Проект "Господари на "бисерите" - Мария Найденова, СОУ „Тодор Кирков”, град Ловеч

Резюме

Настоящият материал представя  проект на ученици от 2”а” клас  с ръководител Мария Найденова, осъществен през учебната 2013-2014 година в СОУ „Тодор Кирков” в град Ловеч.

Работата е свързана със събиране и обработка на забавни  изрази, известни като  ученически „бисери”.  Целта е да се обърне внимание на учениците  върху точната  употреба на думи и изрази; на необходимостта от обмислен отговор; откриване и поправка на неподходящата дума и реплика;  контрол на собствената  устна и писмена реч и проява на бдителност и критичност към речта на околните; безболезнено  приемане на критика, отделяне на грешката от себе си и неотъждествявайки се с нея; утвърждаване на чувството, че са добре дошли в този свят, а не негово клеймо и позор; развиване на креативно мислене, чувство за хумор и благородни взаимоотношения.

Възникналите „бисери” са записани и оформени в колажи, подсилващи комичния ефект;  колажите са изложени  в табла; разработени са скечове; изготвени са костюми;  скечовете са обединени в шоу, представено пред публика.

Резултатите надхвърлят очакванията. Освен достигнатите цели класът постигна  впечатляващо единство,  нов стил на работа в атмосфера на доверие, осмисли се свободното време чрез творчески дейности.

Идеята за проект „Господари на „бисерите” възниква постепенно, когато поемам новия си първи клас през 2013г. От години записвам детски остроумия, весели двусмислици и смешни фрази. Знам, че го правят и много колеги. Забелязвам, че пристигащите през последните години деца в училище са с много по-бедни житейски представи, изключително ограничен битов опит и неспособност за качествено общуване помежду си. Това са деца на все по-заети родители, които след работа релаксират в интернет и пред телевизора вместо да опознават собствените си деца и да се наслаждават на тяхното детство. Оставени сами на себе си и на технологиите като възпитател, децата ни днес са странно съчетание от неумение да си вържат обувките и умелата употреба на модерна техника. Затрудняват се да разкажат случка от собствения си живот с думи от ежедневната реч, а използват думи и изрази от света на възрастните, чието значение не могат да обяснят. Ето защо „бисерите”, възникнали от противоречивите детски представи, зачестяват.

Пример от дочут разговор между деца: „- Пък Дядо Коледа не е истински, ами големите купуват подаръците и му ги дават, а той ги спуска през комина на МЕСТОПРЕСТЪПЛЕНИЕТО.” Съгласете се, голяма каша от объркани представи и понятия. А какво да кажем за представата им за време и пространство!?  20 или 30 години като период са също толкова непонятни както и 100.

Не можем да се сърдим на децата, а можем с обич и чувство за хумор да ги поправяме, виждайки в тях собствените си пропуски като родители.

Друга категория „бисери” възникват поради свързване на дума със сходно, но странично за ситуацията, понятие. Много забавно е довършил следната задача ученик: „В един двор има 2 реда по 6 кошера, а в друг – 2 реда по 8 кошера. Задай въпрос към задачата.” „- Колко пчелички общо има?” Възниква асоциация кошер – пчелички и в процеса на мислене върху задачата „пчеличките” „побеждават” „кошера” и детето забравя, че брои кошери, а не пчелички.

Често в потока на речта ни в детското възприятие  „проблясват” отделни думи, които служат за опора при запомняне на подадената информация. При възпроизвеждане на учебния материал думата кристализира в центъра на представите и става погрешен акцент на отговора на ученика, будейки смях. На въпроса: „Кой е написал народните песни?” дете отговаря: „Бабичките. Нали са се събирали на седенки?!” При подаване на учебния материал детето е впечатлено от това, че нашите предци (баби и дядовци) са общували на седенки и са съчинявали и пеели песни и думите „баби” и „седенки” са застанали в центъра на разбирането му за събитията.

Не омаловажавам като причина за пораждане на „бисери” и детската разсеяност, невнимание и факта, че мислено може да са някъде другаде докато работим в час. Има деца,  успешно имитиращи съсредоточеност, докато мислено порят дълбините на океана, да речем. Пример:

 Госпожата:

 -Ако разменим местата на множителите произведението не се променя.  

Ученик:

-Госпожо, в истинския океан има ли сини медузи?

Причините за поява на „бисер” са най-различни. „Бисерите” обясняват сами себе си, когато ги четем. Затова отделям внимание на по-нататъшната си работа върху тях докато достигнат до вид на колаж и скеч.

