Как да предпазим детето от насилие?
Днес е 19 ноември - Световният ден за превенция на насилието върху деца. Ние, в Център за приобщаващо образование, вярваме, че децата могат да бъдат защитени от насилие и похищение, ако им се предложат умения, които те могат да разбират и практикуват в ежедневието си. Работим за това да предложим на децата, техните семейства и специалистите, които работят с тях, умения и ресурси, за да се предпазят децата от насилие, а възрастните да могат да разпознават насилието и да предприемат адекватни мерки.
Има все повече доказателства, че лошото отношение към детето е предпоставка за някои от основните социални проблеми днес.
- 95 % от хората, упражнили насилие върху деца, са били жертва на насилие в детската им възраст;
- върху 80% от наркозависимите е било упражнено насилие в детската им възраст;
- 80% от децата, които бягат от дома си, признават като причина за това насилие, упражнено върху тях;
- върху 95 % от проституиращите е било упражнено сексуално насилие в детската им възраст;
- върху 78% от хората, лишени от свобода, е било упражнено насилие в детската им възраст;
- 50% от хората, направили опит за самоубийство, признават като мотив сексуално насилие в детството си.
За превенцията на насилие върху деца може да се говори без да се споменава за самото насилие. Не е необходимо да се обяснява на децата какво е насилие, кои да извършителите, как действат те, какво правят и защо го правят. Нито пък е необходимо да им се казва, че хората които те обичат, биха могли да ги наранят. За превенцията може да се говори позитивно и конкретно, като се предложат на децата нужните им умения, за да действат сами по най- ефективен начин, като се намират в критична ситуация.
Има моменти, когато децата могат и трябва сами да отговарят за живота си, като например в случаите, когато са сами с потенциален похитител. В такива случаи те имат нужда от разрешение да говорят. Необходими са им специфични техники, за да спрат това, което се извършва върху тях. Освен това трябва да знаят, че близките им ще им повярват и ще ги подкрепят. Най-добрата защита на децата от насилие е:
- съзнание на собствените възможности;
- способност за точна преценка и справяне в различни ситуации;
- информираност за това, къде и как могат да получат помощ;
- увереност, че ще им повярват.
Децата имат право да бъдат в безопасност без да се страхуват. Децата, които са научени да мислят за себе си, са в най-голяма безопасност.
Превенция на сексуално насилие
1. Твоето тяло ти принадлежи.
2. Имаш право да кажеш кой и как те докосва.
3. Ако някой те докосне по начин, който ти не харесваш или те кара да се чувстваш неловко, или по начин, който ти или твоите родители считат за неприемлив, трябва да кажеш: „Не!“.
4. Ако човекът продължи, му кажи: „Ще разкажа!“.
5. Ако те помолят да запазиш това в тайна, кажи: „Не, смятам да разкажа!“.
6. Ако имаш проблем, продължавай да говориш за него, докато някой не ти помогне!
След като учим децата и им показваме чрез нашето поведение, че техните тела наистина им принадлежат, децата научават, че те могат да контролират до известна степен това, което става с телата им. Дори децата на възраст между 2 и 3 години вече знаят кое докосване им харесва и кое - не. Ако не им харесва, те се чувстват неловко и това се счита за неприемливо. Този подход към превенцията им дава право да говорят. Той ги научава как да говорят ефективно по най-подходящ начин.
Тези техники за превенция на насилието върху деца трябва да бъдат предадени не само като идеи, а като истински умения, а това означава практика. Част от едно успешно обучение включва ролеви игри, даване възможност на децата да усетят какво означава да казваш „не“ в трудна ситуация. Родителите могат да се занимават с част от това, но същността на училищните програми е даване на възможност на децата да упражняват тези умения, така, че да ги използват, ако сметнат за необходимо. Така, както децата не са се научили да карат колело като говорят и четат за него, така те не могат да се научат да се защитават от насилие, без да им се даде възможност да работят с техниките, да упражняват уменията и да се чувстват комфортно с тях.
Безопасност при контакт с непознати
Правилата, които трябва да се спазват, когато непознат се приближи към дете, което е само или с приятели, са:
1. Остани на една ръка разстояние. Това е дължината на ръката на един възрастен, плюс една стъпка назад. Ако човекът продължи да се приближава, отстъпвай назад, за да поддържаш безопасното разстояние.
2. Не разговаряй с непознатия. Не отправяй молби за помощ. Не задавай въпроси. Дори, ако лицето знае името ти, това не означава, че те познава.
3. Не вземай нищо от непознатия. Дори нещо, което принадлежи на теб или на твоите родители.
4. Не отивай никъде с непознатия – дори, ако ти каже, че е спешно, иди и провери това при някого, когото познаваш.
5. Ако започнеш да усещаш, че нещо не е наред или се почувстваш неудобно, или те обземе чувство на страх, отстъпи 4 стъпки, обърни се и бягай. Направи нещо, с което ще привлечеш вниманието. Помоли за помощ. Възрастните няма да могат да разберат, че ти си в опасност, докато не привлечеш вниманието им и не поискаш помощ. Не изпадай в паника от факта, че не си спазил някое от правилата.
Всички правила и концепции, свързани с превенцията от насилието, нямат никаква стойност, ако останат само в кръга на идеята. Децата се научават в практиката. Всички изследвания показват, че тези правила трябва да станат умения, с които децата могат да се защитят от насилието. А това означава практика, ролеви игри, изиграване на ситуации от ежедневието. Това може да се види странно на родителите, което е част от причината училищата да заемат важна роля в този образователен процес.
Безопасност при самозащита
Поради най-различни причини, има моменти, когато вашите деца остават сами. Например, когато вие сте под душа и някои звъни на вратата, или пък когато сте на двора и телефонът звъни.
С много редки изключения всички деца остават сами от време на време, макар и за кратко, а когато са сами, те се чудят какво би могло да се случи. Познаването на тревогите на вашите деца и обсъждането им внася не само увереност в тях, но и ги подготвя за евентуални критични ситуации. Изработването на определени инструкции и предвиждането на варианти на неочаквани ситуации е добра първа стъпка.
Позвъняване по телефона
1. Отговорете на телефонното обаждане с „Ало.“. Децата не бива да дават имената си или да отговарят на каквито и да е въпроси по телефона, освен ако не разговарят с близък приятел или член от семейството.
2. Ако сте сами у дома, кажете: „Майка ми е заета в момента. Какво да и предам?“
3. Ако лицето, което се обажда не остави съобщение или пък ви притеснява по някакъв начин, добре е да затворите телефона.
4. Ако по някаква причина, не можете да приемете съобщението, помолете лицето да се обади по-късно.
Позвъняване на вратата
Когато сте сами у дома, дръжте вратата заключена. Идете до вратата, когато някой чука или звъни. Попитайте: „ Кой е?“. Не отваряйте вратата на никого, освен на член от семейството или приятел, ако имате разрешение за това. Заедно с вашите родители измислете отговори за случаите, когато пощальонът е на вратата, като например: „ Оставете пакета до вратата“. Ако е необходим подпис: „Моля, елате по-късно“ или „ Оставете го при съседите“.
Спешни случаи
Необходимо е децата да знаят какво се очаква от тях при спешни случаи, как да се обадят до Бърза помощ и да извикат линейка и т.н. те трябва да знаят, че в ситуации, когато е застрашен нечий живот, всички правила отпадат и че те имат вашето разрешение да направят всичко онова, което е необходимо да се направи в момента, за да защитят себе си или други хора.
Център за приобщаващо образование
