"Научи се да даряваш" – как учениците стават вдъхновени доброволци

Facebook icon
Twitter icon
Google icon
e-mail icon
08/07/2019 - 09:30

 

Как децата развиват своята емпатия и отговорност към обществото като участват в конкретни уроци и проекти и стават активни дарители – на време, на внимание, на вещи, на стоки от първа необходимост. Лилия Рачева, старши учител в ОУ „Н. Й. Вапцаров“, гр. Казанлък, сподели своя опит на Национална конференция „Приобщаващи образователни практики в училище и детската градина“ 2019. Практиката е приложена в начален етап, но програмата е разработена за ученици от 1 до 12 клас и е достъпна на безплатна платформа „Научи се да даряваш“. Още практики, четете в рубриката: Конференция Практики 2019.

 

Работя в ОУ „Н. Й. Вапцаров“  в гр. Казанлък. Учениците в класа ми - 4“б“ - са отворени към света, търсещи, любознателни и смели. Тези техни качества предопределиха пътя, по който поехме заедно – да учим, за да знаем, да знаем, за да можем.

Не съм учител, избиран от родители и деца. Случайност е, че станах класен ръководител точно на тях. Част от учениците дойдоха две години по-късно при мен, но това само ме мотивира да работя още повече, за да станем екип, с който сега съм изключително горда. Горди са и родителите им, които са нашата опора и подкрепа.

Винаги търся новото, различното в обучението, което ще помогне на децата ми да станат и добри хора. Работя за това всеки един ден от мига, в който ми ги повериха. Защото колкото и знаещ да си, нужно е, на първо място, да си добър човек. Това трудно се осъществява в училище. То не може да се случи, ако се разчита на учебниците или на плана за час на класа – не вдъхновяват и не мотивират. Нужно е постоянство и наистина да се отдадеш на тази идея с цялото си сърце. Това го осъзнавам сега, а изминаха почти четири години, откакто поех малките ръчички и обещах да дам всичко от себе си. Старая се всеки ден, всеки час, в които сме заедно.

За да изградя добри хора, ми беше нужна подкрепа от родителите. Получих я – от всички! С това се гордея най-много, защото е изключително трудно да получиш такова безрезервно доверие.

Началото

Нашата добротворческа история започна в първи клас. Говорихме с децата за доброто във всеки един момент – те го рисуваха и обсъждахме. Търсехме примери за подражание.  Във втори клас поставихме началото на дарителството, а то продължава и към момента. В трети клас им предложих нов начин на обучение, основан на дизайн мисленето. Така на практика те прилагаха всичко, което сме говорили от първи клас, а именно – как да работят заедно като добри приятели в екип, да откликват на нуждите и да разпределят работата според възможностите си вътре в екипа, да уважават труда на другия.

Снимка: Лилия Рачева, ОУ „Н. Й. Вапцаров“, гр. Казанлък

За „Научи се да даряваш“

Търсейки нови предизвикателства, като естествено продължение на досегашната ми работа, открих програмата на Български дарителски форум – „Научи се да даряваш“. Разглеждайки сайта, разбрах, че това ще даде на децата неповторим опит в социалното общуване, общуване с нови хора, с представители на различни организации, общуване с доброволци, оказване на помощ на хора в нужда или как бихме могли от дарители да станем истински доброволци, за да даряваме все повече труд и време, да помагаме и осмислим дните си с безценен опит.

Изминахме дълъг път с „Научи се да даряваш“, изпълнен със силни емоции – изпитахме съчувствие, изпитахме радост, почувствахме болката на възрастни хора, научихме се да откликваме на зова за помощ на деца. Почувствахме се полезни.

За да работя по „Научи се да даряваш“, кандидатствах, одобриха ме и ме обучиха. Моя колега реши също да работи с нейния клас по тази програма. Част от уроците ги проведохме заедно. За децата това е голямо приключение, но за мен е удовлетворение, защото училището трябва да дава не само академични знания, но и да се стреми да възпитава у децата човечност, за която днес рядко се говори, а е силно необходима.

Основната цел на програмата е развиване на културата и средата за споделяне и даряване, чрез формиране на знания за личностно развитие и емпатия и в частност за дарителството и придобиване на опит в реализиране на дарителски инициативи сред учениците. Децата трябва да се образоват в основните правила и принципи на активното гражданство и в грижата за другия, която е основата на филантропията.

Резултати и дейности

Цялата работа, която свършихме заедно, направи учениците социално отговорни. Създадохме свои правила, които твърдо се спазват, защото децата знаят значението и смисъла от тях. Това послание предадохме на други, по-малки деца от подготвителна група на ДГ. Разликата във възрастта не попречи, а в този случай помогна, на малчуганите да ни се доверят и да работят без притеснение с моите ученици. Те представиха техните, а ние – нашите правила. Заедно създадохме огромна обща картина, на която правилата са нарисувани така, както са ги разбрали. Шестгодишните деца научиха, че правилата в училище също толкова лесно се спазват, колкото и в детската градина.

