Докосване до мъдростта на баба и дядо

   „Бабо, дядо, я кажете!

С ум и разум ни дарете!...“

Прекрасно е, когато в училище се дава свобода за избор  на широки възможности за стимулиране на инициативата, желанието и готовността за учене, като не се  забравя, че играта съпровожда ученето, а радостта – детската мотивация.

В живота на децата ролята на бабите и дядовците е не по-малка от тази на родителите. Независимо от пола на детето, прародителите също  се стремят да научат наследниците си да бъдат творци, изобретатели, учители и приключенци. Докосвайки се до мъдростта на своите баби и дядовци, децата се зареждат с обич и родолюбие, успяват да съхранят ценностите на възрастните, тяхната отговорност и родова памет.

„Любимата приказка на моята баба“, така децата нарекоха интересния час, в който гости бяха техните баби. Носейки книжки с позабравени български народни приказки, бабите бяха посрещнати с възторг и усмивки в класната стая. И така започна вълшебството, първо четоха и разказваха големите, след тях учениците рисуваха и разказваха за своите любими приказни герои. Оживяваха принцеси, вълшебници, крале и кралици и сякаш чудатостите нямаха край… Чудни, любими приказки на баби, майки и деца. Усмихнат час, запомнящ се, интересен и неповторим!

Вдъхновени от старите български приказки децата с желание се включиха в инициативата да изработят свои фолклорни кукли, които донесоха много усмивки и празнично настроение. Куклите са емблематични фолклорни сувенири, които разказват за българските традиции, култура и дух. Ето защо са изключително важни и интересни и въпрос на чест е всяка баба да изработи и подари кукла на своята внучка.

Учениците с желание се включиха в работилничка, която сами нарекоха "Седянка" и изработиха фолклорни кукли. Бабите разказаха за своите и за различни обредни кукли, които са свързани с благополучието, здравето, късмета и други.

Всяка кукла, облечена в красива народна носия сякаш оживя и беше като мост между поколенията, събрала в себе си любовта, прекрасната емоция и скъп спомен за незабравимо преживяване.

„Хайде, дядо, разкажи ми“, един урок изпълнен с вълнение и погледи, изпълнени с възхищение към добрия дядо и прекрасното внуче. Изключително емоционален урок, в който въпросите и игрите сякаш нямаха край.  

Дядо, разкажи ни…за твоята най-голяма беля, за твоето куче или коте, как си написал първите си букви и кой ти беше любимия учител…внуците питат ли питат, сякаш въпросите нямат край и отговорите все не достигат.

След това се чува: МОЯТ ДЯДО Е: най–добър, най-усмихнат, най-умен, най–работлив, най-щедър и най-приказлив.

Игра „ОГЛЕДАЛО“ – застават дядо срещу внуче показват какво правят сутрин като станат и всеки имитира другия. Изводът е ясен: Искам да бъда като дядо – добър, умен, работлив и честен.

Проведените уроци с прародителите на децата отново затвърдиха идеята, че общуването между поколенията е важен  път и осъзнатост за израстването на детето като личност във всеки един миг; че спокойствието, разбирателството и усмивката е във всеки от нас и да обичаш и подадеш ръка е лесно, ако наистина  го пожелаеш.

Вярваме, че  споделените практики показват как училището може да се превърне в среда, която може да подкрепи не само децата, но и техните родители и обществеността.