Нашето съботно кафе

Искам да споделя една практика на нашата професионална общност, която възникна съвсем спонтанно, но се наложи като добър вариант за вземане на важни решения.

Нашето училище е малко, намира се в град Белене и в него се обучават ученици не само от града, а и от всичките пет населени места в общината. Предлагаме целодневна организация на учебния ден, като в начален етап работим по т.н. „втори вариант “ – т.е. редуване на учебните часове от седмичното разписание с дейностите по самоподготовка, по организиран отдих и физическа активност и заниманията по интереси в смесен блок сутрин и след обяд.

Всичко това прави много трудно събирането на нашата професионална общност в пълен състав в учебно време. Тук искам да вметна, че от две години имаме изградена професионална учебна общност на доброволен принцип. Общността има за цел да предлага, разработва, реализира и популяризира иновативни практики в учебното съдържание. Всички решения вземаме консенсусно, след обстойни обсъждания и коментари. И точно това се оказа „препъни камъчето“ в нашата работа. Колегите, които трябваше да отсъстват от сбирките поради изпълнение на служебните си задължения, изразиха своето недоволство. Да, това, което четете е напълно вярно. Както е и вярно, че все още има учители, които смятат сбирките на професионалните общности за губене на време. Е, при нас нещата не стоят така.

В търсене на правилното решение ни хрумна идеята да се съберем в почивен ден, когато всички сме свободни, на „независим терен“. Така решихме да пием заедно съботното си кафе в центъра на Белене в 10 часа. Първото „съботно кафе“ се оказа много продуктивно. В неформална и приятелска обстановка „насновахме“ идеята за една успешна педагогическа практика за интегриране на изкуствата в учебното съдържание. На второто „съботно кафе“ обсъдихме и разпределихме задълженията си по отношение на дейностите по европейски проект. На поредното „съботно кафе“ избистрихме концепцията за иновативно училище.

И така, практиката да се събираме в събота, когато имаме да вземаме важни решения, се наложи от самосебе си. Нямаме определен график. Нашите сбирки са напълно доброволни, предварително обявяваме датата и темата, която ще коментираме. Нямаме дневен ред, нямаме водещ, не протоколираме решения. Просто в края на сбирката обобщаваме казаното и  извеждаме водещата идея.

Сигурно ще ме попитате: „Как учителите се съгласяват да отделят от свободното си време, за да се занимават пак с работа?“ или „Не си ли омръзвате в училище, та и в събота се събирате?“. На тези въпроси нямам отговор. Но със сигурност зная, че в неформална и дружелюбна обстановка се раждат добрите идеи. Защото се събират съмишлиници, които искат да споделят. Не се притесняват, че колегата отсреща мисли за друго, че някой ученик ще почука на вратата, че директорът ще изтълкува неправилно казаното. Не знам колко съботни кафета сме реализирали, не са много, но са достатъчно, за да се почувстваме по-единни, да имаме увереността, че можем да направим промяната. А как това се отразява на останалите колеги от училището? Ами, като се замисля, май не останаха „други“ колеги, които да са извън общността. С течение на времето професионалната ни общност се разшири и вече се замисляме да я разделим на две. Пък и масата в кафето ни отесня. Но желанието за работа – не.

Ако искате да промените нещо във вашия педагогически екип, можете да опитате и вие да пиете съботното си кафе заедно. Повярвайте, струва си!

Снимка: Pixabay.com