Емпатия и толерантност - Надие Карагьозова

Facebook icon
Twitter icon
Google icon
e-mail icon
12/05/2016 - 17:00
Емпатията и толерантността - контрапукт на агресията и необходимостта от тяхното ранно формиране

 

Педагог съм по образование, работя като секретар на Местна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. Вълнувам се от ролята на съвременния педагог, за това често и пиша на него, който според мен трябва да бъде лидер на промяната и да е вдъхновител за децата. Който трябва да e модератор на позитивната педагогическа среда в детската градина и училището. В града, в който работя (Кубрат) няма центрове за работя с деца. Водена от разбирането, че децата имат нужда от изява и нов тип общуване, в което да се чувстват по-уверени и с по-добро самочувствие създадох Клуб „Емпатия” към местната комисия. Извънучебните дейности вършат чудеса. Използвам в работата си интерактивните методи, защото дават възможност на всеки един ученик или дете да се чувства значим и специален. Една от темите, върху, които инициираме различни дейности е "Емпатията и толерантността". В тази връзка споделям една своя статия.

 

В последните години все по-често се говори за емоционалната култура, емоционалната интелигентност и необходимостта от различни умения за контролиране на емоциите и постигане на емоционален баланс и устойчивост. Изследователите на агресията, препоръчват и признават положителното отражение на толерантността и емпатията, като страни на позитивното социално общуване, сред основните инструменти за снижаване и неутрализиране на  негативните прояви. Нека да ги разгледаме по-подробно.

Толерантността и емпатията са важен фактор за социализацията и успешно интегриране на личността в многообразието. И в тази връзка, една от най-важните задачи, която стои пред семейството и детската градина е - формиране у подрастващото поколение на умения за разбиране и приемане на другия. Също така изграждане на взаимоотношения, които се градят на основата на сътрудничество, взаимно разбиране и готовност за приемане на другите с техните възгледи, привички, нрави, особености с уважение, любов и човещина.

Толерантността представлява ценностно отношение на човек към хората, изразяващо се в признаване, приемане и разбиране на хора от различни култури и проява на търпимост към чуждо мнение, вярвания, поведение, желания, интереси и цели. Или приемане на другите такива, каквито са. 

Формирането на толератност и емпатия представлява ключов фактор за пълноценното участие на децата в живота. Ето защо родителите и педагозите трябва да стимулират развитието им, да  ги насърчават да  разбират и приемат различията в ежедневието и да им помагат да изразяват своите чувства и емоции, както и да показват съчувствие при необходимост. Така всяко дете започва отрано да разбират своите чувства и тези на околните.

Емпатията е друго силно усещане и качество, което определя позитивното социално общуване. Емпатията е способността на човек да съпреживява емоциите, чувствата и мислите на другите.  Емпатията е свойство на човешката личност, която има важна роля за социалния климат в обществото.

Социум, който  се състои от членове с висока степен на емпатийност, развиват и изграждат благоприятен тип отношения, които се базират на - съчувствие, добронамереност, доброжелателност, взаимно разбиране и подкрепа. Такова общество създава и условия, в които педагогическата дейност протича в добра атмосфера, където има взаимно разбиране между възрастните, учителите и децата. Отношенията са хармонични, устойчиви и градивни.

Р. Кембъл, (Кембъл,  2000) разглежда емпатията по следния начин - „Емпатията означава да възприемаш и анализираш дадена ситуация от гледна точка на някой друг. При съчувствието се учиш да разбираш онова, което изпитва другият човек. Това не предполага съгласие, нито значи, че непременно трябва да се чувстваш като него”. Докато се учи да разбира положението, в което се намира някой друг, и неговите чувства, детето може да стане по-справедливо, по склонно да насърчава, утешава и да изпитва състрадание", казва още авторът.

