Какво представлява коучингът и какво е приложението му в училище?

Водени от предизвикателството да ви представим различни варианти как училището може да получи подкрепа и да организира ресурсите си, за да изгради приобщаваща среда за своите ученици, се свързахме с Теодора Каменова от екипа на MentorCoaches, която ни разказа повече за това какво е коучинг и има ли място той в българското училище.

Теодора Каменова, ментор и коуч, MentorCoaches

Откъде идва думата коучинг и няма ли превод на български?

За мнозина, които за първи път се сблъскват с тази чуждица, а и за мен като професионален преводач, който милее за чистота на българския език, първото нещо, което предизвиква тя е раздразнение, че няма български превод или еквивалент. Но както в езика ни е прието да говорим за компютри с марка Епъл, а не превеждаме директно с компютър Ябълка, така и „коучинг“ е термин, който е необходимо да се запази и няма превод на нито един език.

Ако поровим в интернет може да видим много възможни отговори – някои верни, други не съвсем. Самата дума „коуч“ произхожда от вид транспорт, който ни връща към унгарската дума за карета. За първи път думата „коуч“ като синоним на инструктор и треньор се употребява през 1830 година в жаргона на Оксфордския университет в смисъл на преподавател, който „пренася” студента през изпита. А действието „коучинг” - пренасяне на хора от мястото, където са, на място, където биха искали да бъдат.

Впоследствие думата се използва повече в областта на спорта със значение треньор, който поставя целите и помага на спортиста да ги постигне. В днешно време коучингът е професионална услуга, която директно подкрепя процеса на вземане на решение и постигане на резултати.

Коя е най-силната асоциация за коучинг и какво е коуч?

Пътуване към дестинация, като клиентът решава какво иска да бъде то. Дали с карета, кола, лодка, джет, парашут, самолет, ракета, совалка и т.н. е второстепенно, важно е да потърси и види възможностите, преди да предприеме пътя. Коучът е спътник, партньор, който го подкрепя чрез структура от въпроси, зададени в точния момент, след активно слушане на дори и неизказаното, дава му нужното време и пространство за мислене и различни перспективи и улеснява дълготрайния му и устойчив във времето успех. Крайната цел е клиентът сам да изгради увереност в себе си, да си постигне дестинацията и целта по най-бързия начин.

Основната задача на коуча е да държи клиента фокусиран върху пътя и целта и да е до него с вяра, че клиентът си има ресурсите и потенциала да го извърви и да носи отговорността за това.  Разграничаващото от други професии е, че коучът гледа на клиента като цялостен и завършен - не го съветва, не дава мнения или отговори, а задава въпроси още преди да избере клиента с какво да „потегли“ и го придружава по пътя до  постигането на целта. Някои примерни въпроси биха се отнасяли до това къде иска да иде, защо, с кого, кога и как ще стигне там, какви умения и ресурси ще са му нужни, откъде може да си ги набави, как ще разбере, че е пристигнал и тн.

Казано с едно изречение, чрез коучинг подходът, човек открива възможности, реализира собствения си потенциал и постига цели и желана промяна.

Коучът, съответно, е равнопоставен партньор, който те подкрепя по-бързо и устойчиво във времето да постигнеш своя успех в желана област.

Какво още трябва да знаем за коучинга?

Коучингът е и изкуство на водене на трансформиращи за събеседника разговори, които улесняват развитието му в желаната посока и катализират желаната от него промяна.

Той е процес на изследване на „айсберга“ на нашето съзнание и подсъзнание, където коучът помага на клиента да разшири осъзнатостта си и да види какво е скрито под повърхността, да види „слепите си места“. Чрез подкрепата на професионален коуч и точните въпроси, човек може да си дефинира ценностите, страховете и ограничаващите вярвания и подходящия начин да ги преодолее, да изгради нужните умения, навици, дисциплина и мотивация, за да постигне целта или мечтата си.

Има ли научно обяснение как и защо рабoти коучингът?

В коучинга се крие и наука и ефектът може да се обясни с начина, по който функционира мозъкът и умът ни. В него се създават над 100 трилиона синаптични връзки (представете си над 1,000 терабайта памет) между невроните в мозъка, които са над 100 милиарда.  Когато коучът провокира клиента да търси сам, да си представи, че нещо е възможно, да насити сетивата си с крайния резултат дори преди да е станал реалност и тн., се активират неврохимикалите или хормоните, които ни карат да чувстваме това, което чувстваме – допамин, серотонин, окситоцин и други. Когато човек спре да си пречи с ограничаващи вярвания, саботиращи мисли, навици и действия и регулярно (коучингът е дългосрочен процес) активира невротрансмитерите на вниманието, фокуса, вътрешната мотивация, самочувствието, гордостта, доверието и усещането за принос и смисъл, тогава се впряга целият вътрешен потенциал на човека, а той е безграничен и може да задвижи една атомна централа. Има скорошни изследвания в областта на невронауката (за желаещите да проучат работата на д-р Брус Липтън в областта на епигенетиката), които доказват, че сме в състояние да препрограмираме подсъзнанието си и дори части от ДНК-то си.

