничество,  търпимост, сработване, доверяване и общуване.

Наблюдавайки този процес и приложен в лицето на учителите си, те също го реализират в своята малка екипна група. Осъзнат и отработен в различни ситуации модела на екипност успешно се пренася и в класната стая, а впоследствие и в общността. Създават се базови социални умения, необходими в контактите с другите. Развитието на умения за общуване, трябва да бъде съпроводено с усвояване на норми и правила за поведение и партньорство.

Неотменна част от социализацията на учениците е способността им за водене на спорове и разрешаването на конфликти. Основните умения, които децата трябва да научат са: слушане, водене на разговор, задаване на въпроси, представяне на себе си и други хора, искане на помощ, извинение, познаване на чувствата и изразяване, справянето с изоставянето, групов натиск и вземане на решение.

Работата в екип носи удовлетворяващо общуване и спомага за формиране на адекватна самооценка. То е предпоставка за способността да направиш избор, да заявиш решение, да се чувстваш сигурен.

Превръщане на групата в общност и изграждането на работещи екипи изисква време, внимание и търпение и най-вече, зачитане на възможностите на всяко дете, на неговите уникални характеристики и качества.