Училищна медиация или как можем да не си удряме главата във всяко стъпало

„Ето мечето Едуард слиза по стълбите… бум… бум… бум… с главата надолу зад Кристофър Робин. Това е единственият начин за слизане по стълба, доколкото му е известно. Понякога му се струва, че сигурно има и друг начин — само да можеше за минутка поне да не си чука главата о всяко стъпало, а да помисли малко. Тогава пък му се струва, че няма! Но както и да е, ето го вече долу, готово да ви бъде представено: Мечо Пух!“

По същия начин все повече директори, учители и родители поглеждат към училищната медиация и се питата може ли училищната медиация да решава конфликти, да създава спокойна и градивна атмосфера в училище. Ние, от Центъра за приобщаващо образование, смятаме училищната медиация за един от най-щадящите и умни начини да излезем от трудните ситуации в училище. За да видим как с помощта на медиация, се изгражда приобщаваща училищна среда, разговаряме с един от пионерите в училищната медиация, практик, обучител и ментор – медиатора Катина Клявкова.

Приобщи.се: Какво е медиация?

КК: Спогодяване между спорещи.

Прагматичен и мирен начин да се получи заветното: всички доволни.

Случва се чрез една или повече срещи в равностойна среда, с подкрепата на неутрален специалист*. (*официално регирстиран в Единния Регистър на Медиаторите).

Какво не е? Не е посредничество в смисъла на другите български граждански закони (затова и има специален Закон за медиацията), не е психотерапевтична консултация, не е и адвокатски преговори.

В корена на думата, според мен неслучайно стоят „мед“ и „медиа“ (среда) – защото в медиацията извличаме скритите блага от златната среда.

Какво е училищна медиация (УМ)?

УМ е лесен за ползване инструмент на образованието, което е демократично и приобщаващо.

Тя цели да подкрепи учебната среда в случай на нажежености, неразбирателства и конфликти между ученици, учители, родители - да погледнат от различна перспектива и да получат спокойна яснота за себе си и за взаимоотношенията си, като насърчи разрешаване на споровете по конструктивен начин.

И с това да вдъхнови и допринесе за мотивацията им в учебния процес, за осъзнаване на правилата на работа, за душевното им здраве и за тяхната лична удовлетвореност, че сами намират решение на проблемите.

И добавената й стойност: да изгради култура на общуване и миротворчество в общността им – с приветстване на различията, с равностоен диалог, личен пример и предаване нататък.

Къде по света се използва най-успешно училищната медиация?

Може би, в САЩ и във Финландия, а също във Франция и Англия.

В Европа е развита в: Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Холандия, Чехия, Швейцария и Швеция. (*повече тук: http://mediationtea.com/mediation-what-is-this/school-mediation-peer-mediation/ )

Интересно е, че в малка част от споменатите държави, въпросите, свързани с училищната медиация са регламентирани със законови разпоредби, а в повечето от тях, тя се ползва като добра практика - доказано работеща и предаваща се от училище на училище.

В Демократичното училище на Яков Хехт в Израел има медиаторен комитет, който действа постоянно като важна част от училищната структура и учебния процес.

Има ли училищна медиация в България?

Да. Още не повсеместно, но все повече.

Законът за предучилищно и училищно образование и Стандартите по прилагането му, изрично насърчават ползването на ненасилствени и толерантни към различността подходи като медиацията, с цел качествено и трайно справяне с конфликтни ситуации и агресивно поведение.

http://mediationtea.com/news/school-mediation-in-bulgaria/

Защо никой не разказва за успешно разрешените случаи чрез медиация в училище?

Защото никой не е обявил публични награди за това. :)

И поради инерцията на т.нар. „бюрократско мислене“ - ако нещо не е пряко разпоредено от висшестоящия, дори да не е забранено, дори да е насърчено, някои се страхуват да бъдат проактивни, за да не сгрешат и да си загубят мястото. А при други има страх да си „покажат кирливите ризи“, въпреки, че сами са ги излъскали до блясък. Вероятно има и други „защото“ – от мислене, че една птичка пролет не прави, от апатия. Или по същата причина, поради която някои не гласуват.