В глобален аспект, коучингът спомага за еволюция на съзнанието и съдейства за коренна промяна на начина, по който се отнасяме един към друг и към цялата планета. Ефектът от него е и своеобразен зов за пробуждане на всеки от нас, активиране на потенциала ни и предприемане на действия, които са изцяло в наш контрол, а допринасят за благото на всички.

Коучингът професия ли е и как обяснявате на различните хора така, че да ви разберат?

Интересното на тази нерегулирана професия е, че обясняваме какво правим спрямо конкретния човек, за да звучи по-разбираемо, а не мистично. Ако трябваше, например, да обясня на баба си какво е коучинг, щях да й кажа, че е като градинарство за „посаждане и отглеждане“ на цели и мечти. Моята роля е да задавам въпроси на градинарите, за да им помогна да осъзнаят защо им е важно да го направят и да създадат условия сами да си открият най-подходящото семенце, да си го посадят на точното място в точното време, да придобият нужните за отглеждането му знания и умения, да го обгрижат по най-добрия начин, докато се вкорени добре, стане видимо за очите и започне да дава плодове дълги години. А хората са като жълъди, всеки има потенциал да се развие като величествен дъб. Стига да има нужните условя, светлина, подкрепа и вяра, че във всеки човек се крие един великан.

На жените, които умеят да месят хляб, обяснявам, че моята работа е да съм до тях и да им задавам въпроси преди дори да се впуснат в начинанието. Да ги питам преди да набрашнят ръцете си как си я представят питката, кого ще нахранят с нея, какви мисли и ценности ще вложат в нея, колко време и какви продукти са им необходими, какви личностни умения имат или искат да развият, какво ги спира или им пречи и как планират да се справят. Ако не стане от първия път какво ще направят по-различно при следващия опит и т.н. И през целия процес да вярвам в техните способности и потенциал, че накрая ще си омесят и изпекат прекрасна питка.

В работата си с младежи обяснявам, че ги подкрепям в работилницата на техните мечти да се срещнат със своя бъдещ образ, да са по-добрата версия на себе си, да си изработят сами мечтите и да си ги постигнат. На тези от тях, които са сърфисти, например, обяснявам, че ги подкрепям в целия процес на подготовка – от началото, когато топват крак във водата и стъпват на дъската, докато стигнат до момента да стоят уверено и устойчиво върху борда на гребена на вълната и т.н.

Кои са принципите, които спазва коучът?

Принципите на коучинга са много и различните школи изграждат програмите си върху няколко от тях. Принципите, заложени в основата на ПУЛСът на Коучинга, са:

• Клиентът е в центъра на процеса.
• Клиентът е цялостен и завършен.
• Клиентът има всички необходими ресурси и взима най-доброто решение за себе си в дадения момент според наличните ресурси.
• Зад всяко действие стои положително намерение.
• Промяната е неизбежна, трансформацията е възможна.

Как биха могли да се прилагат в училище?

Ако говорим за това как биха могли да се приложат в класната стая към учениците, това означава една много различна перспектива и промяна на цялата роля, която играе учителят. Например ученикът, със своята уникалност, да е във фокуса на учебния процес, а не да виждаме в него несъвършенствата в уменията и липсите в знанията. Да уловим в какво е добър и какво го вълнува и да го подкрепим да развие това качество или предмет заедно с него, като го оставим да носи отговорност за действията си. Ако използвам метафората за шепата, която държи благодатна почва за растеж на растението, да не виждаме в него бодлите, а да си представим, че е напъпила роза, например, и е обречена на успех, т.е. при всички положения ще се превърне в разцъфнала, ароматна, уникална роза. Или по същия начин друга метафора с гъсеница, която се развива и е необходимо сама да се пребори с ограниченията на пашкула, но има нужда от това, за да се трансформира в прекрасна и самостоятелна пеперуда.

А учителят от носещ отговорността помощник (думата предполага, че другият е безпомощен и няма равнопоставеност в отношението) се превръща в подкрепящ катализатор, лакмус на личностната трансформация на ученика. Най-трудно се възприема последният принцип, но замислете се какво би могло да бъде положителното намерение на пушача да запали цигара и веднага ще ви хрумне, че така се успокоява, поспира за миг и се откъсва от проблеми и тн. А учениците най-често им лепваме етикет или осъждаме действията им без дори да си зададем въпрос какво би могло да стои зад това поведение, да го попитаме и да го чуем каква би могла да е причината. А те имат нужда да не ги сравняваме с никого, а да позволим да имат индивидуалност и да я изявяват, да ги подкрепяме да се научат да живеят през ценности и да се учат от грешките си.

Прочетете още: Как коучингът може да бъде от полза в класната стая?