Друг автор споделя следното: „Емпатията създава положителна връзка с другия и усещане за другия като ценен”, (по Стаматов, Staub, 2003).  „Емпатията се разкрива, като разбиране на нуждите и емоциите на другите”., отбелязва българският психолог Румен Стаматов. Емпатията ограничава агресивността, чрез разбирането и преживяването на емоционалното състояние на другия, добавя още авторът (Р. Стаматов, 2008). Даниел Голман, (Д. Голман, 2000) който разглежда и поставя голямо ударение върху развитието на чувствата, споделя: „собственият ни богат на чувства живот ни прави способни да изпитваме съчувствие към другите”.

От казаното става ясно, че емпатията е изключително важно емоционално състояние и отношение, което ни помага да разберем по-добре човека до нас. Разбирайки другите, ние разбираме и по-добре себе си. И колкото по-рано детето  се научи и започва да изпитва и показва съчувствие и състрадание, толкова по-лесно ще се адаптира и интегрира в социума и ще влиза в сложни взаимоотношения. В същото време ще има възможност да участва в тези взаимоотношения с познание, загриженост, емоционален баланс и разбиране на човешката личност.

Животът в предучилищния колектив трябва да обогатява личността на детето. Освен да изпитва радост от общуването, да го стимулира и мотивира за участие в други дейности. Така детето ежедневно ще се учи да изразява, показва и споделя различни чувства, да вземе отношение и показва адекватно поведение.

Различните видове игри - творчески, игри-драматизации, конструктивни, дидактични и подвижни, които имат значение за цялостното психическо и физическо формиране на децата, имат значение и за формиране на редица качества, които оформят нравствения облик на личността. Всеизвестно е, че игрите дават възможност на децата да развият по-добре както когнитивните процеси като памет, въображение и мислене, така и да се въведе идеята за група, общност, взаимопомощ и екип. В игрите и заниманията със своите връстници децата се научават да бъдат добри, да са отзивчиви, да постъпват правилно, да спазват определен ред и правила. Учат се да бъдат дружелюбни и справедливи. Наред с това се учат и да се въздържат от това, което не е позволено и е неприемливо. С помощта на възрастните и педагога дружбата по избор, която отначало се изгражда между отделните деца, започва постепенно да се обогатява и разширява, като се създават другарски взаимоотношения между всички деца от групата, което е показател за проява на толератност, търпимост и емпатия.

Също така играта в предучилищната възраст се явява основен метод на възпитание, където всяко дете опознава най-добре себе си и в същото време започва да опознава и да се сравнява  с другите. Това води до изграждане на увереност у децата, а увереното в себе си дете по-лесно може да бъде научено на съпричастност и съпреживяване. Трябва играта и заниманията ежедневно да създават предпоставки за формиране на толерантно поведение, формиране на представи у детето за себе си, като уникална неповторима личност.

Необходимостта от даване на знания за особеностите на бита, културата, семейния и обществен  живот са само малка част от примерите, които допринасят да се търси хубавото, различното, новото при запознаване с културата на други общности. Новото знание, новият опит е допълнение към ключовите компетентности, които човек гради през целия си живот.

Детето трябва отрано да осъзнае своите възможности, достойнства и недостатъци, своите права и задължения пред другите и към себе си. Организирането на детски празници, които са наситени с много емоции, помагат на децата  да се сближават, да делят и споделят общо пространство и съпреживяват заедно различни по вид чувства: щастие, успех, тъга, почит, и др. По време на играта се създават условия за развитие на положителни социални преживявания, които се намират в сложна връзка с нравственото развитие на детето. Играта на училище, семейство, болница, магазин,  както и много други, обединяват децата в малки колективи, възпитават справедливи отношения, помагат на децата да усвояват някои морални норми. Редица качества (грижовност и внимание спрямо по-малките, оказване на подкрепа и помощ на по-слабите, уважение към членовете на семейството и възрастните и др.) се формират предимно в битовите игри.  В подобен тип  игри се затвърдяват и привичките за ред, дисциплина, както и отговорност и грижливото отношение към играчките. Сюжетите за игри, (примерно пътуване с обществения транспорт, кухнята в детската градина, шивашката работилница, в болницата и др.) спомагат за изграждане на умение у децата да се държат добре на обществени места, да са любезни и отзивчиви, да се отнасят с внимание и обич към другите. За формирането на тези и други качества съдействат и произведенията на художествената литературата и приказките.  Те помагат за събуждане на  желание да се подражава на героите в тях и да съпреживяват техните чувства и настроения.   Те са отлично средство  за нравствено насочване на въображението.