Но има надежда, защото хора, които са участвали в медиация започват да се хвалят с това. Избират да виждат себе си чрез развитието, а не чрез грешките си.

Например, с учениците от едно столично училище, в което провеждаме медиации, си говорим, че „за жалост техните приятели от други училища не могат да усетят колко готин инструмент е медиацията, защото училищните им ръководства просто не я осигуряват“. И тъкмо се ентусиазираха да разкажат за конкретни случаи по телевизията – и учителите и родителите им казаха, че не са съгласни. Но лудо-младо винаги търси начини да отправи своя призив – с рисувани листовки за медиацията до учителите и родителите от района, за да насърчат участвалите в медиация да разказват и така информацията да стига до повече хора: „Не крий, че си човек. Опитай човешки. И сподели, че си успял!“

(*Едно от предимствата на медиацията е, че тя е поверителна. Затова медиаторът трябва да е много внимателен, когато разказва, обикновено без детайли, за даден случай и го прави само с изричното съгласие на страните.)

При какъв тип конфликти в училище е подходяща училищната медиация?

При всякакви. Стига и двете страни да искат да опитат с нея. Тя е цивилизованият и свободен начин да спориш и да се споразумяваш.

Може ли медиацията да е от помощ при прояви на агресия в училище?

Може. Особено като профилактика, като мярка при непълнолетни или на по-ранен етап от агресивни сблъсъци. Нужна е будност, за да се реагира навреме.

Ако се е стигнало до извършване на престъпление (като тежка телесна повреда или убийство), тя не може да замести предвидения от закона наказателен ред. По време на наказателното дело, медиацията пак може да е полезна за емоционално, морално и материално обезщетяване между т. нар. извършители и жертви на престъпление, но чрез Възстановителното правосъдие, за което скоро ще има предвидени в закона някои специфични правила. (*за повече: проф. д-р Добринка Чанкова)

Кой може да бъде училищен медиатор в България?

Спред Закона за медаицията: „всяко дееспособно лице, което не е осъждано за престъпления от общ характер; завършило е успешно курс на обучение за медиатор; не е лишено от право да упражнява професия или дейност; има разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, ако лицето е чужд гражданин; и e вписано в Единния регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.“

Може да е външно лице с всякаква професия.

Може да е ученик, учител, училищен психолог, директор, стига да е неутрален в конкретния случай.

Дори наскоро директорката на едно СОУ бе споделила, че е много доволна как успява да приложи уменията от изкараното обучение по медиация. Само в случаи с колегите й не се получава, разбираемо защо - йерархичната обвързаност пречи на неутралността и доверието за нея. В такива случаи е по-леко и по-успешно да се покани външен за училището медиатор.

Кой се обръща към медиатор/ медиаторите?

За стартиране на процедурата по училищна медиация основна роля играе ръководството на училището и настоятелството на родителите.

У нас обикновено го прави по-зрялата и здравомислеща страна. Понякога родителите, понякога директора и училищния психолог.

Дори ми се е случвало двете страни (учител - ученик, ученик - ученик) да ме потърсят едновременно – ей така, продължавайки да си викат един на друг, но с еднакво желание и доверие да споделят с мен, в медената среда.

Как се избира медиатор?

Добре е да се направи справка в Единния регистър на медиаторите, където задължително е вписан всеки отговорен медиатор и да се потърси такъв с опит в училищната медиация. И, разбира се чрез лична препоръка от някой доволен и с проверка в google и лице в лице по интуиция, дали му имате доверие.

Веднъж ми се случи една от страните да ме предложи за медиатор понеже е чувала за работата ми, а другата да откаже, за да се наложи в този момент, без ясна причина и без да ме провери и познава. В такъв случай, имайте предвид, че това може да показва неготовност и нежелание за участие в медиация, скрито зад привиден аргумент. По-важното е, че има ли и най-малкото подозрение и недоверие у някоя от страните, дори по чисто интуитивна причина, аз отказвам да поема задачата на медиатор – това е напълно доброволна процедура и само така от нея може да има истински добри резултати.

Колко дълго продължава разрешаването на спора чрез медиация?

