Социални аспекти на включващото обучение

Facebook icon
Twitter icon
Google icon
e-mail icon
05/01/2016 - 13:00

В последните години се наблюдава феноменът на превръщане на училището освен в образователна във възпитателна институция. То все повече и повече започва да има и социална функция. Увеличава се броят на училищата, прилагащи целодневна организация на учебния процес. В тях освен учители, има и възпитатели на класовете.

Пилотният проект на МОН -  „Включващо обучение” – целeше да се осигури подкрепяща среда за равен достъп до образование и отваряне на образователната система. Той е насочен към децата и учениците, които имат обучителни трудности и се нуждаят от допълнителна подкрепа. Тя се осъществява от специалисти – ресурсни учители, психолози, логопеди, слухово-речеви рехабилитатори и други. Те са в самите училища и могат бързо и адекватно да реагират при нужда.

За осъществяването на успешното включващо обучение би било хубаво да се следва двупосочен комуникационен модел, в чийто център са специалистите, работещи в училище, показан на фигура 1.

фигура 1

Включващото обучение на учениците със специални образователни потребности (СОП) се осъществява сред останалите учениците в паралелката с помощта на ресурсни учители и други специалисти. С учениците със СОП може се осъществва индивидуална, и групова работа в стая, оборудвана с технически средства и дидактически пособия. Провеждат се групови тренинги с останалите деца в класовете с цел приемане на различието, неформалното лидерство и изграждането на умения за толерантно общуване.

Ефективната социализация се постига чрез провеждането на т.нар. „включващи празници”, в които се включват деца с и без специални образователни потребности. По време на тези мероприятия психичното състояние на детето минава на заден план, на преден излиза нуждата на всички от забавления и игри. Успешни за включването на всички деца са различни спортни състезания, музиката, танците и приложните изкуства.

Основната роля за формирането и изграждането на личността на детето заемат родителите. Връзката между тях започва още от раждането и има драматично значение за развитието на детето. Семейството носи отговорност както за възпитанието на детето, за формирането му като ценностна ориентация, така и за изграждането на чувството за собствена принадлежност и колективна идентичност.[1]

Работата с родителите е важен компонент в двупосочния комуникационен модел. Тя трябва да е ежедневна, свързана с текущи въпроси от обучението и възпитанието на детето. Успешна практика е периодичното провеждане на тематични родителски срещи в ресурсния кабинет, на които се обсъждат напредъкът на всяко дете/ученик и извършването на обучения на родителите им по въпроси, свързани с отглеждането и възпитанието на синовете и дъщерите им.

Учителите, които преподават на деца със СОП би следвало да проявяват голямо творчество, непрекъснато да актуализират своите знанията и уменията съобразно новостите в света на науката, да проучват възможността за развитие в личностен и професионален план, за интелектуално, общокултурно и професионално-педагогическо израстване. Заедно с това обаче техният труд не търпи повърхностно отношение, стереотипност, схематизъм и шаблони.

В известния сайт за учители по английски език - http://www.getenglishlessons.com/ - са направили обобщена картина на това какви качества трябва да притежава идеалният учител, за да привлече учениците и да ги ангажира ефективно всички в часовете. Той трябва да:

- се грижи много за своите ученици;

- да ги познава добре;

- да се интересува от тях;

- да е наясно с мотивацията на учениците му за учене;

- да е самоуверен;

- да е гъвкав;

- да е готов да направи нещата различни;

- да помага на учениците да сбъдват мечтите си;

- да не залага само на обучението, а да създава и умения за учене;

- да обича преподаването;

- да използва различни видове ресурси.

Ежедневни контакти на ресурсния учител и другите специалисти, назначени по проект „Включващо обучение”, с преподавателите са необходими, за да се проследи поведението на детето/ученика в часа и междучасията. Полезно е в края на всеки срок да се изготвят доклади от класните ръководители и учителите по предмети с цел проследяване динамиката на развитие на детето/ученика със СОП, където да се опише напредъкът му.

Ако в училището има педагогически съветник, той извършва диагностичната дейност с цел откриване и класифициране на всички проблемни и заслужаващи специално внимание ученици. Извършва индивидуално и групово консултиране на ученици, родители и учители, групова работа за развитие на умения за социален избор, осъществява и посредническа дейност с цел подпомагане на училищното и професионално ориентиране и преодоляване на различни конфликти. Взима участие в изготвянето на учебните програми. Като се вземе предвид увеличаващите се деца с проблеми, се отчита огромната нужда от такъв специалист в училището. Добра практика е в училище да има един екип за за подпомагане на обучението и възпитанието на деца и ученици със специални образователни потребности, чийто председател да е именно психологът/педагогическият съветник. Цели се да се изготви единен план-график за цялата година, по който да работи екипът и да е умален вариант на Екипа за комплексно педагогическо оценяване (ЕКПО) към РИО. Така би се облекчило и административното натоварване. ЕКПО към Регионалните инспекторати по образование се състои от различни специалисти: психолог, специален педагог, логопед, слухово-речеви рехабилитатор, учител, социален работник, лекар и др. ЕКПО извършва първична оценка на общото развитие на детето или ученика, въз основа на която препоръчва вида и формата на обучение; вида на ресурсното осигуряване и подпомагане; детската градина или училището, които са подходящи за обучението на детето.

