Съвместна дейност с родителите за подобряване на четивната техника и за формиране на читателски интерес
Проблемите на възпитанието и обучението са неразривно свързани, затова на практика е трудно да се отделят сферите на влияние върху развитието на ученика, неговите емоции, характер и ценностна система. За съжаление съвременните деца не обичат и не искат да четат. А за никого не е тайна, че четенето обогатява речника както с думи, така и с емоционална лексика, разширява кръгозора, развива творческите способности, фантазията, въображението и формира личността чрез емоционалното възприемане на прочетеното. Така пред мен възникна въпросът: „Как да накарам учениците си да заобичат книгите и същевременно да приобщя родителите?”.
Четенето е важна съставна част на образованието – ние получаваме голям обем от информация във вид на текстове. За да се възприема успешно тази информация е необходимо не само бързо и свободно да се чете, но и да е овладяна способността да се извлича смисълът от прочетеното.
Предварително бе проведена беседа с няколко родители, за да получа по-пълна представа за децата и трудностите им с четенето, за жалост, не всички бяха готови да сътрудничат, въпреки че две от децата често се разстройват, защото не успяват да се справят с поставените задачи.
В часовете започнах с корекционно-развиващи игри, насочени към формиране и развитие на навиците, подпомагащи качественото обучение по четене в начален курс. Забавни за децата са игрите на думи в различни варианти – чуват, запомнят и повтарят думи, правят верижки от думи, започващи с последния звук на предходната, учат скоропоговорки и римувани стихчета, за да се развие артикулационният апарат, особено внимание се обръща на точното прочитане на края на думите и се работи върху развитието на фонематичния слух. Използваните упражнения подпомагат да се подобри техниката на четене и да се постигне постепенно четене с разбиране.
С помощта на родителите бяха изработени и кукли, които имат различни изражения на лицето и в часовете, и през междучасията децата играят с тях, пресъздавайки различни случки.
Учениците имат за задача и да прочетат сами и да произведат силно емоционален кратък текст или откъс от приказка. С огромно желание се включват най-вече децата, за които е по-трудно, защото чрез героя, в чиято роля влизат, те могат да покажат какво изпитват. Обезателно условие за подобряване техниката на четене е постоянната систематична работа върху анализа и синтеза на думите.
Убедена съм, че учениците ми имат сили да овладеят техниката на четене и писане, ако се работи с тях настоятелно, някои ще се нуждаят от години, други – от месеци.
В резултат от моята работа децата, които изискват по-различен подход, постигнаха напредък и се засили въздействието на книгата като средство за опознаване на заобикалящия свят, източник на знания и емоционални впечатления, разви се познавателният интерес на малките ученици. Дървото, на което закачаме листенца с прочетени книги, ставаше все по-отрупано. По случай юбилея на училището поканих бивши възпитаници и настоящи родители да разкажат за своето детство на чаша руски чай, заобиколени от руски книги и предмети от руския бит.
За да активизирам учениците и да приобщя родителите, предложих на учениците да изработят съвместно с мама или татко лапбуци на тема „Пролет”. Творенията бяха изумителни и представянето им се превърна в истински празник за деца и родители. През учебната 2016/2017 класът стана отбор „Чебурашка” и се включи в редица доброволчески инициативи: четене на текстове за незрящи хора, помощ на възрастни и деца в неравностойно положение и редица други инициативи, подпомагани от част от родителите.
Анализирайки работата на учениците, отразяваща предимствата на съвместната работа, съчетана с интерактивни методи, която доведе до качествено ново ниво на обучение и възпитание, достигнах до извода да продължа и през следващата учебна година, когато учениците ще са с по-богати представи и с повече опит.
В заключение мога да кажа, че резултатът от моята работа е създаване на общност „родители-деца-учител“. Когато възрастните също вземат участие, те неволно стават неразделна част от емоционалния учебен процес. При малките ученици собствената емоционална изразителност се развива с бързи темпове, това е и емоционалното впечатление, и отзивчивостта на всичко ярко, необикновено. Добротата, вниманието, самочувствието, увереността в своите сили, честността като лични емоционални качества се развиват още по-бързо и лесно чрез интерактивните методи, когато се включват повече сетивни органи.
Д-р Светлана Станчева, старши учител, СУЕЕ „Св.Константин-Кирил Философ”, гр. Русе