Играта, като самостоятелна практика на детето, е мощно средство за неговото цялостно развитие и подготовка за училище и живота. Спецификата на дейността създава и обективни обстоятелства,  които я превръщат в ефективно средство и форма за формиране на качества, като толерантност, емпатия, уважение, внимание, любов, всеотдайност, дисциплина, отговорност, които определят нравствено-моралния облик на толерантния човек с висока емпатийна насоченост към света и другите.  Или казано по друг начин -  играта има съществено знание и влияние, форма и способ е за формиране на  демократичен тип личности – отворени към другите, толерантни и тактични, способни да отговарят на предизвикателствата на ежедневието и да действат конструктивно в многообразния свят и да постигат единство в многообразието.


Използвана литература:

Д. Голман, 2000, Емоционална интелигентност, София,  с.175)

Джон Кухоу, Нанси Фишър, Подсъзнанието може всичко за деца от 3 до 13години, с.129

Рос  Кембъл,  Каръл Стрийтър, 2000), Деца в опасност, Изд. Нов човек, София, 2000, с.127

Р. Стаматов, 2008, Детската агресия, Пловдив, с.188

 

 

Клуб „Емпатия” – работилница на идеи, настроение и творчество

 

Клуб „Емпатия”  отвори врати на 1-ви октомври 2015 год. - международния ден на музиката и поезията.

Всяка среща е нова емоция, нова тема или поставяне на идея, около която бързо се сформират екипи.

Клубът има правила, които се спазват от всички участници. Сред тях водещи са- спазването на часа на срещите, срока за изпълнение на задачите, уважителното и вежливо отношение един към друг по време на работа, зачитането на чуждото мнение и приемане на различното с уважение и с разбиране и др. Мотото на Клуб „Емпатия” е „Предай нататък”- всичко добро, полезно, ново, значимо за мен да споделям с останалите и  съм посланик на доброто. Това е мото, което всеки приема за своя мисия и се старае да бъде част от добротворчеството.

Някои от дейности:

Около Коледа децата, които могат да пишат и да се изразяват по-добре приготвиха коледните и новогодишните пожелания, с които ще уважихме нашите приятели и партньори. Тези, които са по-добри в рисуването подсилиха текста с рисунка или снимка. Така всеки се включи, даде най-доброто, на което е способен и участва в реализирането на творческата задача.

В края на март заедно с любимеца на децата Деян Славчев -Део, проведохме открит разговор за любовта, приятелството, ценностите, наркотиците, предизвикателствата. Две силни послания бяха заложени в събитието. „Не на наркотиците-те не са нашият свят” и „ Да бъдем позитивни-толерантни и дружелюбни в ежедневието”.  С това беше поставен силен акцент върху двете основни теми, които са приоритетни в превантивната дейност на МК.

Eдна от последните ни инициативи е посещение в Дневния център за възрастни с увреждани, с който клубът си партнира успешно три години.  В навечерието на най-светлия християнски празник – Великден отново бяхме при тях. Рисувахме благотворително, рисувахме мечти, рисувахме послания.  Поздравихме ги със стихотворения.

Клуб „Емпатия” е мястото, където превес се дава на различното, нестандартното, на разбирането на всеки за красота и творчество. Цени се собствения труд и постиженията се поощряват. Една от темите винаги остава във фокуса на срещите- формиране на толерантност и емпатия, които се разглеждат като страни на социалното позитивно общуване.

 

Надие Карагьозова - педагог, секретар на МКБППМН-Община Кубрат, създател на клуб "Емпатия"

Ако ви е харесала тази статия, запишете се за нашия бюлетин