Комуникацията с регионалния инспекторат по образование е много полезна в случаите на затруднения при администрирането на обучението и възпитанието на децата и учениците.

Директорът е едно от най-важните лица при осъществяването на включващото обучение. Без негова подкрепа няма как да се реализират дейностите по подкрепа на децата и учениците със СОП.

Част от неговите задължения са да:

  1. създава условия за изграждане на подходяща среда и училищна политика за толерантност и приемане на различията;
  2. осигурява условия за работата на екипа от специалисти в училището – ресурсни учители, психолози, логопеди, слухово-речеви рехабилитатори и др.;
  3. изготвя адекватни длъжностни характеристики на назначените специалисти и следи за изпълнението на задълженията им съобразно индивидуалните потребности на всяко дете/ученик със СОП;
  4. създава организация и осигурява оборудването и обзавеждането на ресурния кабинет в училището;

Срещите на директора с екипа от специалисти е добре да бъдат регулярни с цел решаване на текущи въпроси и разрешаването на по-сложни казуси. Той е най-желан гост на „включващите празници”, защото все пак е символ и на самото училище и е най-тачен от децата.

В по-бедните райони, където повечето деца се водят „деца в риск”,  се води активна комуникация с отдел „Закрила на детето”. Тя се състои в осигуряване правото на закрила на детето за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси.

Социалният работник в Отдела за закрила на детето следи за спазването на правата на детето. Когато правата на някое дете са нарушени социалният работник избира най-подходящия начин за закрила.

По-активно общуване се води при случаите, в които родителите на детето не са с нужния  капацитет за отглеждането му.

Посредством училищното ръководство е добре да се поддържа комуникация с общинския образователен отдел с цел намаляване отпадането на ученици от училище и санкциониране на родители, които спират децата си от достъпа им до образование.

Именно общинския образователен отдел извършва контрол на задължителното училищно обучение на децата до 16 годишна възраст, воденето и съхраняването на задължителната документация, спазването на нормативите за пълняемост на паралелките и групите и приема на деца в детските градини.

Друг е въпросът до колко последното е възможно при малцинствени групи с нисък финансов статус.

Що се касае до превенция и справяне с противообществените прояви на учениците е нужна комуникация и с инспекторите от Детска педагогическа стая.

Детските педагогически стаи работят за защита на правата, живота, здравето и имуществото на малолетните и непълнолетните от престъпни посегателства. Те осъществяват дейност за разкриване, изучаване и отстраняване на факторите, обуславящи извършването на престъпления и противообществени прояви от малолетните и непълнолетните.

ДПС съдействат на правозащитните органи при разкриването, изучаването и отстраняването на факторите, обуславящи извършването на престъпления срещу малолетните и непълнолетните.

Целта на комуникацията между екипа и ДПС е да се извършват съвместни дейности по превенция на агресивните постъпки и сезиране при наличие на такива.

Отправянето на текущи въпроси, свързани с по-доброто водене на задължителната документация може да се отнасят и към МОН.  Полезно е и честото включване в семинари, организирани от тях за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти. Това се изисква от спецификите на работа и нуждата от постоянно самоусъвършенстване с цел предлагането на по-добра педагогическа или психологическа подкрепа.

За извършването на по-успешно включващо обучение от съществена роля е и материално-техническата база, която да спомага за по-интерактивните методи за обучение.

Предимствата на проекта се изразяват в следното:

  • Наличие на квалифицирани и профилирани специалисти в училището по минимум 6 астронимечски часа (справяне с кризисни ситуации, помощ при контролни/класни работи и тн.);
  • ранно откриване на деца и ученици, застрашени от обучителни трудности и успешното им включване в училищно образование;
  • повишаване на ролята на общообразователните училища за изграждане на приобщаваща и подкрепяща образователна среда.
  •  

В заключение може да се каже, че всяко дете е различно, но всички деца имат нужда от едно и също – топлина, внимание, любов и грижа, за да се социализира успешно в класа и обществото като цяло.

 

Използвана литература:

  1. Наредба № 1 от 2009 г. за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания
  2. Инструкция за изпълнението и отчитането на дейностите по проект „Включващо обучение“, утвърдена със заповед на министъра на образованието и науката
  3. http://www.stopech.sacp.government.bg/
  4. http://fspeid.com/index.php?option=com_content&task=view&id=1399&Itemid=105

 

Иван Пейчев  - училищен психолог

Ако ви е харесала тази статия, запишете се за нашия бюлетин