Приобщаващото образование и подготовката на учителите - Резултати от непредставително онлайн проучване на мнението на учителите
Въпреки, че пътят към успешен процес на приобщаващо образование минава през преместване на центъра на приобщаващото образование в училище, през овластяване на училищното лидерство, през превръщането на училището в общност от професионалисти, които имат знанията, и уменията да бъдат полезни на децата, които работят в отношение на доверие, в екип и с участието на родителите, влизането в сила на ЗПУО и на Наредбата за приобщаващо образование показаха, че промяната на установените практики и за въвеждане на приобщаващото образование ще се случва по-скоро трудно и ще среща съпротива. Причините за това, освен нагласите[1], са и нуждата от преструктуриране на институциите в системата на образованието, недостигът на специалисти, но също така и недостатъчната подготовка на учителите в областта на приобщаващото образование, както като принципи и философия, така и като педагогически практики в класната стая и като организация на процесите в училището.
Към момента на влизане в сила на ЗПУО, подготовката на бъдещите педагогически специалисти от страна на университетите, както и на действащите педагози, чрез програмите за следдипломна квалификация и обучения почти не включват теми от приобщаващото образование; ако има такива, те са преди всичко в сферата на специалната педагогика.
Едва новата Наредба за държавните изисквания за придобиване на професионална квалификация „учител", предвижда минимум от 15 академични часа, посветени на приобщаващото образование като задължителна подготовка за бъдещите учители[2]. Хорариум, който е крайно недостатъчен, за да покрие целия спектър от принципи, философия и подходи на приобщаващото образование.
Изследванията показват, че увереността на учителя в неговия капацитет, като преподавател, определя нагласата му към приобщаващото образование, нагласата, пък определя неговото поведение към приобщаващото образование и успеха му при работата с децата с различия[3].
Във връзка с направените значителни промени в средното образование, които касаят пряко, както квалификацията на работещите в момента педагогически специалисти, така и подготовката на бъдещи такива, Център за приобщаващо образование направи кратко, непредставително, онлайн проучване на мнението на учителите за тяхната готовност да посрещнат и подкрепят различието в класната стая.
От онлайн проучването на мнението на учителите се налага мнението, че значителна част от учителите, поне 50% от тях, оценяват във висока и в много висока степен своята подготовка в рамката от знания, умения и нагласи на приобщаващия учител на Европейската агенция по приобщаващо образование и специални образователни потребности. Въпреки това, те смятат, че са придобили тези знания и умения преди всичко посредством своя професионален опит, а не чрез подготовката си в университет или в квалификации и обучения.
Тъй като следването в университета е ограничен етап от развитието на професионалиста-педагог, от изследването е видно колко голямо е значението на всичко онова, което учителят трупа като опит по-късно в практиката си.
[1] Резултати от национално представително проучване сред учителите от 1. до 8. клас за нагласите им към приобщаващото образование, проведено през 2015 г. от Център за приобщаващо образование: една трета от учителите категорично подкрепят приобщаващото образование (32,5 %), други 32,5% го подкрепят отчасти, а 22% заемат междинна позиция, 13% от учителите отхвърлят приобщаващото образование, http://priobshti.se/sites/default/files/uploads/report_national_survey_a...
[2] Наредба за държавните изисквания за придобиване на професионална квалификация „учител", http://mon.bg/?go=page&pageId=7&subpageId=57
[3] Nadine Randoll, Teachers'-Attitudes Towards Inclusion as Linked to Teachers' Sense of Efficacy, Department of education, Concordia University, Quebec, Canada, 2008
Снимка: Pixabay.com
Център за приобщаващо образование