Най-често една среща от три-четири часа. В заплетени ситуации са нужни около четири срещи. Колко продължава, решават самите страни.

А доколко е трайно решението?

Колкото съзнателният, свободен избор.

Тук някои може да кажат – да, ама този на децата или на особняците възрастни може да е много изменчив. Моите наблюдения показват, че в 90% от случаите, страните спазват договореното в медиация, защото е доброволно.

Т.е. трае повече от политиката на наказването и съденето. (*И на практика повече от съдебното решение, което първо е обжалваемо (на три инстанции), а второ е начало на безкрайна война с несигурен изход.)

Могат ли да ме задължат да участвам в медиация?

Не. Ако те задължат – знай, че не е медиация.

Медиацията е изцяло доброволна – от началото до края и във всеки един момент можеш да станеш и да си излезеш. След това, ако искаш можеш да влезеш и да продължите.

Важно е да знаеш, че, ако някой, представил се за медиатор, се опита да те притисне с „бухалкова медиация“, това би било пряко нарушение на закона (ЗМ). В такъв случай те моля веднага да подадеш сигнал в Етичната комисия на НАМ (Национална асоциация на медиаторите).

Кой поема разходите при медиация?

Този, който иска тя да се случи. В училищата в Европа и по света има практика да се предвиждат средства от училищния бюджет за подобряване на учебната среда и климат. И се използват част от тях. Това е напълно приложимо и в България сега. Още повече, че таксата е достъпна.

При другите видове медиация, по правило двете страни поемат разходите по равно. Смята се, че това гарантира ангажираността им с процеса. Но те свободно могат да уговорят друго. Често например, по-осигурената материално страна заплаща и така заявява добрата си воля, а другата страна дава нещо друго, равностойно.

Защо да се обърнем към медиатор, вместо да сезираме отговорните органи?

Защото: те често са бавни, ползват неиндивидуален подход, поглеждат на нещата повърхностно, формално и частично. Също така често нямат добра комуникация помежду си и всеки действа само в своите рамки. И накрая: отговорните органи (понякога може да е доста неясно кои са) могат да бъдат включени в медиацията и тя да помогне и на тях за разрешаване – на всички заедно.

С какво помага медиацията на учебния процес?

Тя отваря нов прозорец със свеж въздух за: ясни и отговорно спазвани правила. Емоционална интелигентност на практика. Нови идеи и творчески заряд. Мотивация и сплотяване. Съзнание, че различията са красота. Възпитание в емпатия и естествена толерантност...

Както каза наскоро Теодосий Теодосиев - учителят на златната ни школа по физика в град Казанлък, наречен „съвременния будител“:

само една широко скроена личност, която може да излезе от плоскостта на баналното знание, може да направи големи постижения. Освен това емоционалната култура е много важна. Една изключително трудна логическа задача може да се реши по-лесно, ако човек има емоционалната настройка, ако му е приятно – просто я решава в друго, аха!-състояние.

С какво помага медиацията за приобщаващото образование?

Тя е пряка изява на приобщаващото образование.

Според колегите ми по света и според мен, то е невъзможно без нея като един от инструментите в него – приложим именно в най-деликатните, „бременните“ за развитие, кризисни ситуации.

Разкажете за някой случай от практиката Ви като училищен медиатор, който е задал изцяло нова посока на медиацията?

Имах случай, който започна като дребна свада между две групи ученици. Единият обидил другия, вторият го ударил и враждуват, въвличайки и разделяйки на две цялото училище. Дори масово не влизаха в час. Толкова масово, че не можеха да ги накажат и преместят, а и имаше опасност от ескалация на напрежението.

Оказа се (в медиацията), че в дъното стои уж невъзможна любов, абсолютно както в „Ромео и Жулиета“.

Продължи с включени в диалога на медиацията родители, училищен психолог, приятели, идоли, полицай, социален работник от ДАЗД. И завърши със символичен годеж между влюбените и със съвместно изработени „Златни правила за демократична комуникация в училището“, в синхрон, но и в ясна конкретнизация на Правилника за учебната работа.

Така, от дребна свада може да се роди голямо развитие и сплотяване.