Част от работата по „Научи се да даряваш“ беше запознанството ни с възрастни хора от дом за стари хора в нашия град. Имаше и сълзи, и радост на срещите между поколенията. Накарахме възрастните да си спомнят своето детство, да споделят моменти от него с нас. Изработихме специални кутии за техните спомени. Проведохме интервюта с тях по екипи и съставихме книга „Жива история“ с техните биографии. Отделихме им време да поиграем заедно с настолни игри. Те пък ни изненадаха при следващо посещение с много интересна викторина. Всеки възрастен беше приготвил на децата от неговия екип малък и много мил подарък според възможностите си. Да видиш деца, които притискат ябълка, изплетена кошничка, вафла, сувенирче до гърдите си като съкровище, е безценно, защото те получават всичко, което пожелаят. Част от семействата на децата продължиха делото на учениците и започнаха да се срещат с бабата или дядото, с които детето работи при посещенията.

Програмата „Научи се да даряваш“ подари на децата безценни контакти. Запознаха се с доброволци от Испания и Чехия. Научиха как се става доброволец в Европа, научиха за най-интересните забележителности в родните им градове, упражниха дори английския си, защото на срещата ни, това беше езикът, на който общувахме с помощта на преводач.

Запознаха се с представители на друга благотворителна организация в града ни. Разбира се, в дейността ѝ пряко, децата не можеха да участват, но изразиха ясно желанието си пред нейния президент да помагат, настояха да бъдат включени в техни дейности. Представителите, които бяха на срещата, обещаха, че ще помислят и ще опитат да изпълнят желанието на учениците. Впечатлени от тяхната дейност, наистина ги поканиха да участват в нейно събитие, посветено на набиране на средства за инвитро процедури за семейства с репродуктивни проблеми. Поръчаха ни да изработим мартеници, които да бъдат продадени на събитието и сумата от тях ще бъде добавена към останалите дарения. Децата бяха запознати подробно с цялата информация за това събитие и с голямо удоволствие се заеха с изработването. Включиха се и родители. Тук огромна помощ и подкрепа ми оказа колегата, с която работим в екип – Росица Милева.

Последната ни дейност към момента по „Научи се да даряваш“ организирахме благотворителна акция в нашето училище. Не очаквах да се справим перфектно – все пак ни е за първи път и самата аз бях доста скептична относно резултата. Разучавахме дълго време основните стъпки за разработването на такъв проект. Четохме, гледахме видеа, съставяхме примерни проекти на хартия и дойде ред на истинския. Искахме силно да го направим и да успеем. Най-напред проучихме има ли семейство в нужда. Информация за това ни даде Мария Гинева, наш истински приятел и директор на Сдружение „Бъдеще за децата“ в Казанлък. Вече бяхме участвали в благотворителна акция на Сдружението и тя веднага ни предложи семейство, на което можем да помогнем.

Снимка: Лилия Рачева, ОУ „Н. Й. Вапцаров“, гр. Казанлък

Стъпка по стъпка описахме проекта. Работата беше разпределена по екипи. Всеки екип много отговорно се зае с поставените му задачи: информирахме директора на училището и той прие присърце нашата идея, измислихме плакат, избрахме лого и име на кампанията, съставихме и разпечатахме писма до всеки клас в училището ни с подробна информация за предстоящото събитие, предадохме писмата на колегите в часа на класа им, събирахме и складирахме даренията от храни, дрехи и играчки. Натоварихме един бус и един лек автомобил с всичко, което беше събрано, и ги изпратихме в Сдружението, където социалните работници веднага започнаха да ги раздават на нуждаещите се.

А тръгнахме с идеята да помогнем само на едно деветгодишно момиченце, за което се грижи възрастната му баба. След първия ден на акцията се оказа, че и семейство с три деца има спешна нужда от храна, дрехи и играчки. Разпространихме устно информацията. Всяка нова информация нашият директор отразяваше и на страницата на училището ни във фейсбук. Това доведе при нас дарители /изпратихме ги директно в Сдружението/, които дадоха големи суми за посрещане нуждите на тези семейства от друго естество.

Нашата инициатива се оказа успешна. Тя продължи, от разработването до предаването на даренията – три седмици. Включиха се всички класове, учители, приятели на нашите съученици и родители. Децата се вълнуваха през цялото време. Все си казваха: „Дано да помогнем!“ И успяха. Помогнаха на семейството на деветгодишното момиченце, на семейството с трите момчета; на семейство с четири деца; на две самотни майки с болни дечица; на самотна жена с онкологично заболяване; на възрастна жена със син с умствена изостаналост; на самотна жена, която се издържа, ровейки по контейнерите; на обитателите в защитено жилище в с. Овощник; на децата в училището в село Кънчево. Помогнаха с менторството на „Научи се да даряваш“.

Благодарение на „Научи се да даряваш“ открих един нов свят – света на милосърдието и благотворителността в нашия град. До момента не знаех и една десета от това, което се случва под знака на благотворителността.

Какво научих за децата? Видях ги от друг ъгъл и това, което видях, ме прави горда и удовлетворена. Пред очите ми осъзнато се прави добро от десет-единадесетгодишни деца и техните семейства. Наблюдавам ги отстрани и знам, че съм си свършила добре работата – добри хора са. На тях може да се разчита, те са бъдещето, което ние, сегашните възрастни, чакаме.

Лилия Рачева, старши учител в ОУ „Н. Й. Вапцаров“, гр. Казанлък

Ако ви е харесала тази статия, запишете се за нашия бюлетин

"Научи се да даряваш" – как учениците стават вдъхновени доброволци | Приобщи се! Виртуален център за приобщаващо образование.

Грешка

The website encountered an unexpected error. Please try again later.