Идеи за класната стая
В ролята си на учители ние сме отговорни както за усвояването на основни знания и умения, така и за пълноценното социално функциониране и взаимодействие на нашите ученици.
Бих искала да разкажа как трансформирах своята класна стая в „приобщаваща класна стая“ с помощта на малки въведения, които направих. Много от тях са вдъхновени от обученията на Център за приобщаващо образование, които са част от дейностите ни по проект „Едно училище за всички“.
Още през миналата учебна година 2014/2015 (тогава учениците ми бяха в първи клас) започнахме да използваме дневна програма за разписанието на дейностите в училище.
Това е разграфено по часове и дейности/учебни предмети табло за деня, което всеки ден се актуализира според учебната програма. Учебните часове са написани на картончета и се поставят в специални джобчета.
Графикът, който стои на стената, структурира децата и им помага по-лесно да следят какво се случва в рамките на учебния ден.
В началото на годината аз бях този, който всеки ден променяше дейностите на таблото. Когато децата започнаха сами да четат, те поеха отговорността за обновяването на програмата. Това беше предварително комуникирано с учениците и заедно определихме кой е отговорен – в случая дежурните ученици.
Това, че децата предварително знаеха какво им предстои, намали тяхното безпокойство и безпорядъка в класната стая, а поетата отговорност върна като резултат по-самостоятелни и уверени деца.
В следващата учебна година, развивайки културата на класната стая, въведохме правила, обсъждани и гласувани от учениците в началните класове. Това са 5 позитивни, подкрепящи правила, в които няма забрани. Например: „Уважавам съучениците и учителите си. ”
С цел да следим доколко правилата се спазват въведохме т. нар. „светофар“, като всеки учебен час децата започват на „зелена светлина”. Всеки клас започва деня с ресурс от 20 точки, които се намаляват, ако има нарушение на правилата. В края на деня тези точки се нанасят в специално табло на класовете.
Всеки месец в училището ни се обявява „Клас на месеца” и учениците получават грамота с похвала до родителите, а в края на учебната година класът - победител е награден с посещение на желана от тях атракция.
Предварителното обсъждане на тези дейности с родителите и учениците, участието им в създаването на правилата и ясната цел, която си поставихме, до голяма степен доведоха и до промяна в средата в училище.
Учениците поеха отговорност за поведението си в клас. Сега правилата все по-малко се нарушават, а децата изпитват удовлетворение от израстването си. Сами коригират и обсъждат поведението и взаимоотношенията си.
Нещо, което напоследък използваме в училище, е Въпросник за изследване стиловете на учене при децата. На база резултатите от този въпросник, предприехме различни нововъведения, за да стимулираме ученето при децата. Аз лично въведох в часа по български език работа с мисловни карти.
Изобразяваме отделните раздели в мисловната карта, която класа изработва. Учениците я правят сами, разбира се с малко помощ от учителя. Готовите карти поставяме на видно място в класната стая, а към тях е възможно да се добавят нови и нови неща. Децата не само имат нагледно помагало, но то е създадено лично от тях. С лекота намират нужната им информация и я използват адекватно в часовете. Това повиши резултатите по български език и способността на децата да работят самостоятелно.
Екипът на priobshti.se благодари на Лариса Тодорова за статията, която ни изпрати.
Включете се и Вие! Вярваме, че споделянето ще ни направи по-уверени и по-единни в работата ни с децата.
202-ро училище е едно от 5-те училища-партньори на Център за приобщаващо образование по програмата „Едно училище за всички”, която се реализира с подкрепата на Фондация „Америка за България“.
Автор: Лариса Тодорова, начален учител в 202 ОУ „Христо Ботев“, с. Долни Пасарел