Асоциацията, която поражда в мен суровият материал, е отправната точка за създаване на картинката. На предложението да разкаже случка от живота на техния род ученик отговаря светкавично: „-Аз играя в междучасието.” Какъв род? Има деца, които в училищна възраст не знаят имената на родителите си. Вселената се върти около тях и колегите знаят, че повечето  упражнения от вида: „Съставете изречение с…” започват с „Аз…” И така, родът отива на заден план; представям си го някъде там, на стара черно-бяла фотография, а нашият герой, светещ като слънце, рита топка (момчето е футболистче в местния детски отбор). Намирам подходящ файл на родова снимка, придавам й чрез художествени програми вида, в който си я представям и добавям на преден план нашата „звезда”. Поставям колажа в рамка, за да придобие вид на стар портрет от стената и пиша текста на смешката. Така въздействието вече е и зрително.

Важен момент в разработването на подавания от децата материал е познаването на тяхната личност, уважение към тях и  техните особености, дарби и слабости. Освен това винаги търся  съгласието им за работа върху „бисера”. За разлика от възрастните децата са много по-склонни да се надсмеят над грешките си. Вместо да се кара госпожата ние ще се посмеем, ще поправим грешката и ще спечелим един „бисер”. Зер, в края на шоуто ще има грамоти за най-плодоносните „бисерни миди”. 

В хода на учебната година  се оформят 1-2 табла с колажи, децата вече активно ми помагат. Родители с чувство за хумор също докладват за домашни смешки. Всички локатори са настроени. Една майка съобщава за дочут разговор между сина й и татко му: „Тате, внимавай какво говориш, че ще те издам на госпожата да ти направи „бисер”.Основната цел е постигната! Децата стават внимателни и прецизни към своята и на околните реч. Никакви компромиси! Или внимавай какво приказваш, или –„бисер”.

През междучасията кипи усилена подготовка на изработените скечове. Всеки знае репликите и на другите деца. Нахлупват шапките, вземат атрибутите за изпълненията си и започват сами да играят. Понякога объркват репликата и ако се установи, че „грешката е вярна” и така става по-интересно, вече използваме новата реплика. Децата активно творят както никога преди. Къде са дразненето и сбиванията? През междучасията колежката отваря вратата на нашата стая и пита: „-Да не са наказани?”.

Общуването е приятно, предразполагащо, сладко като медеца от онези пчелички, които …нали си спомняте?...Впрочем щом е съставена задача, в която се пита колко са пчеличките, тя трябва да бъде решена. Най-лесният начин е пчеличките да бъдат лично преброени, а най-подходящият герой за преброяването е Мечо. Бабата на нашия „счетоводител” жертва старата булана от фотьойлите, за да се превърне тя в мечешка кожа.

Предполага се, че пчеличките няма да позволят без бой да бъдат преброени. Заедно изработваме техните стрелички. Набождаме с тях цялото мече. Призоваваме Доктор Га с престилката и чантата на училищния фелдшер и с изработена от нас перука и човка. Мечо през сълзи разказва как е бъркал с лапичка в кошера да…брои пчеличките…

По подобен начин изработваме 5 скеча и над 40 колажа. Публикуваме колажите във фейсбука на училището. Родители с чувство за хумор се отзовават. Един пример с „бисера”, наречен „Двойка”:

Госпожата:

-Какво ти казаха за оценката от теста вкъщи?

Ученичката:

-Че ще паса овцете с Вълчан.

Една майка коментира под колажа:

-Пък аз моята я пращам с говедата…

  В края на учебната година, когато е събран достатъчно материал, изработвам клип с колажите. Представяме шоуто като уж телевизионно предаване от друга планета. Има водещ – ученик. Той представя всеки следващ скеч, след което на стената се възпроизвежда част от клипа с колажите. Докато върви клипът, децата се подготвят за следващия скеч и така до края. Следват грамоти за най – активните смехотворци. Представяме и сериозните си постижения през учебната година – награди от състезания и конкурси. Публиката – нашите близки и приятели, както и съкварталци, са очаровани. Цялостната идея и всички материали са автентични. За някои колажи са използвани изображения от интернет. Нямам информация да е публикувано подобно творчество и затова не представям използвана литература или друг източник на идеи. Проектът е уникален. Тържеството е заснето на филм с продължителност около 40 минути. „Бисерите” се събират и обработват  и до днес.

Благодарности:

Благодарим на директора на училището, че ни предостави терен за публично представяне.

Благодарим на близките и приятелите ни за оказаната помощ при създаването на костюмите.

Благодарим на непедагогическия  персонал на училището, че ни помогнаха за организиране на пространството за представяне на шоуто.