Диференцираното преподаване - интуитивни и целенасочени решения и опити да изразиш любов и доверието си към всяко дете

Тук ще ви разкажа за някои свои опити да предизвикам, задържа и развия интереса на различни групи ученици с различни нагласи към училището и ученето. Защото съм сигурна, че всички присъстващи тук знаят: всяко дете в класната стая (и извън нея, разбира се) е един много ценен човек, дошъл на Земята със своя, различна от другите задача. Ценни са не само постиженията на отличниците в състезания, олимпиади, конкурси и национални изпити. Ценна е и тихата радост от пробудения интерес, от напредъка, от любовта на ученика, който седи на последния чин, и чието име най-често се споменава само за да му се направи забележка.

Опитът ми от десетилетия подготовка за изпити и външно оценяване показва, че една част от учениците  не четат текста, чрез който се проверява функционалната им грамотност. Във всеки клас има нелишени от способност за аналитично мислене, но неприучени да четат самостоятелно момчета и момичета. Затова още в началото на учебната година проведох експеримент, предизвикващ емоционалната съпричастност на децата към текста. Исках да постигна - чрез системна работа по този начин -  инцидентните случаи на засилен интерес да прераснат в устойчиви навици и в потребност от четене с разбиране.

В един от първите часове по български език проведохме беседа, по време на която седмокласниците потвърдиха наблюденията ми, че ако задачите, оценяващи техните знания, се основават на текст, който е близък до интересите и съответстващ на възрастовите им особености, биха се справили много по-добре. В края на урока поставих задача да ми предложат текстове, които са любопитни за тях. Следващите часове почти всяко дете с желание четеше избраното, а останалите с интерес слушаха. Повечето текстове бяха с предпочитания към причудливото, страховитото, мистичното. В този час спечелих децата и за следващите стъпки от проекта – да изберат един от текстовете, въз основа на който всеки клас да състави тестови задачи за другия и да премерят силите си на специално състезание.

Снимка: Марта Радева,  I ОУ „Христо Смирненски“, гр. Провадия

Седмокласниците и от двата класа приеха тази идея като своя кауза и предложиха да гласуват за най-интересния текст, чрез който да проверят знанията на съучениците си. След оспорвано гласуване едната паралелка избра текста на Пламен, посветен на Суеверието „Петък 13“. В другата паралелка победи избраната от Веско съпоставка между оригиналите на популярни приказки и вариантите на Disney. С моя помощ – и при пълна секретност – изготвихме таблици по избраните текстове, които да ги превърнат в смесени. После и с двата класа направихме тайни групи за чат в мрежата. Там именно качихме текстовете и съответните таблици: със задачата всеки да се опита да измисли въпроси по тях (с фиксирани и с отворени отговори).  При съставянето на въпросите заложихме на интуицията на децата и на небогатия опит на всяко тях с тестовите въпроси по формата на външното оценяване, каквито решаваме още от пети клас. Така че подходът ми беше по-скоро индуктивен, отколкото дедуктивен.

Разбира се, голяма част от предложените от децата въпроси се нуждаеха от значителна редакция. Но всички участваха – по свой избор, в подготовката на състезанието по четене с разбиране.

Когато тестовете бяха готови, класовете сформираха два отбора, избраха капитани и толкова се вълнуваха в деня на самото състезание, че дори не си отидоха за обяд. Последният учебен час приключи в 13:10, състезанието беше обявено за 14: 30. Бях изненадана от вълнението на децата, от желанието им да представят по най-добрия начин себе си и своите класове. Помолиха да им предоставим по една класна стая, където около час и половина си преговаряха наученото, макар да нямаха представа от теста на другия клас, който трябваше да решават.

В началото на състезанието децата се запознаха с регламента. Тричленно жури от колеги оценяваше отговорите, след като изслушваше мнението и на отбора, създал теста. Право на отговор  имаше и публиката. Задачите се появяваха на голям екран срещу състезателите и публиката, но отделни екземпляри бяха раздадени и на всеки един от отборите. Под ръководството на капитаните децата бързо си разпределиха задачите така, че всеки да бъде полезен. Чувахме, че тихичко обсъждат по-сложните въпроси, като всеки изказва мнението си, а капитанът и един от членовете на отбора координират отговорите, отсяват рационалното и дават думата на онзи, който най-добре ще представи отговора.

Състезанието беше доста оспорвано. От 40 възможни точки единият от отборите получи 34, а другият  - 32. Липсваха грешки на въпросите, проверяващи функционалната грамотност.

Някой може да попита каква е ползата от интереса и състезателния хъс на децата в тази инициатива, след като те невинаги ще бъдат препитвани с текстове по свой вкус, нито пък животът ще им предлага подобен щадящ избор. Мисля, че в началото на учебната година поставихме начало на внимателното вглеждане и максимално „извличане“ на информация от всеки текст, който след това седмокласниците трябваше да прочетат. Участвайки – като състезатели или като публика – в оспорвания, интересен двубой, повечето деца разбраха, че четенето е нещо ценно, свързано с популярност, престиж и смисъл. Интересът и вниманието в часовете ми през последвалите близо шест месеца, изминали оттогава, потвърди това. Затвърди се и доверието помежду ни.

Разбира се, подобно състезание не е магическа пръчица, с която всички проблеми, свързани с четенето и грамотността, да бъдат разрешени.  Ето защо в часовете си както със седми, така и с пети клас се опитвам да прилагам различни методи, с които да мотивирам децата да научат повече и да повярват в собствените си възможности. За ония, които не обичат да пишат, но обичат да рисуват, илюстрациите към изучаваните произведения често се превръщат в мост към вникването в смисъла. Затова често поставям като допълнителна, съпътстваща задача (в часовете или за домашно) рисунка, свързана с текста. Почти винаги давам възможност за избор  дали да се пише съчинение за домашно, или не; каква да бъде темата.

Самата аз често правя схематични рисунки на дъската, за да улесня разбирането на абстрактни понятия от ония деца, при които преобладава образното мислене.

Снимки: Марта Радева, учител по БЕЛ,  I ОУ „Христо Смирненски“, гр. Провадия

Решенията, които през тази учебна година вземам, и експериментите, които правя, не са встрани от цялостната ми стратегия за обучение, според която учениците и учителят взаимно се учат, изслушват и полагат максимални усилия, за да се разберат и да си сътрудничат. В основата на взаимоотношенията им са осъзнатият избор, уважението, любовта, добронамереността един към друг. А книгата на американската педагожка Каръл Ан Томлинсън "Диференцирано преподаване в академично разнородни класни стаи" ми помогна да систематизирам и усъвършенствам подхода си към своите ученици, така че всеки един от тях да се чувства специален и обичан в моите часове, да ми се довери и да повярва в своите възможности.