"Приобщеният учител е приобщаващ учител." Интервю с Даниела Николова, директор на ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Ботевград
Как се изгражда приобщаваща училищна среда споделят учители, директори и специалисти от училища-партньори в Програмата "Едно училище за всички".
Даниела Николова е директор на ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Ботевград. Има магистърска степен по История от СУ „Св. Климент Охридски“. Начело на училището е от самото му създаване през 2008 г.
Моля, представете кратко Вашето училище:
В ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ се обучават 316 деца, разпределени в 15 паралелки от I до VII клас. Нашето училище е най-новото в България, открито преди 8 години и половина – на 15.04.2008 г. Тогава стартирахме с 42 ученика в три паралелки. Педагогическият колектив се състои от 28 човека – директор, заместник-директор, педагогически съветник и 25 учители. Целият екип е отворен и има желание за работа по различни проекти, насочени към извънкласни занимания, към подобряване на учебно-възпитателния процес и условията на работа и учене в училището.
Какво Ви мотивира да участвате в Програма „Едно училище за всички“?
Днес училището поставя нови задачи, които да отговарят на предизвикателствата на новото време и на потребностите на съвременните деца. Нашата цел е да дадем качествено образование на всяко дете, така че то да развие своя потенциал и да се чувства прието, уважено и ценено в училище.
Ние знаем, че осъществяването на тази цел е възможна, ако всички в училищната общност променят посоката на мислене, притежават нужните знания и умения за качествена и ефективна работа и имат мотивация да прилагат всичко това на практика. Нарастващата необходимост от знания и умения за предоставяне на адекватна подкрепа на децата със СОП и СОТ ни накара да участваме в Програмата „Едно училище за всички“. Когато човек започва нещо толкова значимо и силно желае промяна, търси най-точния партньор. Ние го открихме в лицето на ЦПО.
Какво очаквахте от Програмата когато започна нашето партньорство?
Ние очаквахме:
- Разбиране и подкрепа от екипа на ЦПО за въвеждане на приобщаващото образование в училище;
- Методика за ранно идентифициране на деца с обучителни трудности и как най- разумно да подходим към родителите им;
- Актуални стратегии, техники и интерактивни методи на преподаване, с които да постигнем резултати в работата си с деца с дислексия, диспраксия, хиперактивност с дефицит на внимание, аутизъм и т.н.;
- Екипът на ЦПО да ни научи как да работим с тези деца по възможно най-бърз и лесен начин, т.е. всичко да ни се даде наготово.
Приобщаването е процес – понякога труден и бавен, но винаги търпи развитие.
Кои са най-сериозните предизвикателства пред изграждането на приобщаваща училищна среда, според Вас?
За нас най-сериозните предизвикателства са:
- Възможността да влезем всички в една класна стая;
- Да преосмислим атмосферата и отношенията в училище;
- Да включим всички деца в учебния процес, като съобразим учебната програма с техните силни и слаби страни, стил на учене и т.н.
Как се промени представата Ви за приобщаващото образование и училище след като започнахте работа с Модела?
Без да знаем характеристиките на приобщаващото образование ние мислехме, че в Програмата „Едно училище за всички“ ще става дума само за деца със СОП и СОТ. Истината е, че приобщаването не се отнася само до обучение на деца с увреждания, то се отнася до качествени условия за обучение на всички деца. Всички ученици в едно училище, заедно с учителите и непедагогическия персонал принадлежат към една училищна общност, в която има равнопоставеност, толерантност, уважение и доверие.
Коя е най-значимата промяна за Вашето училище от началото на работата Ви по Програма „Едно училище за всички“?
Най-значимата промяна е у нас – педагогическият състав. Приобщеният учител е приобщаващ учител.
Натрупаните знания и умения от проведените обучения, споделянето на добри практики с колегите и подкрепата, която ЦПО ни оказа при изработването на важни за учебно- възпитателния процес карти, въпросници, процедура за докладване при инцидент и т .н. направиха нашия педагогически екип уверен, спокоен и широко скроен.
Позитивната атмосфера в класната стая, преодоляването на негативните ситуации и провокативното поведение, ангажирането на учениците, като активни участници в процеса на учене, насърчаване родителите да поемат отговорност в изграждането на класната общност и въвличането им в класната общност и въвличането им в осъществяване на училищни инициативи са част от нещата, които се случват в училище.
А коя беше най-трудната промяна и как успяхте да я реализирате?
Най-трудно се променя мирогледът на един човек, но затова пък най-трайно. Пътят към промяна на философията минава през доверие и разбиране между хората. Когато човек върши работата си съвестно и професионално, хората го оценяват и му вярват. Разбира се има и такива, които са негативни. Тях трудно ще ги променим, а може би не е възможно да се случи това, защото те самите не желаят. Но да говорим за другите, които приеха различието и искат да помагат, подкрепят и учат децата как да живеят заедно.
Какво е най-ценното и най-полезното, което научихте в процеса на работата си с Модела и ЦПО?
Целенасочените усилия на училищния екип, положени в работата по приоритети, станаха наша линия на поведение. Ние имаме и използваме инструменти за идентифициране на деца със СОТ, знаем как и с какво да планираме работата с всяко дете, осигуряваме безопасна и сигурна учебна среда, изработихме процедура за докладване при инцидент, работим в сътрудничество с родителите… Това ни носи удовлетворение и вдъхновение за нови успехи.
Бихте ли препоръчали на други училища от страната да се включат във втора фаза на Програма „Едно училище за всички“ и защо?
Безспорно - Да, защото:
- Това ще промени техния светоглед. Ще виждат щастливи деца, които учат и живеят заедно в обичаното от тях и родителите им място;
- Ще им бъде оказвана постоянна подкрепа от екипа на ЦПО;
- Ще бъдат удовлетворени от факта, че могат да окажат адекватна и пълноценна подкрепа на децата и родителите, такава каквато подобава на професионалист;
- Ще имат възможност непрекъснато да „ сверяват часовника си“ с колеги от училища, да се учат от другите и да предавате опита си.